Свържете се с нас

Любопитно

Една неделя в Киев

Публикувана

на

Киев
Какво чуваме напоследък за Киев и Украйна? Ами какво ли не! Изобщо няма да ви занимавам с политика, прекалено сме облъчени от нейното преподнясане. Ще ви покажа и разкажа това, което видях и чух лично. За последен път бях в Киев през 2007 г. За сега не намирам съществена промяна, освен хубавото модерно летище и неколцина стъклени “небостъргача”. Градът може да се похвали с широки улици, още по-широки тротоари по които младите семейства се разхождат спокойно и се разминават наволя с количките с бебета. В нетърпимата жега +35 градуса крачкомерът на телефона ми показва 21 863 изминати крачки. Не знам колко е в километри, но за мен си беше истински маратон и инквизиция в тази жега. Наложи се да си купя две шапки за 690 гривни за да не слънчасам. И въпреки жегата видях много интересни неща, които ще споделя с вас.

Останах изумена от количеството паметници на герои в най-различни войни и битки. Да си призная – напълно се обърках….Трябва да се ходи с учебник по история, тъй като в главата ми се преплетоха всички дати и събития. Едно разбрах със сигурност от многобройните паметници – много войни, много революции, много кавги и битки за щяло и нещяло породили многото герои – полковници, генерали, офицери…И украинците си имат вечен огън на незнайния воин, с който обобщават всички паднали в битките, друг е въпросът, че човек в един момент се обърква от многобройните дати на монументите, но това е вече обект на историците. Разхождайки се в парка с паметниците се натъкнах на едни оранжеви бидончета.
Няма как да ви спестя спомените от моето детство – квасът в бидони. Навремето квасът в бидони си беше запазената марка на Съветския Съюз и се продаваше навсякъде в СССР, разликата с днешния тук в Киев е в това, че тогава го продаваха лелки, а сега техните внуци. За 10 гривни ти наливат чашка квас да се разхладиш, друг е въпросът колко е хигиенично бидончето. Ама пък да дойдеш до Киев и да не пиеш жив квас от бидонче е все едно да идеш до Рим и ……знаете по-нататък! Продължих напред твърдо решила да стигна до прословутата Верховна Рада.
В стремежа си да стигна до Верховната Рада изминах пеш един друг огромен парк , наречен Мариинский парк. Там поне беше хладно под сянката на дърветата. Един изключително добре поддържан и стопанисван парк, с фонтани, здрави нови пейки и многобройни посетители дошли да се приютят под сянката на огромните дъбове и борове. Изключително приятно място в Киев е този Мариински парк. Освен това на няколко места има симпатични и доста модерни фургони за сладолед , кафе и биричка. Така че, на път за Верховната Рада спестих малко от палещите слънчеви лъчи и хапнах сладолед “Пламбир” украински вариант.
Стигнах я най-накрая тази Верховна Рада! Никой не ме чакаше за интервю, нека си почиват хората все пак е неделя. Въздухът около Радата беше нагорещен….., предвид времето, разбира се! Направих малко снимки точно пред охраната, за да не будя съмнения. А те, охраната, си говориха на украински как тази година ще почиват в България! Само не разбрах къде. Та така с Верховната Рада!

Тръгнах обратно към хотела за да си отпочина, тъй като утре ме чака дълъг работен ден. Но краката ми бяха на друго мнение и затова по принуда седнах в едно прекрасно заведение да си отдъхна малко – “Вареничная Катюша”! Страхотно място с много богата кухня и любимите ми “вареники”! Поръчах си жива бира и вареники с вишня. Докато чакам чувам, как от съседната маса една двойка си поръчват шопска салата! Изумях! Шопска салата в Киев! Повиках красивата сервитьорка,която не приличаше на украинка, а по-скоро беше от южните страни на СНГ. Казах й, че това е наша родна българска салата. Тя се ококори от недоумение. Попитах я знаели защо тази салата се казва “шопска” и кой е дал рецептата? Тя ми отговори, че няма нищо сложно в рецептата, била кавказка и салатата се казва “шопска”, защото така се казва бялото сирене – ” шопско”.

Украинската кухня е доста смачна /вкусна/, но на мен тя ми е напълно позната, тъй като почти с нищо не се отличава от традиционната руска. На трапезата задължително присъстват мезета, като : дранники/плоски кюфтета от картофи/, сельодка с варени картофи, кисели краставички, гренки /пържен черен хляб/ със сланинка, туршийка от ряпа и чесън, телешки език, няколко варианта сланина и пресни зеленчуци. Украинците са големи любители на сланината, която я използват както за готвене, така и за ядене. Украинският борш, например, задължително се приготвя със свинско месо или сланина, и освен традиционните продукти те добяват черен боб и едро нарязани картофи. Любимата ми хреновуха / водка с хрян/, която пих при казаците, също имаше достойно и постоянно присъствие на трапезата.
В Киев има интересни надписи на заведенията. Смесицата от полски, руски и други славянски езици прави украински език разбираем за такива като мен, които владеят съставните базови езици. Аз обаче упорито навсякъде говорих на руски без да ми пука.За мое учудване, само на едно място продавачката упорито ми отговаряше на украински. Впечатлиха ме надписите , като “увага”, което и на полски и на украински означава “внимание”. Но да видиш написана думата “увага” на кирилица ми беше доста несвойствено. На втората снимка пък пише “Място на щастливите хора”. Интересно е и менюто на четвъртата снимка. Изобщо смесването на латинеца и кирилицата мисля, че е доста обидно за братята Кирил и Методи, но както и да е. Не виждам логиката в един език да има три букви “и”, изразяващи самото “и”…..но както и да е. Научих интересни думички на украински, като улица – “вулиця”, или самолет – “летак”, или хотел е “готел”, вкусно е “смачно”. Много ми беше забавно, когато по радиото чух двама водещи да разказват за зодиите. “Овен” – вървеше на украински. “Телец” – беше изцяло от началото до край на руски, “Близнаците” – нали са близнаци, започнаха на украински и завършиха на руски и т.н. В хотела не включвах телевизора нарочно, усещането би било аналогично на това, да се прибера в къщи след работа и да пусна новините на македонски. Като филолог, обаче, доста обогатих познанията си за производството на думи и тяхното фонетично възпроизвеждане. Толкова за езика.
Киев
Мястото, което задължително всеки трябва да посети в украинската столица е светинята – Киевско – Печерската Лавра.
Киевско-Печерската Лавра бе едно от любимите места на моята майка – поетесата Ваня Петкова. Като дете съм идвала не веднъж тук. Нищо не се е променило, освен хората …..Бях на служба и не останах очарована от количеството миряни в храма по време на вечерната литургия…..Точно затова съм тук, за да разбера какво се случва в Украинската църква, кой и защо предизвика разкола? Въпроси на които ще получа отговори след броени минути. 15 журналисти от 15 страни са поканени на прес-тур от Украинската православна църква. Предстоят много интересни срещи и посещения на исторически места за православието. Княгиня Олга, чието име нося, тръгва от тук с кръст в ръка полагайки началото на Киевская Русь. Срещата с духовенството на Украинската православна църква в Печерската Лавра бе от изключителна важност за нас, журналистите. Получихме отговори на всички въпроси, касаещи разкола в Украинската църква. Всъщност, точно днес на 25 юни, Украинската православна каноническа църква празнува 75-та годишнина на Киевския Метрополит и на цяла Украйна – Онуфрий, който през последните години заедно с милионите украински вярващи се противопоставя на разколниците и защитава храмовете от вандализма им. Днес в Киевско – Печерската Лавра, която е символ на единството на православието в света, за тържествата се събраха представителите на Александрийската, Сръбската, Българската, Кипърската, Полската, Чешската, Румънската църкви и Православната църква на Америка.
След официалната част отпътувахме на Запад. Минахме през няколко селца и град Житомир, като крайната ни цел бе градчето Бараневка. След трите часа в едната и три часа в обратната посока не бих позволила на някой в България да се оплаче от нашите родни магистрали и улици! Нашите пътища са огледални в сравнение с тези в Украйна! Те просто нямат пътища! Имах усещането, че шофьорът на микробуса ни кара по кратерите на Луната. Предвид скоростта с която управляваше водача имах чувството, че рейсчето всеки момент ще се преобърне. Катаджии нямат или поне аз не видях. Табелите също отсъстваха. Селата през които минахме не ми направиха особено впечатление освен със старите занемарени дървени къщи, които имаха нужда от ремонт. Хората изглеждаха щастливи, караха колелета и нямаха вид на недоволни. Град Житомир е доста голям, стори ми се рехав от към население. И най-накрая пристигнахме в Бараневка – едно китно и уютно градче с прекрасен храм “Рождество Богородично” в началото на града, който е бил нападнат и за щастие спасен. Отците и миряните ни посрещнаха изключително гостоприемно , с радост и надежда. А историите, които ни разказаха обикновените хора, потърпевшите от вандализма на разколниците и самите свещенослужители ще бъдат публикувани, след като ги напиша. Обещах на тези хора да предам на света тяхното желание за МИР!!! “Изморени сме. Искаме мир. Всички да живеем в мир и разбирателство. Не искаме да ни грабят църквите и да ни гонят от храма. Не искаме този предизвикан изкуствено от властта разкол. Искаме единство. Искаме да се молим на спокойствие и да живеем в мир и разбирателство”, повтаряха миряните. Скромни, набожни хора са в Бараневка. Разговорих стареца, а той взе та ми разказа приказки за няколко материала! Изпратиха ни подобаващо – с трапеза и домашен коняк. На тръгване отчето подари на всеки журналист по една икона. На мен се падна Свети Николай Чудотворец.

“Всичко е добре, когато завършва добре” – е казал народът. И моето пътуване в Киев приключи добре с много впечатления. Бих искала да завърша позитивно, но предпочитам да завърша обективно – всеки избира сам посоката в която да върви. Всеки избира сам дали да тръгне срещу вятъра, по течението или с попътния вятър. Всеки избира сам дали да пътува по вода, въздух или по суша. Всеки избира сам дали да опъне платна или да го отвее вятъра на безпътието. Всеки избира сам цвета в който да се облече. Независимо от избора не забравяйте, че е важно ако сте избрали кораб – той да плува по вода, защото по суша далеч няма да стигне и задължително изберете правилния капитан за да стигнете все пак до където сте решили, при това никога не забравяйте от къде сте тръгнали! Това бе една неделя в Киев…

Добавете коментар

Продължете с четенето
Реклама
Коментирайте

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Популярни