Напоследък катастрофите зачестиха и всеки ден в новинарските емисии ставаме свидетели на потресаващи истории, които могат да се случат само в България. По навик, винаги сме свикнали да обвиняваме някой друг за собствените си грешки. Но кой е виновен наистина? Бойко Борисов, Станишев, Живков?
Много американски филми и компютърни игри ни дават грешен модел за подражание, а именно образът на тариката, който сваля жени с демонстрация на скъпа кола и висока скорост. Но защо? Ние в България си имаме достатъчно ментално ограничени индивиди, които и без друго само така могат да вкарат някоя женска в леглото. Няма нужда разни американци, които се напиват от една водка, да ни учат да караме автомобили. Желанието за луксозен живот сякаш вече е присъщо за всички ни и започнахме да се стремим към постигането му. Даваме над хиляда лева за телефони, а караме коли за 500 лв. Е, не всички! Родителите вече подаряват силикон на дъщерите си и скъпи коли на синовете си без да осъзнават, че по този начин им скъсяват живота, макар и несъзнателно. После обвиняваме лекарите и управниците си за собствените ни грешки. Започвам да се замислям дали някои майки и бащи си дават сметка, че мощната кола всъщност се превръща в един мощен ковчег на колела. И с какъв акъл един добър родител би подарил такова нещо на съществото, което обича най-много? Но тук нещата не опират единствено до возилото, а проблемът се корени във възпитанието.
В последните месеци медиите ни заляха с много репортажи, в които ученици предизвикват катастрофи с много жертви. Десетки невинни животи бяха погубени от началото на годината и то заради безразсъдното шофиране на така наречените джигити. А хората обвиняват държавата дори за това. Да, пътищата ни са ужасни и дори не могат да бъдат наречени пътища. Но нормално ли е пиян 18-годишен младеж да кара с над 120 км/ч в населено място? И то пиян! И защо после се търсят виновници, когато виновникът е ясен? Едва ли скоро ще ни дойде акъл в главата, но дотогава можем всекидневно да следим статистиката за жертвите на пътя и да се замислим! Това може да сме ние, нашите родителите, нашите деца…
http://dokkpbdp.mvr.bg/Statistics/ubiti_do_dnes.htm
1 коментар
Тъжна статистика 🙁