Една песен ще се носи винаги , докато има свят, докато има България и това е българската народна песен, дошла от дервни времена до нас-да напомня за събития и случки, за подвизи, възходи и падения на един стар народ, героичен и славен.На такъв народ е наследник и една от най-достолепните певици в Странджа-Жечка Сланинкова. Наричам я „Живия огън на Странджа”, защото тя го държи негасим със срещите с хората, с публиката и в цяла Странджа, и България.
С нищо несравним е гласът й – мек като хляба, и силен на странджанско биле.Глас с ясна дикция, изразително изпълнение, затрогващ и завладяващ, така че не можеш да слушаш само една песен-след първата искаш още и още, защото този глас те кара да се чувстваш Българин, повдига самочувствието ти и те носи над Странджанските възвишения.Ето така започва всичко в малкото странджанско село, с внушителното име на един върл закрилник на Българите и Българщината.
Жечка Сланинкова е родена на 3 март 1962 г. в с. Индже войвода, Бургаско. На петгодишна възраст запява песните на Странджа планина. През 1976 г. на Националния събор на народното творчество в Копривщица получава първия си златен медал, а е само на 13 години. Средно образование завършва в музикалното училище в Котел, където доразвива таланта си, а в следващите три години преподава в музикалното училище в Широка Лъка. В този период от живота си Жечка Сланинкова осъществява записи с Оркестъра за народна музика на Българското национална радио, а по-късно и с музиканти от като Теодосий Спасов, Недялко Недялков, Пейо Пеев, пее с Янка Рупкина,Галина Дурмушлийска, Данислав Кехайов, Красимир Станев, и др. До момента има десет издадени албума със странджански народни песни.
Кое е различното и уникалното у Жечка Сланинкова? Това, че тя пее изключително и само песни от родния си край, песни нейни лични, така както може би , ще ги изпее само тя, и никой няма да я повтори-не защото не може, а защото то ако бъде повторена- песента няма да е същата, защото песните на Жечка Сланинкова са изваяни за нейния глас, те носят онзи типичен нейн стил, който никога не можеш да сбъркаш, никога и с никой друг, така както не можеш да сбъркаш Янка Рупкина, Верка Сидерова, Динка Русева, Комня Стоянова и пр., все майстор на песента-чийто достоен заместник е Жечка Сланинкова.
Чудя се и на онези дето се мъчат да я имитират.Разбирам , че го правят от обич и преклонение-но няма смисъл, Жечка е от онези изпълнители-дето не се повтарят, те нямат мярка и цена-щото просто са уникални, такива каквито са песните- произлязли от глъбините на народната душа, минали по древни и неравни пътища, песни стари като Кладенци, точно те са утолявали духовната жажда на народа ни по време на робството, на мъките и страданията-песните и манастирите- това е било спасението и начина да съхраним идентичността си.
Жечка Сланинкова се появи в едно време, когато някой си мислеха, че големите дарования вече свършиха- сякаш да опровергае това и да докаже, колко силен е българският ген.Появи се за да изпее песните си неповторимо, с онази красота на гласа си, която се вижда в танца на Нестинарката, в Овчаровата жалба, в майчината мъка и молба, в буйната и нестихваща любов мжду двама млади.
Песни, като тежки жълтици-дето нито се купуват, нито се продават – орисани вечно да греят върху снагата на България.
Песни легенди-които стоплят и радват душата-този пределно ясен звук, релефен, изсечен като с длето , който може да се преобразява безкрайно. Това изкуство на Жечка Сланинкова е изкуство на смелите линии и широкия замах стремящо се , с цялото си същество към светлината и простора, към ведрия полъх на вечно зелената природа, към необятните висини, където няма граници за смелия и дързък полет на човека.
автор: Добрин Добрев
