[xyz-ihs snippet=“Adsense“]
През 2012 година при реализацията на проект ENCODE (Encyclopedia of DNA Elements/ Енциклопедия на елементите на ДНК) учени съобщиха, че около 80% от нашия геном има някаква биохимична функция.
По мнение на изследователи от Оксфордския университет във Великобритания всъщност само 8,2% от човешката ДНК е “отговорна” за предаване на важна наследствена информация. Останалата част от гените няма практическа полза и е просто баласт.
Учените достигнали до тези резултати, сравнявайки човешка ДНК с показатели на други бозайници. така констатирали, че въпреки еволюцията, огромно количество информация е останала без изменение почти 100 милиона години.
Не всички от тези 8,2% функционална ДНК са еднакво важни. Всъщност само малко над 1 процент отговаря за протеините, които извършват почти всички биологични процеси в организма. Другите 7% се смята, че участват във включване и изключване на гени, които кодират протеини – по различно време, в зависимост от различни фактори и в различни части на тялото.
Неизползваната ДНК е резултат на еволюционни остатъци, които вече не работят, но и не вредят.
Цифрите от двете изследвания са видимо доста различни. Причината донякъде е в различното дефиниране какво е „функционална ДНК”.
Но това не е просто академичен спор за изясняване на значението на думата „функция“. От медицинска гледна точка, при разглеждане на геномите на пациенти, ако голяма част от човешката ДНК е функционална, ще трябва да се обърне внимание на всяка открита мутация. Когато само 8% са функционални, трябва да се работи само върху 8% от мутациите, които са важни. това е от съществено значение за тълкуване на ролята на човешкия генетичен вариант в болестта.
