Замисляли ли сте се колко пъти употребяваме думата „викам“ в своите разговори? Прекомерната й употреба би подразнила дори най-спокойните ни събеседници.
В разговорната реч намират място все повече паразитни думи и изрази, които се използват за заместването на книжовния език. Това е отражение на бедния ни речник и със сигурност не би ни издигнала в очите на когото и да било. Навлизането на жаргонните, диалектните и паразитните думи, донякъде се дължи и на „четвъртата власт“. Ставаме свидетели на все повече лица от малкия екран, които в стремежа си да обяснят нещата разбираемо за хората, си позволяват да използват т.нар. „уличен език“. Учени от БАН и много преподаватели години наред критикуват тази нова мода, която за съжаление бе „последвана“ масово.
Напоследък думата „викам“ навлезе все повече в речниците ни. Най-често тя служи за обяснение на проведен преди това диалог с някого. Паразитната дума замести изцяло книжовните „казах“, „отговорих“, „споделих“ и т.н. Ще дам пример с разговор, на който станах свидетел наскоро:
„Тоя ми вика да си дам документите. Аз му викам, че нищо не съм направил. Той ми вика, че ще ме проверява. Аз му викам: За какво? Вика ако всичко ти е редовно няма какво да се притесняваш, вика. Викам добре, ама викам, че всичко си ми я изрядно, викам…“
Ако смятате, че няма нищо нередно в цитирания разговор, значи и вие сте от хората, които не се замислят, когато използват паразитни думи. Като за финал, бих искал да изкажа радостта си от това, че чувам все по-рядко едни от най-лошите „паразити“, като „брат“, „баце“ и т.н. Дали скоро ще редуцираме и останалите, времето ще покаже!
[xyz-ihs snippet=“Adsense“]
