Това, което ние мислим за животинско всъщност е изцяло човешко
Не мога да не се запитам, кога „Българи юнаци“ се превърна в „Българи расисти“ или кога хората станаха животните. Може би не е най-подходящият начин за начало, но това изниква като въпрос, когато започвам този разговор.
Първата част от въпроса, който си задавам до голяма степен е породен от обвиненията, които България получи през изминалият месец. Започвайки с „расисткото отношение“ на министър на здравеопазването д-р Петър Москов. Слагам фразата в кавички, тъй като не желая на този етап да отсъждам кое е расистко и кое не, а по скоро да разгледам по възможно най-обективен начин ситуация, която става все по-често срещана в нашето ежедневие – расовата, етническа и религиозна омраза.
Започвайки на 8 декември 2014 година, едва преди месец, Българският Хелзински комитет открито заклейми изказването на министър Москов по повод нападенията над лекари извършени от хора с ромска принадлежност. Всички знаем, че това не е първото нападение над медици от роми, а предложението на д-р Москов линейките да бъдат придружавани от полицейски патрул в райони със завишен брой нападения над лекари бе прието на кантар.
От една страна много хора реагираха също като Българския Хелзински комитет, заявявайки че това насажда омраза и разделя една етническа група от друга. Но много защитиха позицията на министъра, а по този начин и лекарите работещи за Бърза помощ. Много се запитаха защо при очевиден проблем, застрашаващ здравето на едни, предложената мярка бива отхвърлена толкова бързо?
Тук ще си позволя да дам своето мнение по темата. Етническото разделение в България е създадено и поддържано от българите. Това за мен е факт, който ще обясня със следният пример: не може да третираш едно разглезено дете като такова, давайки му всичко, което поиска без да го санкционираш, когато според правилата трябва, а след това да очакваш то да не е разглезено. И за да няма обърквания – не може на българите да се спре тока, ако не го плащат, а на ромите да не се; не може българските деца да са задължение да ходят на училище, а родителите им да плащат глоби, ако това не се случва, а ромски – не. Това са само малко от примерите, които показват, че интеграцията на ромското население сред българското общество куца. И както вече споменах това в големият процент е вина не на интегрираните, а на интегриращите. Ние сме водещи на този процес и ние сме тези, които не се справяме. Не е нормално след години неуспешна интеграция да очакваме чудеса за една нощ.
Да се върнем обратно към възможно най-обективното разглеждане на ситуацията, ако такова изобщо е възможно, когато зад него стои мислещ човек.
След изказването на д-р Москов и реакцията на Българския Хелзински комитет, българи и роми, междуетническата ситуация за пореден път се изостри сериозно. Тя не бе подпомогната от поредно нападение над фелдшер в ромски квартал, нито от парламентарното изказване на Валери Симеонов, лидер на Национален фронт за спасение на България (НФСБ). В него той определи ромите като “нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да работят, искащи болници по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“.
Това изказване от своя страна получи остра реакция не само от Българския Хелзински комитет, но и от чуждестранни медии, както и от посолства у нас.
Тук ще се намеся отново с личното си мнение, позволявайки си да осъдя грозните думи на един народен представител. Да, проблем има. Не, това не е неговото решение. Изказвания от рода на тези допринасят за допълнително нагнетяване на една вече неприятна ситуация. Правя разлика между изказването на министъра на здравеопазването д-р Москов и това на депутата Валери Симеонов. Въпреки, че много хора приемат и двете като крайни, то за мен едното предлага решение на съществуваш проблем, който би помогнал на ромската общност у нас да разбере, че правилата съществуват наравно за всички. Защото аз разглеждам ромите като деца. По същия начин те не знаят, не са научени кое е правилно и кое грешно, напротив често разбиранията им за добро и лошо са объркани. Много хора ще си кажат, че това е наивно от моя страна. Но в този случай се радвам, че съм наивна и че мисля, че решение на един такъв проблем съществува. В противен случай, не само в България, но в световен мащаб, ни остава едно единствено решение…да се избием едни други. Хората твърдим, че сме най-интелигентния вид на Земята, че сме постигнали най-много и сме избягали от животинската си природа. Но аз виждам друго, станали сме по-опасни, по-безмилостни и себеунищожителни. Защото ние не обичаме себе си като вид. Защото само ние се избиваме за неща като вярвания, цвят на кожата, произход. Защото не виждам някой друг животински вид да избива свои за някоя висша цел, за удоволствие, за природни ресурси…
Това за пореден път бе доказано с нападението над френското издание „Charlie Hebdo“. Защото расизмът, било то етнически или религиозен, води само да убийства, смърт, насилие и войни. Ако днес в България не вземем решението и заедно не застанем против расизма на всички нива, против насилието, то тогава ние ставаме част от един свят, в който убийството е оправдано. Когато хората се превръщат в животни.
„Рисунка никога не е убила човек… Екстремистите нямат нужда от оправдания“ („A drawing has never killed anyone . . . Extremists don’t need any excuses“).
Stéphane Charbonnier
(част от издание „Charlie Hebdo“, убит на 07.01.2015г. по време на терористичен акт)
Ана Аранудова
