Лилия Семкова е родена на 15.VIII.1994 г. в Украйна, Бесарабия, Болградски район (който се смята столицата на бесарабските българи) в село Чийший. Там живеят повече от 5000 бесарабски българи. Занимава се с музика от 5-годишна. Носител е на «Златният глас на Бесарабия». Въпреки че придобива известност в родната Бесарабия, решава да се заживее в България, където иска да продължи живота си. Студентка е в УНСС. През 2018 г. става една от участниците в българското риалити „Фермата“ с цел аудиторията у нас да разбере какви хора са техните сънародници зад граница. Лилия има две авторски песни: «Жалба за България» има над 3 млн. гледания в социалните мрежи, а втората песен «За добро събрахме се» тепърва набира популярност и радва всички любители на народната музика.
– Вие сте бесарабска българска. На какъв език се говори в семейството в родното ви място и какво е отношението към България там?
– Село Чийший в Болградски район на Одеска област се смята за най-българското село в Бесарабия. Спазваме всички български традиции и обичаи, дори имаме традиция, която и не съм срещала тук – «на прът» (песенно шествие, което се прави само на Великден от моми и млади жени). В семействата ни се говори на диалектен български, малко по-различен е от тукашния български. Бесарабските българи милеят за България и я обичат.
– На какъв език проговорихте: на български, руски или украински? Кой усещате като роден?
– От съвсем малка в семейството и селото ми всички говорят български с вече споменатия диалект – това е родният ми език. Разбира се, в Украйна говорят на украински и руски, но в Чийший и в бесарабските села се говори на български. И в нашето село, както и останалите наши сънародници, живеещи в Бесарабия, се стремим да запазим богатството на българскиа език. Имаме читалище, музей, училище, в което се учим български и литература. Цяла общност запазва и предава традициите и обичаите, които прадедите ни са имали. Слушаме народни песни, имаме си танцови колективи, народен оркестър «Извор» към читалището, с който израснах. Радвам се, че и до ден днешен успяваме да съхраняваме българщината, въпреки трудностите и забързаното ежедневие на всеки.
– Винаги съм била и ще бъда българка. Независимо къде съм родена и къде съм израснала – аз съм българка и се гордея с това.
– Усещахте ли някакъв интерес от България и Агенцията за българите в чужбина към вас като бесарабски българи? От кога сте в България?
– Интересен въпрос: лично аз не съм забелязала да има такъв интерес. България съм от 24.Х.2017 година. Точно за Деня на бесарабските българи бях вече в тук.
– Как реагира семейството ви на решението да се преместите в България?
– Майка ми знаеше , че имам намерения да се преселя в България, разбира се. Беше й много тежно, но прие този факт, защото знаеше колко обичам България и как искам да се развивам и пея български народни песни. Баща ми първо беше настроен негативно, но после ме подкрепи и ми пожела да си сбъдвам мечтите! Виждаме се много рядко, но се подкрепяме и си помагаме колкото можем!
– Имате ли българско гражданство?
– Още не съм получила гражданството, процедурата е дългаи още чакам . Сега съм на етап «задължително съгласуване». Живот и здраве още две години и ще го получа. Не е лесно разбира се, но все пак аз имам български произход, и смятам, че би могло да се улеснят нещата за хора с български произход.
– От 1993 г. в България пристигат млади българи от чужбина, за да се обучават с пари на българския данъкоплатец, но държавата няма поглед дали те остават в България, дали се връщат в страните, от които идват, дали заминават за трети страни, как се реализират. Вие имате ли поглед за хората около вас?
– От моето обкръжение никой не се е завърнал в Украйна. Всички са тук и продължават живота си в България.
– Имате ли представа в месеците на извънредно положени някой сети ли се да разбере какво се случва със стотиците бесарабски студенти, хванати в капана на карантината?
– Като всички студенти, бесарабските българи се прибраха по домовете си и след отпускането на мерките се завърнаха да си продължават обучението си. Не мисля, че ние сме по-различни от останалите студенти в България. Може би тези които имат редовна работа, изобщо не са се прибирали.
– Мога да кажа едно: в Украина ми казват „българка“, тук много често чувам „рускинята“ или „украинката“. Разбира се, повечето хора знаят за бесарабските българи и са много приветливи и гостоприемни. Но винаги има изключения.
– С какво се занимавате в момента? Лесно ли намерихте реализация тук?
– При мен никога не е било лесно – нито в Украйна, нито тук. Винаги с много препятствия , усилия и работа. Много ми помогна участието в реалитито, според реакцията на хората успях да се представя добре. Това ме радва, защото два месеца и две седмици цяла България сядаше да вечеря заедно с «Фермата» . Оттогава минаха вече две години, а хората още ме помнят. Това е голямо щастие. Успях да направя две авторски песни, които имат голям успех. «Жалба за България» ми е подарена от моята приятелка певицата Славена. Музика и текстът са нейните. Аранжиментът е дело на моя добър приятел и музикант Стефан Йорданов. В момента песента звучи не само в Бългалия, а и извън нея – много хора в чужбина я заобичаха. Стефан Йорданов и Славена са екипът и във втората ми песен – обичам да работя с надежни и талантливи хора. Радвам се, че клиповете имат успех, защото гледанията са много. Обикалям и по свои участия събори, концерти и частни партита. Щастлива съм в България, чувствам се много добре и спокойно. Разбира се, че ми липсва семейството. Много ги обичам, благодаря на родителите и сестра ми за тази подкрепа и любов, която получавам!
– Какво бихте искали да пожелаете на бесарабските българи?
– На всички мои сънародници пожелавам да не спират да мечтаят, да не се страхуват от нищо, да вървят смело напред и да сбъдват мечтите си! Пазете тази невинна и чиста любов към прародината ни. И честит празник на бесарабските българи!
Оля Ал-АХМЕД за в. Трета възраст
