Руслан Щукин: Братя българи, слушайте истински рок

от Оля Ал-Ахмед

Интервю на Оля Ал-Ахмед със солиста на група „Земляне” Руслан Щукин за „Афиш”

Руслан Щукин (Вингелевский) е най-яркият солист на легендарната още от СССР рок-група „Земляне”. Той е убеден, че знае какво означава истинското щастие и как да се постигне. Обича да споделя своето щастие с околните, с приятели и роднини и да прави всички хора около себе си щастливи. За такъв човек като Руслан, спокойно можем да кажем : душевен, открит и светъл. От няколко години той е солист на легендарната група „Земляне” и за него се носи мълва, че е един от най-мощните и силни гласове в Русия. Група „Земляне” идеално се вписва в биографията на яркия изпълнител, предвид, че групата е известна от времената на соца, в които някои от нас са израснали и до ден днешен. С една дума „Земляне” се стандартизират за всички възрастови групи. Но с идването на младия харизматичен солист бенда се преобразява тотално приемайки още по-мощно, силно и съвременно звучене. Със стъпването на сцената на Руслан група „Земляне” многократно увеличават своите фенове. Днес, дни преди концерта на „Земляне „ в София солиста на групата Руслан Щукин разказа през „Афиш” за неговия мироглед, обичта си към музиката, и за това, че преди всичко трябва да оставаме хора и да съхраняваме в себе си човещината и добродетелите, независимо от ситуацията. Легендарната група „Земляне” ще изнесат концерт на 10 ноември в мюзик хол „Олигарх”, където очакват своите почитатели.

– Какво е за Вас рок музиката?

– Рокът е адреналин. Рокът е стил на живот. Човек трябва да е рокер по душа. И въпреки, че обичам и романтичната музика, баладите, дълбоко в душата си съм рокер. Бих казал на феновете на рока в България : Братя българи, слушайте истински рок за да имате адреналин в живота!

– Кога за пръв път музиката ви зариби?

– Още като дете. На 10 годишна възраст вече пеех в хора. Постепенно започвах солната си кариера. След завършване на училище се преместих в Санкт Петербург, където бях приет в музикалната академия и вече започнах наистина професионално да се занимавам с магията, наречена музика. Сега вече и композирам. Една от най-успешните ми композиции за група „Земляне” е баладата „Самота” /”Одиночество”/, която бе удостоена с редица награди.

– В 2002 година сте бил приет в Театралната Академия, но в последствие се отказвате. Защо не ви допадна актьорската професия?

– В интерес на истината на 17 години не бях още съвсем наясно какво искам от живота. Да, бях приет напълно заслужено. В последствие разбрах, че съм изпълнин дилемата : „Дойдох, видях, победих”. А това не ми беше крайната цел. Исках да пея все пак. Актьорската професия изисква пълна жертва и 100% от времето. Сега, когато преосмислям нещата , малко съжалявам. Много хора ми казват, че съм специфичен типаж и екрана би се радвал на такава външност. Сега бих се снимал с удоволствие в киното, ако някой ме покани. И въпреки всичко музиката за мен остава главен професионален приоритет.

– През 2003 г. сте приет в музикалната академия „М.П.Мусоргски” във факултета по естрадно-джазов вокал. Това Ваш избор ли беше или случайност на жребия?

– Не съществуваше никакъв друг избор. Факултет по рок пеене нямаше. Естрадно-джазовият отдел бе единствен по онези времена, с преобладаващо естрадно и поп направление. Никога не ме е привличал джаза. Не съм пял джаз и едва ли някога ще запея. Това е прекалено сложен за мен жанр, и той не е за всеки. Затова аз лично предимно изпълнявах рок-музика. Имах късмет все пак, случих на преподавател – Яна Леонидовна Кобина. Прекрасен човек и невероятен педагог. Тя на много неща ме научи в професионален план, правилно ми постави гласа, сценичните маниери. Бях едва трети курс студент, когато фортуната ми се усмихна и група „Земляне” ме поканиха за солист. Състудентите много ми завиждаха, гледаха ме лошо. Но лошите погледи на завистниците не ме притесниха ни най-малко. За мен главното е добронамереният ми мироглед към живота, обичта към музиката, и това, че преди всичко трябва да оставаме хора и да съхраняваме в себе си човещината и добродетелите, независимо от ситуацията.

– Вие сте най-младият в групата. Как се чувствате заобиколен от другото поколение?

– Ако става въпрос за изпълнителите в група „Земляне”, да, аз съм най-младият. Иначе техника е по-млад от мен. / Смее се!/ Това много ми харесва и ме вдъхновява – да си най-млад е готино, приятно, мотивиращо. Аз съм на 33 години, в Христовата възраст. Работя с огромно желание, пълен съм с енергия. И се чувствам прекрасно сред своите колеги които са на 50+, освен бас китариста. Колегите също ме уважават, с една дума, чувствам се като „син на полка!”. Бих искал да подчертая, че не просто сме група, а команда, едно семейство на сцената и в живота. Общуваме непрекъснато и извън сцената и репетициите. Всички сме в прекрасни отношения, помагаме си. Семействата ни дружат, ходим си на гости. Много е важно човек да общува с колегите си и извън работните отношения, това сплотява и работата спори. Като едно цяло сме! Така създаваме едно общо огнище, което го пренасяме на сцената заредено с изключително позитивна енергетика. Много съм щастлив, че попаднах в група „Земляне”, това промени живота ми. Работя с невероятни професионалисти, опитни и талантливи музиканти. Нашият пианист е работил на времето из целия Съветски Съюз. Барабанистът и китаристът на групата също са работили от време оно в СССР, дори са свирили с Григорий Лепс, с Николаев, с Пресняков. Приятно е да се работи с музиканти известни в цяла Русия.

– Имате мощен глас типичен за рока. Внесе ли това нова съвременна нотка в групата? Лесно ли се вписахте с този глас в репертоара?

– Всички тоналности си останаха както преди, не се работят песни в низките тоналности. В общи линии групата си е запазила стила от онези времена, но песните звучат по един нов по-съвременен начин и с гласа си аз определено допринасям за това. Добавям някои свои елементи, импровизации, вариации. Ето тук добавям по някоя и друга циганска нотка и начин на изпяване, при това, обаче, без да променям песента. Само я разкрасявам. Барабаните звучат много по-рокерски от преди. Все пак сме в 21 век и групата трябва да звучи подобаващо в това столетие. Пиша много нови песни, които вече звучат по един по-различен начин.

– Какво усещате когато излезете на сцената?

– Когато виждам публиката изпитвам нещо необяснимо. Това са хората, които копнеят да те чуят, да пеят с теб, да се радват, да преживяват всичко , което ще се случи точно тази вечер, на този концерт. Усещането е прекрасно. Най-силен е адреналина на концертите в малките градове, не толкова в Москва и Санкт Петербург, които буквално разглезени от звезди. В провинцията хората ти се радват истински, ти за тях си звездата кацнала „на тревата до техният дом”. Всички пеят дружно заедно с нас. Публиката в малките градове ни очаква с нетърпение и копнее да ни види на сцената. С една дума – всеки наш концерт е сто процентен адреналин. Надявам се да постигнем същия адреналин и на концерта ни в София на 10 ноември в мюзик хол „Олигарх”. 90 процента от успеха на артиста – е контакта с публиката!

– За рок-музикантите казват, че ходят несресани, с кожани дрехи, живеят хаотично по принципа „секс-наркотици и рок-ен-рол”. Вие така ли живеете?

– О, не! Това не е за мен / Смее се!/ Имам няколко абсолютно забранени за моите принципи неща и това са наркотиците, които мразя, ненавиждам и никога не съм употребявал, и нямам такива намерения. Същото се отнася и за алкохола. Бих могъл да изпия чаша хубаво руйно вино в приятна компания за да се отпусна малко, но не и да прекаля, никога. А що се касае до секса, да това е напълно нормално. Дори много добре се отнасям към него. Мисля, че любовта и секса присъстват във всяка една хубава и стойностна музика. А най-големия наркотик за един изпълнител – това е публиката. Аз лично съм добър съпруг, уважавам жена си, старая се да пазя семейното огнище. Аз съм домошар, обичам съпругата си и домашния уют.

– За пръв път ли ще посетите България?

– Лично аз ще съм за пръв път в България. Група „Земляне” вече е гостувала в страната ви през 80-те години. По думите им са предизвикали истински фурор по онези времена, надявам се този успех да се повтори и сега.

– С какъв репертоар идват „Земляне” в София?

– За българската публика ще изпълним всичките ни познати стари хитове, като «Трава у дома», «Каскадёры», «Прости, Земля», «Маленький кораблик», «Путь домой», «Красный конь», «Каратэ», «Взлётная полоса», «Поверь в мечту» и много други. Обезателно ще покажем и най-новият ни репертоар с благозвучните и много популярни песни : „Самота” / „Одиночество” /, „ Мама” и много други с които ще зарадваме българската публика.

– Вашето пожелание, пожеланието на група „Земляне” към българската публика?

– Пожелавам да има мир, да има доброта и честност, хората да се радват на открити, чисти отношения и най-важното : винаги да са в хубаво, позитивно настроение.
Нашата песен „Земля в илюминаторе” или „Трова у дома” – е любима на много поколения. Припомнете си култовите думи на песента „Трава у дома” , елате и пейте заедно с нас!

Източник: Afish.Bg

Публикувайте коментар

* Попълвайки тази форма Вие се съгласявате с Политиката за поверителност на Drum.bg.

прочетете също