На 17 юли православната църква почита мъченическата смърт на девойката Марина, избрала да умре, но да не се откаже от вярата си.
Според житието и, Марина била дъщеря на Едесий, езически жрец в Антиохия Писидийска /ІІІ в./. Майка и починала при раждането и, затова баща и я поверил на кърмачка от близко село, която да се грижи за нея. Момичето пораснало и се превърнало в красива девойка с прекрасна душа. Случило се така, че дванадесетгодишна, Марина чула думите на един старец-християнин, който проповядвал словото божие. Тя повярвала в неговата проповед и поискала да получи свето кръщение.
Когато научил, че дъщеря му е последователка на Христос, баща и Едесий я намразил и престанал да я счита за своя дъщеря.
Веднъж петнадесетгодишната Марина излязла на полето да наглежда овцете на баща си. на пътя срещнала владетеля на източните области Олимврий, жесток мъчител на християните. Като видял красивата девойка, областният управител бил поразен от необикновената й красота, харесал я и решил да я направи своя съпруга. Марина му отговорила, че се е врекла във вярност към христос и не желае друг за съпруг.
Заради непреклонната и вяра девойката била подложена на нечовешки мъчения – съблекли я и я били на площада, приковали я на една дъска и я изтезавали, хвърлили я в тъмница, горили я със свещи, окована във вериги я потопили във водата, за да се удави, но не сломили вярата и. Накрая отсекли главата и.
Така, на седемнадесети юли, света Марина завършила мъченическия си подвиг. А страданието й описал един очевидец – Теотим, който видял цялото мъчение.
В народните вярвания светицата се счита за покровителка на водите и закрилница на Южното Черноморие. В районите на Странджа, Родопите и по поречието на р.Струма е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапани от тях.
Света Марина се почита и като покровителка на брака и на здравето.
Името Маринасе превежда като „огнена“ и „слънчева“.
Обявена е за небесен покровител на град Созопол.
