Михаил Турецки (58) е руски певец, музикален продуцент, хормайстор и шоумен. Основател и продуцент на художествената група „Хор Турецки“ и женската музикална група „SOPRANO“. Народен артист на Руската федерация (2010). Лауреат на наградата на правителството на Руската федерация (2017). „Хор Турецки” и „SOPRANO“ ще изнесат безплатен концерт на открито за максимум 1000 души в Пловдив на 1 ноември от 14 ч. пред паметника на Альоша. Концертът е част от проекта „Песни за победата“, който тръгва преди 5 г. с подкрепата на Министерството на външните работи на Руската федерация. Пловдивчани ще чуят най-известните руски военни песни – „Искат ли руснаците война”, „Денят на победата”, „Смуглянка” и др.
– Маестро, наистина направихте невъзможното – по време на пандемия, когато изкуството е замразено, обикаляте Европа с „Песни за победата“. Как стана възможно това?
– Знаете ли, това е истинско чудо! Почти никой от обкръжението ни до последно не вярваше, че това е възможно. Трудната работа на екипа, дори бих казал инатът в добрия смисъл на думата, силата на мисълта, вярата и разбира се, подкрепата на Всевишния ни помогнаха да се озовем в този труден момент в Европа с турнето „Песни на победата“ на централните площади. Пътувахме през 6 държави и 8 града – Виена, Братислава, Будапеща, Любляна, Торино, Рим, Дрезден и Берлин.
– Концертът ви е посветен на 75-годишнина от победата във Втората световна война. Сега сме изправени пред нов враг, срещу когото не знаем как да се борим – COVID-19. Как работите в тези, кажи речи, военни условия?
– Преди 75 г. нашите предци ни дадоха мир. Сега сме изправени пред ново историческо предизвикателство – пандемия. Сигурен съм, че заедно ще го преодолеем. Тази обиколка е като минно поле – правилата, наредбите, зоните на COVID-19 в страните се сменят всеки ден. А ние се адаптираме. Няколко дни преди старта на турнето концертът в Прага беше отменен поради рязкото влошаване на епидемиологичната обстановка. На всеки 72 ч. целият ни екип правеше PCR тестове. Условията са спартански. Правилата за зрителите също са се променили.
– Това турне има за вас определен сантимент…
– Да. Цялото семейство на майка ми е избито от нацистите. Бащата ми Борис Епштейн, среща бъдещата си съпруга Бела в Минск, където гостува на свои роднини. През октомври 1940 г. я води в Москва, а осем месеца по-късно цялото й семейство е избито.
– По образование съм диригент. За да се изявиш в тази професия, трябва да имаш хор. Проектът „SOPRANO“ се роди много години след като „Хор Турецки“ се бе утвърдил: имаше достатъчно почитатели и пълнеше най-големите концертни зали в страната. Трябваше да минат 20 г., за да установя, че нещо не ми стига. Нещо, което да сграбчи душата и да влезе в сърцето. И това бе именно дамският вокал, женска енергия, нежност, интрига, височина, любов в гласа. Разбрах, че ми липсва сопраното, а такъв подарък на публиката може да направи само жена. За тези години „SOPRANO“ достойно защитиха правото си на съществуване и успяха да спечелят любовта на милиони. „SOPRANO“ не е аналог на „Хор Турецки“ – те са друга емоция. Гласовете им се различават не само по височина, но и по стил. Ако в „Хор Турецки“ всички са класици, то при дамите нещата са по-различни – там има класически оперни, фолклорни, джазови гласове…
– В Русия сте много популярни, трудно се намират билети за концертите ви. Но на какво се дължи вече международната ви популярност?
– Не сме били винаги толкова известни, докато Йосиф Кобзон не ни покани на прощалното си турне. След тези сто концерта цяла Русия вече ни знаеше. Дължим нашата популярност на големия глас и прекрасен човек Йосиф Кобзон!
– А някоя друга световноизвестна личност оставила ли е отпечатък в съдбата ви?
– Да, разбира се. В началото на кариерата имахме късмет да участваме в най-големия музикален фестивал в Италия. Бяхме на една сцена със световната легенда Пласидо Доминго. След концерта на „Хор Турецки“ великият тенор дойде и ни каза: „Всичко е пред вас, бъдещето е ваше!“ Тогава не можех да мечтая за нещо кой знае какво., но тези думи се врязаха в паметта ми.
– Коя музика според вас се харесва навсякъде от всички народи?
– Безспорно класиката е обичана навсякъде. Народните песни обаче придават не само чувства, а и национален колорит, отношение към живота. Моите състави на концертите си по традиция изпълняват винаги песен от страната, в която гостуват. Това много се харесва на публиката. За българската публика винаги подготвяме по една изненада.
– На последния концерт в НДК публиката беше на крак и пя с вас на руски, английски, италиански, дори на иврит. Вашите солисти са палитра от националности. Как постигате тази хармония?
– Няма конфликт на културата, конфликтите са на безкултурието. Понякога за час артистът, ако е искрен, може да направи повече, отколкото политикът за години. Хората на изкуството са истинските проводници на мира. Не мисля, че има здравомислещ човек, който да иска война. А няма нищо по-скъпо от мира. Затова концертите ни са под мотото „Музика за мир и здраве“ и заедно с публиката изпълняваме молитвата за мир и здраве на 7 езика.
Оля АЛ-АХМЕД за в. Трета възраст