Българска православна църква – място за богати, здрави и можещи

Никога в съзнателния си живот не съм мислел, че ще пиша материал, засягащ честта и достойнството на православната ни църква. Винаги съм спазвал правилото „Не съди, за да не бъдеш съден!“. Но сцената, която се разигра пред мен в неделя (02.08.2015г.) в Германски манастир „Свети Иван Рилски“, ме потресе и разгневи. Прекарах в манастира около час и половина, съзерцавайки красотите на този Божи храм, както и прекрасната природа. До чешмичката на пейките седеше една майка с двете си деца, като видимо си личеше, че децата имат генетична аномалия, по-видимо изразена при момчето. Родителката прекара доста време в чакане на отеца да й прочете молитва. Хората бяха много чисти и спретнати, а забелязах, че са и доста културни и очевидно образовани. Младото момиче няколко пъти бе изпращано от майка си да извика свещеника от покоите му, но той час и двадесет минути не излезе. Дотук добре! Излизайки, попът имаше доста смирен и артистичен вид, наподобяващ отец Ралф от „Птиците умират сами“. Тази блага картинка обаче свърши тук и в този момент! Виждайки, че свещеника се разхожда в двора, жената тръгна към него с болния си син и надежда в очите изрече думите „Отче, може ли да ни прочетете молитва?“. Тъкмо думата „отче“ се пророни и от устата на болното дете. Отсреща, като гръмоносен облак, попът ги изпъди с викове: „Махнете се! Вън от храма!“ и още куп епитети, които по такъв начин се набиха в съзнанието ми, че едновременно с тъга и гняв пиша тези редове. Жената и момчето стъписани, притеснени, унижени, учудени и огорчени се дръпнаха назад и като че със срам се изнесоха от двора на манастира.

Питам се, за кого в България е църквата? Само за богатите, които могат да спонсорират храмове ли? В нашата страна има само един свещеник – отец Иван, който помага на бедни, бездомни и гладни. Който е сочен с пръст, осъждан и охулван, че едва ли не прави бордей в манастира в Нови хан. У нас поповете са горди, осъдителни и горделиви. Би трябвало да се срамуват, че хора като дядо Добри им събират пари за ремонтите на храмовете. Навсякъде в белия свят църквата се занимава с просвета, дава подслон на бедни и помага на болни. Само тук да се докосваш до такива хора е срам! И ги подритват като крастави котки и кучета. Но каквато ни е държавата, такива са ни и духовниците. Нека ми прости Бог за обидата, която съм нанесъл със своя разказ на всички съвестни Божи служители. Но нека Бог не прощава на тези, които са забравили на кого служат! Те все пак са връзката между Бога и миряните, независимо от пол, социален статус и възраст!