Добротата е ключът към всяко човешко същество. И животът не е толкава черен дори и в най-мрачните ни и тъжни мигове. Една усмивка може да отвори пролука в свъсеното и намръщено над нас небе и през нея да ни озари светлината, да ни погали лъчът на слънцето, за да намерим пътя, който сме изгубили и който търсим. Дори когато ни се струва, че всички сили на злото са се съюзили срещу нас, не трябва да губим надежда, не трябва да губим вяра в Доброто, защото то е край нас, и в самите нас. То е в протегната ръка, която построява мост над пропастта, в разбиращото и подкрепящо рамо на приятел. Но е нужно да сме съхранили способността си да го откриваме , за да не пропуснем мига и да хлопнем вратата пред обичта.
Добротата е приятелството, любовта между хората, вярата в Бога. Тя е пълна противоположност на злобата и жаждата да навредиш на другия. Тя е стремеж към нравствено усъвършенстване и духовно извисяване. Някои ще кажат как в този оскотял свят може да се говори за нравствени ценности и Доброта. Да, наистина звучи абсурдно, но ако не си признаем, че повечето от нас се нуждаят от тях, светът ще бъде едно непоносимо място за живеене. Трудно е в съвременната действителност да ги запазим, но поне можем да се опитаме. Защото само Добротата има способността да преобразява грозното в красиво, да ускорява хода на времето и да променя атмосферата в пространството. Само тя има привилегията да дарява щастие, да връща усмивката, блясъка в угасналите очи, надеждата и вярата. И в това е нейната магия. Тя е обич. Най-красивата връзка между хората. Затова е вестител на Чудото. И само добрият човек, искрено обичащ другите, може да познае истинското щастие. Добротата помага на света да оцелее, защото е пристанът, от който има нужда човешката душа, съкрушена от житейските бури. Трудно е човек да бъде добър в днешния огрубял и забързан свят, когато в кумири са се превърнали парите, властта и славата, но Добротата е единственият верен Път на човечеството. Безсмъртието на мита за Прометей, който открадва огъня заради обичта към хората, прекрасно илюстрира красотата и величието на този стремеж. Неговата любов притежава магическа сила, защото преобразява живота на хората. Огънят прогонва мрака от света. Този мит отразява нещо много трайно и устойчиво в мирогледа на човека.
И това е разбирането за Добротата като висша и съдбовна мъдрост, като велика ценност, равностойна на самия живот, като важна и съществена потребност за човешкото оцеляване. Доброто живее в нашето сърце, ние се раждаме с него, само трябва да имаме смелост да го покажем, да го подарим на другите дори когато те ни се присмиват, защото не искат да си признаят, че имат нужда от него. И в моменти на отчаяние е способно да стори чудо, да върне надеждата, да дари светлина, без която животът ни ще бъде тъжен и мрачен. А когато ти самият извършиш добро дело – о, това е повод да бъдеш горд, без да си самонадеян, да изпиташ истинско щастие, без да бъдеш суетен. Защото добротата се изразява в искрената помощ, без да търсиш лична изгода. Да направиш добро на ближния , е умение, което не всеки владее, но тези, които са го усвоили, са най-богатите хора на света. Добротата е способност на човека да прощава. Магията да простиш – най-красивото и извисяващо качество у личността. Който може да прости, може да обича истински и да бъде щастлив. Най-често ни прощават родителите, защото най-силна е родителската любов. Особено обичта на майката. Тя е най-саможертвената. Затова всеки от нас в съзнанието си носи образа на своята майка като най-чистия, най-светия. Саможертвата като поведение, способността да бъдеш себе си чрез принадлежността си преди всичко на тези, които обичаш , е най-верният измерител на добротата, искрената обич и всеотдайността. В културата на християнското човечество най- висок пример на проява на висша доброта и себепожертвователна обич към всички хора е животът на Иисус Христос. Неговите завети са се превърнали в опорни стълбове на човешката нравственост, основополагащи принципи, върху чиято мъдрост, вечен и непреходен смисъл разсъждават философи и творци от миналото и настоящето.
Да си припомним известния на всички ни разказ на Йордан Йовков “Серафим”. Серафим е конкретният образ, който онагледява абстрактния смисъл на един от основните принципи на християнската етика: “Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си.” Героят превежда абстрактния смисъл на достъпен език. Посланието на автора за красотата на обичта към ближния, за блаженството и щастието, които човек може да изживее от себераздаването, споделяната от автора християнска етика достигат до нас. Читателят разбира драмата на Еньо, защото много прилича не него, защото също като литературния герой ще се учуди, че някой може да подари всичките си спестени пари на непознат човек, но се възхищава на Серафим. Земният човек е орисан да се мята между това, което го държи здраво върху земята, и това, което го тегли към небето. Затова са му нужни примери и писателят му ги дава, за да почувства, че няма по-велика радост от радостта да даряваш, и по-велико щастие от това да живееш в хармония със съвестта си. Делата на човека са критерият за неговата ценностна система, за искрения му стремеж към смислен живот. Знам, че ще има много хора, които иронично ще се усмихнат, когато четат моите разсъждения за добротата, но оставайки сами със себе си, честно си признайте, че все още ако не сте сторили добро за някого, то поне ви се е искало да го направите. Защото няма по-силна магия от магията на преживяната радост от сторената добрина. На прага сме на светъл празник, Великден. Аз обикновено правя на този ден „ревизия” на човешките отношения. Тези думи по-горе казани от мен са отправени към една личност в Кипър, една достойна Българка, една достойна дъщеря на Добруджа-Ева Иванова- Издателят на „Българският вестник в Кипър. Попитайте всички в Кипър коя е Ева, и те ще ви отговорят. Офисът на „Българският вестник в Ларнака е малък и уютен, но с „голяма” врата- тя е отворена за всеки ,който има радост и болка. Там всеки ден можем да намерим Ева. Колко хора са минали за толкова години от тук – си мисля аз. И са получили най-малко добра дума. Скоро си мислих, зад колко мероприятия, инициативи и празници стои Ева- с тихия си но силен добруджански огън. И тя е от онези хора, които изповядват поговорката: ”Направи добро и го хвърли- ни огън го гори, ни сабя го сече”. Принципна, делова и всеотдайна – нашата Ева!! Без нея няма да е същото, защото тя умее да сплотява, да създава празници и да дава обич. Ако взема всичко това да и го кажа, което написах тук – тя ще рече: „Стига, стига, какво толкова – нали сме Българи”, но аз смятам, че трябва за всичко да се благодари, трябва да се казват добрите дела, за това пишейки тези редове, аз изказвам моята и на всички онези Българи обич и благодарност, които сме тук в Кипър, и ни най-малко преувеличавам. Не малко бури и „тръни” е имало в живота на тази жена, и ги има-злобата и завистта на много от нас, както казва народът „няма почивен ден”, но на тях искам да кажа, че Ева не обръща внимание, във всяка лоша дума е готова да намери добро…и да прости…Благодарим ти Ева, за всички мигове на доброта, за всяка мисъл за България, за всяко „дело Българско”, защото благодарение на теб, тук се знае много за България, чува се Българска реч, пеят се Български песни, вият се китни хора- малко ли е?- толкова достойно…в името на България!!! Затова нека открехнем вратата и позволим на добротата да се настани трайно в нашите сърца…така , както нашата Ева е открехнала своята..за доброто!! „В доброто вярват само тези малцина, които го вършат”-гласи една древна истина!!! Честити празници, добри хора! Честит празник скъпа Ева!! Обичаме те!!! Бъди!!!
Добрин Добрев Част от екипа на „Българският вестник- Кипър”
