Късното лято на 1951 година. Една млада и елегантна за времето си жена се отправя за столицата, от малкото бургаско село Каблешково. Причината – конкурса за попълване на хоровия състав на новосъздадения Държавен ансамбъл за народни песни и танци на Филип Кутев. До сетния си час тракийската певица Янка Танева – най-ниския контраалт на България, ще помни този ден. Съдбовен за самата нея и за семейството, съдбовен и за ансамбъла – сдобил се с една колоритна певица, носеща дъха на Тракия. Тя р изпяла най-трудните и ниски партии в хора на знаменитите песни „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Полегнала Тодора“, „Мене ли любиш любе“, „Велина буля думаше“ и много други, станали достояние на целия свят. Родена на 17 септември 1927 година в с. Каблешково, Бургаски окръг, Янка Танева, естествено, става притежател на песните на своя роден край, припявала по седенките и дългите зимни вечери около семейното огнище с гласа на майка си и баба си, на лелите си и целия й пеещ род, за да се превърне в емблемата на Държавният ансамбъл за народни песни и танци София. Аплодирана е от Москва до Копенхаген, от Ню Йорк до Токио, от Варшава до Делхи. Обиколила целия свят с майчините песни. Песни, изпяти през сълзи през не лекият и живот, но винаги горда и за пример и в живота и в творчеството си.
„Спомням си като днес – потъва в спомените си певицата – конкурса в ансамбъла. Пристигнахме с мъжа ми Таньо на конкурса. Качихме се на етажа на ансамбъла, а вътре се чуваха песни ту от Добруджа, ту от Тракия, от Пирина и Шоплука. Журито внушително – Филип Кутев, художникът Илия Бешков, писателят Осинин. По едно време чувам някой пее със такъв висок звънлив глас. Изтръпнах, за миг да тръгна. Казвам на мъжа ми: „Таньо, давай да се връщаме на село, виж тук какви вземат – с тънки гласове. А мене с мойта „бурия“ кой ще ме слуша?!“ А съпругът й сърдито отвръща: „Влизай, ще се явиш, пари сме давали до тука, поне да те чуят, пък каквото стане…“, заповядва почти той. „Влязох!“, продължава разказа си Янка…“и помня целия диалог от изпита с Филип Кутев: – От къде си момиче, колко песни знаеш?, пита Кутев. – От Каблешково съм, зная над 200 песни, отговаря плахо младата певица. – Айде почвай с бавна- обажда се писателят Осинин и запява като ясно слънце се огрява залата, Филип Кутев става от стола и слуша прав.Редят се една след друга песните: „Отдолу идат кърджалии“, „Бойна на порти седеше“, „Яз не съм дошел, Марийке“. -Браво бе дете!, отсича и художника Илия Бешков. Какъв глас, какво чудо, а Филипе?! – обръща се възторжен към Кутев. След което Филип Кутев започва да препитва музикалните способности на Янка Танева. Натисна произволен тон на пианото, разказва Янка- и аз без да знам кой е, изпявам дебело „дооо“, а Филип Кутев се засмя и вика в присъщия си стил, бащински: – Мо ти и ноти си знаяла, мо…Бреееей! И така от есента на 1951 година Янка Танева е в основния състав на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. И години по-късно, в разговор с Филип Кутев, певицата ще му признае, че много се е страхувала заради „дебелия“ си глас и почти си е тръгнала, като слушала сопраните. Великият композитор, отново в негов стил и като баща ще й каже кротко, гледайки я със сините си очи: – Не е трябвало да те е страх, къзъм. Мен точно ти ми трябваше, тебе търсих.
Без да прекъсва кариерата си, останала вдовица на 27 години, Янка Танева отглежда и двете си деца Иванка и Юри, винаги точна и прецизна на концерти, записи и турнета. И до днес е такава – пряма, твърда и непоколебима в отношенията си с хората. – Случвало се е преди излизане на сцената, рева рева, сама в гримьорната, не от слабост, а да ми олекне и излизам да пея, усмихната все едно светът е мой – така ме учеше майка ми – да бъда честна и горда. Пеех песните си през сълзи и ги отправях като молитви към Бога. Да ми даде сили да оцелея заради децата си, заради песните, заради мен самата. Чуйте само „Бойна на порти седеше“ и ще се уверите че това е не песен, а симфония, изпълнена с чувство и професионализъм, с глас от който настръхваш и се чудиш, как е възможно да е толкова уникален народа ни. Замислен, завладян от песента припяваш и ти: „Бойна на порти седеше и към гората гледаше и на Росена думаше: Росене, Росен войводо…“
ЯНКА ТАНЕВА – НАЙ- НИСКИЯ КОНТРААЛТ , ГОРДОСТТА НА КАБЛЕШКОВЦИ И, ЕСТЕСТВЕНО, ЕДНА ОТ ГОЛЕМИТЕ ПЕВИЦИ НА БЪЛГАРИЯ!
АВТОР: ДОБРИН ДОБРЕВ
