За първи път в България на турне пристига най-старият ансамбъл в Русия – световноизвестният Кубански казашки хор. От 18 юни до 22 юни 2019 година легендарните казаци от делтата на Кубан ще пеят в пет български града: 18 юни – зала 1 на НДК в София, 19 юни – Велико Търново, 20 юни – Варна, 21 юни – Бургас, 22 юни – Пловдив. Това съобщи в интервю за БТА солистката на Държавния академически Кубански казашки хор Марина Голченко. Ще се радваме, ако това е едно прекрасно и трайно начало на нашето културно общуване, отбеляза тя.
На всички българи Марина Голченко пожелава доброта в сърцата, мир и спокойствие в душите, пълна хармония на духа и съзнанието, обич към всичко, което ни заобикаля. За да сте здрави, за да намерите душевен покой и уравновесеност, търсете във всичко позитив, препоръча тя. Всички трябва да се стремим да бъдем смирени, одухотворени, благи, радостни, вярващи и много позитивни, допълни тя.
Марина Сергеевна Голченко е родена на 23 юни 1978 година в град Луганск (по онова време град Ворошиловград в Украинска ССР). Тя е заслужена артистка на Русия и на Украйна, заслужена артистка на Кубан, солистка на Кубанския казашки хор, сопрано. Понастоящем живее в Краснодар. За Марина Голченко казват, че нейното сопрано е необикновено сопрано с „привкус на славей“ – високо, силно, мощно, чисто и украсено с всички цветове на дъгата. Тя е с много силен, борбен характер, и въпреки това е изключително нежна, любяща и много позитивна. Любимата й фраза е тази на Алберт Айнщайн: „Само онези, които предприемат абсурдни начинания, могат да достигнат невъзможното!“
– Г-жо Голченко, вие сте безспорна звезда на Кубанския казашки хор, но как да представим Марина Голченко на нашата аудитория?
Това, че се говори и пише за мен, че съм звезда с нищо не променя моята същност на една обикновена жена, изрядна домакиня, любяща съпруга и майка. Мисля, че качества като тези правят една жена много по-звездна от всичко останало. Като професионалист на първо място обожавам работата си, това, с което се занимавам. Вероятно точно тази огромна любов към пеенето, към народните и казашки песни ме закотви от 2002 година в този прекрасен казашки колектив, в Кубанския казашки хор. През 2001 година дойдох тук, в Краснодар, на фестивал на народната песен.
Тогава работех в Луганската филхармония. Всички вече знаят за град Луганск, или Ворошиловград навремето. И така, с Луганската филхармония пристигнахме на този великолепен фестивал, който със своето многообразие на народни костюми и песни се бе превърнал в една неописуема приказка. По време на фестивала се запознах с колегите от Кубанския казашки хор. Още тогава този колектив трайно ме впечатли – красиви и много пеещи! Онзи момент бе решаващ, тъй като след фестивала ръководството на Кубанския казашки хор ме покани на работа при тях.
– Дълго ли мислихте да приемете предложението? Все пак вече тогава Вие сте била много известна изпълнителка в Луганск?
Не, не се колебаех, тъй като да пееш в хор с 208-годишна история е само чест и престиж. За мен бе неописуема радост и чест да продължа кариерата си в Кубанския казашки хор, ансамбъл, известен в цял свят! Кубанският казашки хор е основан в днешен Краснодар в началото на 1811 г.
Дори руските императори са обожавали този хор, като са отбелязвали неведнъж високото и стройно звучене на гласовете и многообразието на мъжките тембъри. За това са налице исторически документи, потвърждаващи оценката на императорите.
Руските императори са били единни в твърдението си, че този певчески колектив трябва да бъде обезпечаван с всичко необходимо за в бъдеще, така че никога тези гласове да не спират да пеят и достойно да представя Руската империя, Кубан и казаците, предимно със служенията си в православните храмове на Кубан, както и в концертните си прояви. И ето, че и досега ние продължаваме тази традиция и със сегашния Кубански казашки хор. В неговия репертоар са най-популярните руски и украински казашки песни и танци. В състава му са над 100 души – певци, певици, танцьори и музиканти. Ръководител на хора е народният артист на Русия Виктор Захарченко. Така че, за мен е истинска чест да съм част от този исторически колектив.
– Минавало ли ви е през ум да напуснете хора?
Никога не съм имала такова намерение. Кубанският казашки хор е моето семейство, без което наистина не мога. След дълго майчинство се завърнах с пълен капацитет в редиците на Кубанския казашки хор, започнах и да работя с Камерния оркестър „Благовест“ под егидата на Кубанския казашки хор. С една дума: пея от сутрин до вечер и в двата колектива. Само на сън не пея!
Направи ми впечатление, че почти винаги пеете без микрофон. Това така ли е? Как запазвате гласа си?
На малките, камерни сцени пея без микрофон, но на големите сцени пред стотици хиляди зрители, разбира се, че пея с микрофон. А относно тайната, как опазвам гласа си, ще препоръчам най-златното лекарство – мълчанието! През времето, когато не пея, мълча!
Това е мечтата за всеки мъж – да има мълчаща жена! / смее се!/ Трудно ми се получава, да мълча, но поне се старая. Не мисля, че мъжът ми ме обича, когато мълча. Той е свикнал непрекъснато нещо да пея или да говоря пеейки. Така че, от тази гледна точка на моя хубостник едва ли му е провървяло. Това беше в рамките на шегата.
А иначе, от професионална гледна точка, наистина препоръката ми към всички пеещи е да щадят максимално гласа си не просто с мълчание, а със спокойствие! Гласът често пада на нервна почва, това е доказано в медицината. Затова трябва да сме максимално спокойни и уравновесени в нашето всекидневие. Преди всичко ни е необходимо душевното спокойствие.
– Вашата препоръка тогава, как да постигнем душевното спокойствие?
Във всичко търсете позитива! В най-малките заобикалящи ви неща търсете позитив. Дори в ежедневните проблеми – търсете позитив. В калната локва – търсете позитив. В мрачното време навън – търсете позитив. Да, това е много сложно в живота, който живеем, да намерим и да отсеем във всяко едно нещо позитива, но не е невъзможно, стига да го искаме, да го желаем.
Знаете ли, когато душата се радва, всички болести сами си тръгват и напускат тялото. Така че, за да сте здрави, за да намерите душевен покой и уравновесеност, търсете във всичко позитив! Ако успеете да намерите този позитив, вие несъмнено ще сте здрави и това ще проличи в погледа, в очите Ви. Това работи, повярвайте ми!
Позитивните хора са не само здрави, но и красиви. Позитивизмът се отразява и на външния вид на човека. Така, намирайки позитива във всичко, аз излизам на сцената винаги сияеща и радостна, като по този начин предавам моята душевна енергия на публиката и зареждам хората. Не може една артистка да излиза на сцената без блясък в очите, излъчваща злоба! Това е недопустимо.
По-принцип не трябва да сме зли и злобни, това е усещане, от което всеки, в който се е зародило, трябва да се стреми незабавно да се избави, иначе ще се самоунищожи и самопогуби. В обикновения живот сцената е самият живот. Затова без настроение, със злоба затаена някъде там в ъгъла на душата, човек не трябва да си позволява да излиза и от къщи! Ако човек обитава живота с постоянно зло в душата, то това проличава и в живота, и на сцената за тези, които се качват на нея.Така че, всички ние трябва да се стремим да бъдем смирени, одухотворени, благи, радостни, вярващи и много позитивни! И не забравяйте – търсете позитивното всеки ден и във всичко!
– Г-жо Голченко, какво е за Вас лично Кубанския казашки хор?
Това е моята душа! Душата ми отдавна се е сляла с Кубанския казашки хор. Тук, в този хор моята душа се изгради професионално, тук душата ми обитава в пълен покой, благодат и красота. Аз пея с душата си, не мога, не умея да пея отделно от душата си само с ноти, с тяло, с жестове. Не, това не е за мен.
Аз пея с душата си, или може би душата ми пее заедно с мен. Когато пея на сцената аз се разкривам изцяло пред зрителя, напълно съм разоръжена. И всичко това постигнах благодарение на Кубанския казашки хор, който възпита в мен не просто професионалист, а професионалист с дълбока душа. Така че в моята работа на първо място е душата, и едва на второ – нотите.
Ако не беше Кубанския казашки хор може би съдбата ми щеше да бъде различна и изобщо нямаше да съм това, което съм.
– Съжалявате ли, че не тръгнахте по друг път?
Не, ни най малко! По-принцип човек не трябва да съжалява за нищо в живота. Не бива да се съжалява за нещо. Щом съдбата ме е насочила насам, към това място, към този град, към този колектив, как бих могла да съжалявам. Това само бе от полза както за мен и за моето семейство, така вероятно и за ансамбъла. Ние се допълваме, слети сме в едно цяло.
Пък и в Кубанския казашки хор аз срещнах голямата си любов. Съпругът ми Андрей Иличев, също е част от оркестъра на Кубанския казашки хор, свири на флейта. Създадохме семейство. Имаме прекрасна дъщеря Диана, на 9 години.
– Дъщеря ви е щастливо дете с такава пееща майка! Пяла ли сте й приспивни песнички като бебе?
Да, разбира се! Обожавах да й пея народни приспивни песнички. Любимата ми беше: „Котя, Котя, Коток“. Но дъщеря ми е различна, не иска да следва по нашите музикални стъпки. От малка не обича пеенето, явно й е писнало в къщи всички да свирят и да пеят от сутрин до вечер. Тя е много будно, активно дете. Тя е момиче с характер и по моите наблюдения повече я влече театърът. Мисля, че Диана добре би се вписала в актьорското майсторство.
– С какво смятате да изненадате българската публика, която ще види и чуе за пръв път хора на казаците?
С първото гостуване на ансамбъла в България ще привлечем интереса на хиляди хора с прекрасните и емоционални хорови изпълнения, както и с красотата на автентичните и пъстроцветни носии и костюми. Казашкият хор е пазител и разпространител на музикалните танцови и певчески традиции на Кубанския край.
Песните на казаците са с изключително силни текстове – за любовта към любимата, към родината, към родния край, за войната и жертвоготовността на казаците в името на свободата и отечеството.
Репертоарът на ансамбъла е запечатал славна двувековна история и култура, той отразява традициите на един непокорен народ, чийто живот е свързан със защитата на границите и на императора. Изпълненията на ансамбъла радват стотици хиляди зрители по света в многобройни турнета.
– Доколкото ми е известно графикът на Кубанския казашки хор е натоварен и пълен година напред?
Да, така е. Имаме много турнета в Русия и в чужбина. Графикът ни се разписва година напред. Миналата година имахме грандиозно турне вътре в страната – от единия до другия край на Русия. Това турне бе с продължителност месец и половина, от бреговете на Черно море и чак до Тихия океан, и приключи в град Владивосток. Преди две години направихме подобно турне, което се увенча с невероятен успех и го повторихме по желание на зрителите.
Ако не се лъжа, това наше турне от единия до другия край на Русия е регистрирано в книгата за рекорди на Русия, нещо като нашия местен „Гинес“, като най-продължително турне в километри с най-много изпети песни, с най-много изнесени концерти и с най-много артисти на сцената.
Кубанският казашки хор притежава и Сертификат за този рекорд, който се счита и световен, предвид територията на Русия и изминатите километри. С това турне закрихме зимния сезон, след което ще открием сезона наново и ще дойдем да се постоплим у вас в слънчева България.
– Каква е продължителността на репертоара на Кубанския казашки хор на сцената?
Програмата я определя художественият ръководител на Кубанския казашки хор Виктор Захарченко. Ще докараме една пълноценна и много интересна програма – най-доброто от най-доброто, което можем да представим.
На сцената ще са над 100 артисти, което ще е доста внушително казашко присъствие. Концертът ще е в две части. Българската публика ще има възможността да се наслади на най-добрия репертоар, постигнат за 208 години.
На сцената също така ще излезе и виртуозният танцов казашки състав на Кубанския казашки хор. Програмата ще продължи толкова, колкото ще са аплодисментите на българската публиката. Аз мога да пея и до сутринта, ако пожелаете! Няма проблем! Приготвили сме и изненада за българската публика, която няма да издавам, защото е изненада!
– Г-жо Голченко, Вие сте от родом от Украйна. Вие също така и сте заслужена артистка на Украйна. Какво е за Вас Украйна?
Много хубав въпрос, за който ви благодаря! Украйна за мен е моята Родина, моята болка, моята рана.
В момента Украйна за мен е моята незарастваща рана, моята болка. Това е реална и много силна болка, която преживях наяве и буквално с моите родители, които спасявах и успях да ги извозя от Луганск.
Всичко това за мен беше неочаквано, изненадващо и много трагично. Болеше ме, цялостната ситуация много ме натъжава.
Там, в Луганск, останаха всичките ми роднини и най-близки приятели. И тази болка, която изживях аз, едва ли някой би могъл да опише толкова реално и истински, като мен. Надявам се, този конфликт да се урегулира и нещата да се оправят. Не е редно един такъв конфликт толкова дълго да се протака във времето. Дай Боже, всичко да се оправи и да живеем в мир и разбирателство!
– Какво ще пожелаете на българската публика, която с нетърпение ви очаква в България?
Бих искала от сърце и душа да пожелая на всички българи преди всичко радостно, ведро настроение. Много слънце в душите ви. Не забравяйте за това, което ви казах – да търсете позитивното навсякъде около вас.
Елате на нашия концерт, поканете приятели, роднини и близки, вземете цялото си семейство от малки до стари. От нас настроението, от вас – присъствието. Пожелавам залите да се напълнят, за да могат повече българи да видят уникалното пеене и завладяващите танци на казаците – нещо, което ще се помни дълго. И , разбира се, пожелавам трайно да запазите в сърцата си едно незабравимо хубаво впечатление от концертите на Кубанския казашки хор.
От 18 юни до 22 юни 2019 година легендарните казаци от делтата на Кубан ще пеят за вас в пет български града: 18 юни – зала 1 на НДК в София, 19 юни – Велико Търново, 20 юни – Варна, 21 юни – Бургас, 22 юни – Пловдив. Ние не просто ще пеем за вас, ние ще живеем за вас! Ще Ви подарим незабравими емоции и ще ви заредим с положителна енергия за дълго.
И още пожелавам на всички българи доброта в сърцата ви, мир и спокойствие в душите ви, пълна хармония на духа и съзнанието, обич към всичко, което ви заобикаля на всеки един жител на прекрасната слънчева България.
Аз ви чувствам много близки и родни, все пак, ние сме славяни. Ние Ви знаем, ние много Ви обичаме, и ще се радваме, ако това е едно прекрасно и трайно начало на нашето културно общуване. Обичайте и бъдете обичани, скъпи български приятели!