Свържете се с нас

България

Светът днес трябва да бъде единен, за да се справи със заплахите срещу човечеството

Публикувана

на

Интервю на Оля Ал-Ахмед с Н.Пр. Сри Астари Расджид, посланик на Индонезия в България, Албания и Северна Македония

Н.Пр. Сри Астари Расджид – посланик на Индонезия в България, Северна Македония и Албания, е известен художник в Индонезия, преди да бъде позиционирана като посланик през 2016 г.

Тя е и международен артист и художник, участвала в различни престижни изложби по света, арт консултант за корпоративни колекции, моден редактор, а в по-ранните си години – и моден дизайнер.

Сри Астари Расджид, дъщеря на дипломат, прекарва ранното си детство в Индия и Бирма. Завършва основно училище в Джакарта и през тийнейджърските си години е редактор на модно списание.

Изучава моден дизайн в Лондон. Завърнала се в Индонезия, тя става моден дизайнер и съпруга на бизнесмен, достойна майка на децата си. По-късно следва своята страст към изкуствата и работи като професионален художник в Индонезия, като представя страната си на различни изложби по света.

През 2016 г. е назначена от президента г-н Джоко Уидодо за извънреден и пълномощен посланик на Индонезия в България, Албания и Македония. Н. Пр. г-жа Сри Астари Расджид гледа на България като културна страна в Източна Европа, затова определя стратегията на мисията си като „Културна дипломация за популяризиране на мира и хармонията“.

ИНТЕРВЮ на Оля АЛ-АХМЕД с Н.ПР. СРИ АСТАРИ РАСДЖИД, ПОСЛАНИК НА ИНДОНЕЗИЯ В БЪЛГАРИЯ, АЛБАНИЯ И СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Н.Пр. Сри Астари Расджид е инициатор и на Азиатския фестивал в България като част от своята културна дипломация. Тя обича България като културна земя и обожава българите, като ги определя като “западна нация с източна душа”.

Оля Ал-Ахмед интервюира посланика по време на световната пандемия, на коварния невидим враг Ковид-19 за това как се е променил светът, кое от пъзела никога няма да застане на своето място, за „културнат дипломация за популяризиране на мира и хармонията“ в един напълно променен свят, за оцеляването и вярата в утрешния ден.

– Ваше Превъзходителство, как тази безпрецедентна криза засегна света?

Пандемията COVID-19 промени света в много аспекти. Пандемията не познава граница, нито ограничения, тя се разпространява бързо по света. Тъй като сме свързани едни с други, пандемията и болестите бързо пътуват навсякъде. Отсега нататък, нациите би трябвало да бъдат по-загрижени едни за други.Ние също би трябвало да не се гордеем с нашите технологии и научни достижения, защото природата би могла да ни изненада по всяко време и да ни завари неспособни да й противоречим.

Това послужи като отваряне на очите за всички ни, тъй като няма нация в света, която да е била готова да се справи с тази световна епидемична ситуация.Наистина е странно да се борим с един невидим вирус, който не познава граници, а самият той създаде граници и възстанови редица забравени граници по света, като изолира хората в техния личен и обществен ежедневен живот, от семействата им, от колеги, приятели и близки, както в местен, така и в международен мащаб. Време е всички народи да се обединят, за да посрещнат предизвикателствата, които биха могли да изтрият човешките същества от лицето на земята.

Дистанцирането едни от други, избягването на контакти, неучастието в обществения живот по всякакви поводи и опитите за самоизолация от приятели и колеги се превърнаха врутина ипрактика под формата на обществено дистанциране, препоръчано не само отдържавата, но и от нашия здрав разум, за да бъдем в безопасност.На международно ниво, дистанцирането отслаби много съюзи и създаде нови приятелства, дори в дипломатическите отношения между държавите. Виждате примери по света, даже в Западния свят, а и в много други държави мултилатерализмът престана да бъде цел, приоритет и ангажимент, докато изолацията и унилатерализмът се превърнаха в тяхна процедура и главен подход.

Страните, преминали през най-лошото от избухването на епидемията и загубили много животи на техни граждани, не можаха да повярват, че са сами в тази борба. За щастие, бяхме свидетели как някои страни, като Русия, Куба и Китай изпратиха лекари в Италия, когато италианската здравна система бе разтърсена от загубата на много доктори. Русия също допринесе, като изпрати лични предпазни средства в САЩ.

Въпреки че това беше болезнена ситуация за света, но актът на солидарност от тези страни в тези мрачни дни донесе светлината на надеждата и чувството на състрадание в сърцето на всички нас. Беше болезнено, но актът на солидарност от страна на тези две държави в онези мрачни дни, донесе светлината на надеждата в сърцата на всички нас. Кризата също така създаде по-интензивна комуникация между държавите на различни нива в правителствата и с различни министерства за справяне с предизвикателството.

Беше неизбежно за много държави, като първа реакция срещу избухването на пандемията всяка държава да затвори границите си и ограничи влизането на пътници, с изключение на своите граждани. Създаде се толкова невъобразима и драматична ситуация.

Ние, Индонезийското посолство в България трябваше да се справим с такива случаи, когато на група индонезийски туристи им беше отказано да влезнат в съседни държави. Наложи се да се справим с неуредиците на тяхното пътуване, както и с престоя им в София, за да хванат обратния полет до Индонезия.

– Ваше Превъзходителство, как се чувствате в условията на самоизолация? Може ли един висш дипломат да се изолира от света? Как изобщо работят дипломатите от къщи? Как работите с персонала на посолството?

Няма друг начин освен да се самоизолираме в това изключително тежко време на пандемия. Това е условието, което всички ние трябва да приемем. За да се прекъсне веригата на разпространението на вируса от човек на човек, единствено познатото ефективно решение е социалното дистанциране, което стриктно се прилага и от целия екип на Индонезийското посолство в София.

С прогреса на технологиите, виртуалната свързаност с външния свят стана възможна посредством Интернет и социалните медии. Това промени понятието за самоизолация и направи възможна работата от вкъщи. Практически, това че физически сме далеч едни от други, не означава, че не можем да бъдем в тесен контакт виртуално.

В началото, когато бяха идентифицирани първите пациенти с COVID-19 в България, помолихме нашите местни служители да работят от домовете си, за да бъдат в безопасност. Ние знаехме, че те използват обществения транспорт до Посолството, което би ги изложило на по-голям риск от заразяване. С дипломатическия състав, ние продължихме с някои от необходимите срещи в Посолството, при подходящите мерки с прилагане на социално дистанциране, задължителното използване на маски, както и редовна дезинфекция на физическите повърхности. Работим на смени в Посолството на възможно най-намаления брой служители с ограничено работно време.

В началния етап след обявяването на извънредното положение, ниеобеспечихме за състава на Посолството и индонезийските граждани в София да преминат специален тест за Covid-19 Swab в Посолството. За щастие, никой не беше заразен и всички тестове бяха отрицателни!

– Как поддържате връзка с държавната администрация на страните? Затруднена ли е работата Ви в момента като цяло?

Използваме видео- и аудио-конференции, както и телефонни разговори от разстояние. По същия начин, бях във връзка с българските правителствени служители и с кабинета на почитаемия Министър-председател на България чрез телефонни обаждания и текстови съобщения.

Българското правителство също ни уведомява за най-новите мерки редовно по мейл.Както знаете, има много отменени програми, много отложени ангажименти и голяма несигурност за бъдещите дейности, които бяха изоставени без решение, защото ние не знаем колко ще продължи това положение и докога ще бъде в сила социалното дистанциране.

– Вие лично спазвате ли социалната дистанция? Честно казано не мога да си го представя, та Вие сте един от най-дейните и активни посланици у нас! Как ви се отразява липсата на културни и обществени събития?

Аз спазвам изключително стриктно мерките за социално дистанциране, изисквани от местното правителство, моето правителство, както и препоръките на Световната Здравна Организация.

Преди се разхождах в парковете, но откакто е в сила социалното дистанциране, престанах. Както ни е известно, единственият начин за спиране предаването на този вирус е строгото социално дистанциране и да си останем вкъщи. Това не е само придържане към правилата и разпоредбите, а и наша морална отговорност към здравето на другите.

Поддържам форма вкъщи, правя упражнения у дома, като изпълнявам видео-програмата „Разходка у дома“ през ден.

Посланиците обикновено имат много натоварени програми и постоянно се оплакват от липсата на време за лични неща. Тъй като Вие също присъствате на много от тези събития, като журналист, сте запозната колко наситен е денят на един Посланик с дейности, срещи, както и задължително участие на много дипломатически събития. Подобно на много мои приятели-посланици, ние пропуснахме много събития, събирания, вечери, срещи и общувания с други хора. От тази гледна точка, COVID-19 блокира много дейности, които осъществявахме ежедневно.

Лично аз желая това положение да свърши, колкото е възможно по-скоро, за да изпълня финалните си планове от мисията ми в България, Северна Македония и Албания, въпреки че знам, че възстановяването от пандемията ще отнеме по-дълго време.

– Тъжно ми е , че приключвате мисията си в България след избухването на Covid-19. Как се отрази цялата тази ситуация на програмите ви през последни месеци?

Тази безпрецедентна пандемия разстройва всеки един аспект от нашия ежедневен живот по целия свят. Особено през последните месеци от моята мисия, която се предполагаше, че ще бъде с финално закриване с някои от моите най-важни програми в София и Пловдив.

Програма с Побратимяване между Пловдив и Джогджакарта, в присъствието на управителите и общините се планираше още от миналата година. Бизнес форум, многоцветен индонезийски концерт с танци в античния Римски Амфитеатър в Пловдив от групата „Куа Етника“ (Джогджакарта); изложба на старинен текстил в Етнографския музей в Пловдив, заедно с модно ревю на дизайнера Ида Рояни щяха да се състоят в Пловдив през юни 2020 г.И най-важното, традиционният наш Азиатски Фестивал в София също беше планиран за началото на юни.

Жалко, наложи се всичко да бъде отменено или отложено. Обаче аз съм сигурна, че ще се върнем към ежедневния си живот някой ден.Надявам се моят приемник и екипът на Посолството на Индонезия в София да продължат да реализират всички тези ангажименти и прояви.

– Как минава един Ваш ден в самоизолация? Вие сте художник, човек на изкуството по душа, призвание и образование….В момент на изолация рисувате ли? Върнахте ли се към изкуството, както сториха много хора в домашно „заточение“?

Посолството ми изпраща необходимите за преглед документи в резиденцията. Проверявам всички доклади и всички необходими съобщения, които са мое задължение, посредством мейли, конферентни връзки и текстови съобщения.

Провеждаме и нашите важни заседания в Посолството най-малко два пъти седмично за обсъждане на главни теми и особено, за да поддържаме връзка с нашите съграждани-индонезийци в България, Албания и Северна Македония, за да се запознаем с най-новата здравна информация. Постоянно сме в контакт, за да ги информираме за положението. Изпращаме им също така някои необходими лични защитни средства, като ръкавици, маски, дезинфектанти, храни и т.н.

В това време на изолация, успявам да работя и съзерцавам чрез моите творби, тъй като няма никакви приеми или събития, които да посещавам.

Мога да се концентрирам и върху работата над моята книга, която скоро ще бъде публикувана.

Книгата е със заглавие „Изкуството на Дипломацията“, която се задълбочава над моята културна дипломация, като част от нея разказва и за българската култура. Надявам се, преди да си замина, книгата да бъде издадена на английски и български език.

– Ваше Превъзходителство, Ковид-19 връхлетя света като атомна бомба…Последствията ги виждаме всички, но не виждаме самия враг! Според Вас къде сгреши човечеството? Това наказание ли е или изпитание, или урок от Всевишния? Или просто „човешка грешка“ и отворено прозорче на една лаборатория….?

Да, това е глобална криза, която показа, че има много въпроси в умовете на хората по света, които нямат отговор. Единственото, което знаем със сигурност, е че човешката раса е много крехка.

За произхода на този вирус има толкова много спорове и противоречива информация, подкрепена от конспиративни теории и политически мотивирани спорове, че ние просто нямаме все още никакво силно доказателство, за да ги потвърдим или отхвърлим.

Ако вирусът е дело на природата, ние ще трябва да разберем и допуснем, че въпреки целия наш научен прогрес, природата е все още много по-силна от нас. Всъщност, ние сме били неподготвени и се оказахме изнанадани от едно природно явление, което може да бъде жестоко, пагубно и разрушително.

Но ако вирусът е човешко дело, което нарочно или случайно идва от лаборатория, това показва погрешен подход и злоупотреба с нашия научен прогрес. Когато огънят пламне, няма дърво, което да се чувства в безопасност. Всички ние сме взаимно свързани в този свят, затова ние няма да бъдем невредими, ако нашият съсед не е.

Ако говорим за Господ, виждам в социалните медии много хора тези дни и дори в редовните емисии на кабелните телевизии да се опитват да разискват и обясняват ролята и позицията на Господ в тази пандемия. Те се питат:

Дали Господ ще чуе молитвите ни в това трудно време?

Тази ли е волята на Господ?

Това Божието наказание ли е?

За да се отговори на тези въпроси, може да има много дискусии и спорове на различни религиозни секти, философии и много други мислители. Но повечето от отговорите не биха задоволили любопитния човешки ум, защото ние просто не знаем.

По-добре ще бъде хората да вярват и да имат вярата, че не са сами и някой ще чуе молитвите им. Аз лично, като вярваща, не виждам избухването на пандемията като Божие наказание, но то е нещо, с което е нужно да се справим и да намерим решение. То е напомнящо предизвикателство, пред което е изправено човешкото Общество в момента.

Сега е времето да бъдем добри към нашите съседи и да запазим висотата на нашите морални ценности, и да поддържаме нашето единство и солидарност в обществото. Казват, че във време на разруха, можем да очакваме ново начало. Сега е моментът за всички нас да се сплотим, както казват индонезийците „Единни в многообразието“, а българите казват „Съединението прави силата“.

– Как се отразява тази епидемия конкретно на Вашата страна? Индонезия – е център на туризма! Аз самата написах поредица материли дори и поема за прекрасната Индонезия! Как ще се отрази на туризма пандемията? На туризма в световен мащаб и конкретно във Вашата страна?

Хубаво е, че написахте поема за чудесната Индонезия. Не е чудно, след като майка Ви е била известна българска поетеса и Вие следвате нейния завет.

Индонезия също е силно засегната от безпрецедентната пандемия, както всички други държави. Вие сте били в Индонезия и сте видели колко много туристи пътуват до моята красива страна всеки ден. Много местни бизнеси, авиолинии, ресторанти, кафенета, хотели, курорти, услуги и много други подкрепящи бизнеси, зависещи от туристическата индустрия, са затворили сега. За съжаление, времето е много трудно за туристическата индустрия по целия свят, както и за Индонезия.

Пандемията не само причинява намаление в броя на пристигналите туристи, но и спря туристическите дейности в общностите, които подкрепяха местния бизнес. Всъщност, ще се изискват много усилия и време, за да се завърне Туристическата Индустрия до нивото си преди COVID-19. Заради затварянето на много бизнес сектори, възможността на хората да пътуват ще бъде много засегната в близките месеци, а може би и години.

Много хора по света вече са загубили работата си, поради което пътуването и почивките не са повече приоритет за тях в близко бъдеще. Пенсионерите, които разполагат с достатъчно време за обиколки и ваканции, за съжаление са най-уязвимите от този вирус, трябва да останат в безопасност и да избягват всяко ненужно пътуване, докато не бъде въведена окончателна ваксина против вируса. Дори да се открие ваксина ще трябва известно време за изследване и тестуване. Действително, тази криза ще промени начина ни на работа и общуване. Тя ще промени съществено и всички наши навици поне за няколко години напред.

Вярвам, че в този критичен момент, когато наш приоритет е борбата срещу вируса и контрола да не се разпространи по-широко, ние все още не сме успели да видим истинското въздействие на глобалния локдаун върху икономиките и върху нашия обществен и личен живот. Най-вероятно той води световната икономика към огромна глобална рецесия, както беше предсказано от повечето икономисти по света.

– Индонезия е многонационална страна, с 6 официални религии. Успяват ли властите да въдворят ред в различните социални общности? Спазват ли се в Индонезия мерките на карантина и самоизолация, предвид различните обичаи, традиции и начин на живот на хората на всичките острови? Не е ли трудно да се контролира реда в условията на пандемия в тази огромна островна страна?

От 14 март, правителството на Индонезия обяви избухването на коронавирус в Индонезия за национално бедствие. На 15 март, Президентът Н.Пр. Джоко Уидодо също призова всички индонезийци да спазват социална дистанция, за да се забави разпространението на COVID-19 в страната.

Министерството на Държавните Предприятия инструктира своите служители на 50 годишна възраст и повече да работят от вкъщи, за да се ограничи степента на предаване на заразата и да бъде предотвратено увеличението на инфектираните и смъртността.

Понеже повечето установени случаи бяха в столицата Джакарта, Индонезия приложи широкомащабни ограничителни социални мерки в рамките на вирусния епицентър, за да ограничи COVID-19. Мерките обхващат затваряне на училища и обществени обекти, забрана на повече хора да се събират, ограничена мобилност и търговски дейности само до такива, обслужващи основни нужди.

Правителството на Индонезия също така не препоръчва на хората да ползват обществен транспорт, и е забранило на правителствените служители, полицията и военния състав, както и на служителите на държавните фирми да се връщат по родните си места за отбелязването на мюсюлманския празник Рамадан Байрам след поста през май, за да избегнат масовото заминаване и струпване на хора.

За да се смекчи въздействието на вируса в краткосрочен план, правителството се е концентрирало върху усилия за облекчаване в три сектора: здравен, мрежа за социална сигурност и стимули за бизнеса на малките и средни предприятия.

Поради огромното население на Индонезия, където мнозинството от нашия народ все още зависят от своя нискодоходен бизнеси, цялостното затваряне на държавата не е възможно. То може да създаде друго бедствие, съпътстващо кризата с пандемията. Мерките за социално дистанциране са в сила, като част от извънредното положение, обявено от Президента и ние с тревога наблюдаваме ситуацията, която за нашата страна е много трагична, както и за останалия свят.

Що се отнася до управлението на островите, всички местни администрации, въз основа на развитието в момента, налагат свои мерки съгласно необходимите местни изисквания, с разрешението на централната власт.

Като най-голяма държава-член на АСЕАН, Индонезия също работи съвместно с другите членове, за да се справи с въпроса с пандемията в целия регион. На координационната среща на Съвета на АСЕАН Плюс 3 на 9 април, нашият Министър на външните работи съобщи за важността на това АСЕАН да състави ред, за осигуряване на потока от стоки, храни, медикаменти и медицинска апаратура между държавите от АСЕАН. Това е реално прилагане на индонезийското мото за единство в международните отношения с нашите съседни държави, с което съм много горда.

– Как гледате на нехайното отношение в някои страни от страна на население в неспазване на мерките за самоизолация, ползване на маски, дистанция и карантина? Вие лично съгласна ли сте с тези строги мерки?

Съгласна съм, а също така, аз самата се изолирах още от началото на влизането в действие на политиката за социална дистанция. Не само за да останем в безопасност, но и от уважение към другите хора, които може да са податливи на вируса, отчитайки факта, че ние може би пренасяме вируса без да имаме никакви симптоми. За съжаление, съществува мит, че вирусът не е фатален за млади хора, ето защо ставаме свидетели на много безотговорно поведение.

Беше сърцераздирателно да видим факта, че по-възрастното поколение е по-уязвимо. Плаках, когато видях по телевизонните новини огромната болка, през която преминаваха възрастните в домовете за възрастни хора в САЩ.

– Но това се отразява пагубно от друга страна на психиката на много хора, особено хората на изкуството, които живеят от публиката, от масовите събития и широката аудитория? Как да оцелеят хората на изкуството?

Хората в изпълнителските изкуства са сред групите, които са най-засегнати от вируса, защото те нямат възможността да представят своите изкуства. Визуалните артисти, като мен, поне могат да работят у дома и да правят виртуални изложби в социалните медии. Хората на изкуството се вълнуват повече от качеството на душата и духовните стремежи, поради това да си изолиран, за твореца не е толкова трудно, в сравнение с хората, които повече се ангажират с масите.

Творците са хора, които се занимават с техните критични и духовни преживявания, по начин който изследва повече техните вътрешни красоти, които да предложат на света. Вярвам, че в тези трудни времена, творците са по-продуктивни. Виждала съм много музиканти, които свирят и пеят онлайн. Това е също добър начин на използване на комуникационни технологии, за да останат в контакт с последователите си. Гледах на живо в YouTube представлението на Андреа Бочели в Италия. Беше едно много силно въздействащо и духовно изпълнение в точния момент:

Удивителна Милост, Колко Нежен звън,

Спасил клетник като мен

Някога бях изгубен, но сега съм отново тук

Бях сляп, но вече прогледнах.

Има нужда да бъдем по-загрижени за хората, които разчитат на други хора и прекарват дълго време с тях. Някои не могат да остават сами, защото не могат да понасят реалността на самотата и изолацията. Този проблем е сериозен, когато хората нямат семейство и живеят сами. Необходимо е да помислим за ценността и нуждата от силни семейни връзки отново в нашите общества.

– Какво ще кажете за бизнеса? Цената на петрола пада всеки ден, има излишък от петрол, но няма потребление….

За жалост, това не е добро време за бизнесите и ще им отнеме дълго време да се възстановят. Всичко е спряно и много от хората губят работните си места. Има бизнеси, които получават средства от правителствата си. Те са задължени да се погрижат за работниците си.

Заради локдауна в глобален мащаб, е очевидно, че търсенето на суров петрол ще пада драматично докато се затварят много фабрики. Имаше спор между ОПЕК и производителите на петрол извън ОПЕК, което доведе до по-нататъшен спад в цената на петрола. Откровено казано, имаме по-спешни въпроси, като хора, които се борят с друг проблем в ежедневието си и това е опасността от глад.

Мнозина остават у дома без доходи. Те имат нужда да плащат наема на жилищата си и основните сметки в живота си всеки ден. Те имат нужда от незабавното внимание от страна на правителствата още сега. Мисля, че в това време има нужда да се погрижим за за основните нужди на по-ниските слоеве на средната класа и бедните семейства. Представете си шофьорите на таксита или хората, работещи в магазини или молове, или хората работещи на дневна надница. Видяхме какво се случи в Индия, когато страната навлезе в локдаун. Аз гледах по CNN един работник, който каза: „ ние няма да умрем от вируса, но ще умрем от глада“. Много се натъжих в този момент, чувайки това изказване. Изключително тъжен момент, който ми причини мъка.

– Докъде ще ни доведe кризата в бизнеса и в световната икономика?

Предполагам, че огромна рецесия ще застане пред световната икономика и се надявам да можем да защитим най-уязвимите хора в обществото, които се намират в непосредствена нужда. Тъжно е, че в това ужасяващо време населението с ниски доходи страда най-много и досега.

Най-високата смъртност също е регистрирана сред бедните и най-малко привилегировани слоеве на обществата, защото те не могат да получат пълното лечение и необходимата здравна помощ. Това е призив за събуждане към всички нас да обръщаме повече внимание на бюджета за обществено здраве в нашите държави, така че да бъде готов за бъдещи епидемии и кризи, които могат да се случат отново по всяко време.

Отсега нататък се предполага, че държавите ще съкратят военните си бюджети и ще инвестират повече за здравеопазването и правата на своите народи, за да бъдат готови за такива кризи на пандемия.

– Ами безработицата! Тя е застрашаваща в цял свят. Стотици хиляди хора са на борсата без доходи. Как светът да се справи с това….

Безработицата е много висока в целия свят и този въпрос няма да бъде решен много бързо. За нещастие, хората които са загубили работата си за един ден, няма да могат да се върнат на работа веднага след като свърши локдаунът, защото процесът на възстановяване ще бъде бавен и ще трябва време.

Бизнес секторите за взаимносвързани едни с други. Когато един бизнес сектор е лошо засегнат, някои от другите бизнеси пряко или непряко ще пострадат. Поради това, ще бъдат необходими огромни усилия с прецизно планиране от страна на правителствата и международните институции за възстановяване от въздействието на тази пандемия.

Трябва да се спомене, че Пандемията даде тласък на бизнесите онлайн, което ще промени драматично подхода към тях.

– Вие, като дипломат, как ще определите новия световен ред?

Някои нации показаха страхотна дисциплина и обединен отпор на тази пандемия и те съумяха да я поставят под контрол без огромен брой загуби. Това аз наричам обществен характер на нацията. Чух в България, че съдбата на човек е неговият характер. По същата логика, бих казала, че съдбата на една нация се основава на качествата на нейните хора.

Хората по света показаха примери за геройски принос към техните общества и във времето на комуникация, сме свидетели на всички истории на нашите таблети и мобилни телефони. Наблюдаваме и решителното и силно лидерство на някои държави в тази криза. Някои държави, които бяха много горди с техните постижения, за съжаление не бяха способни да реагират по подходящ начин в това време на пандемия. Това са фактори, които променят драматично световния ред в дългосрочен план.

Видях също така някои от малките държави да изпращат лекари, медицински сестри и средства за лична защита в държавите, които воюват с вируса. Хората никога няма да забравят тази щедрост и солидарност.

Аз лично се възхищавам на българските власти за бързия им и ефективен отпор на този безпрецедентен Covid-19 с въвеждането на извънредно положение веднага преди коронавирусът да се разпространи повече в България.

Възхищавам се и на Китай за много ефективния и бърз отговор на този вирус, като не само контролираха разпространението на вируса, но и рестартираха своята икономика много бързо, като помагат на много други държави в Европа, както помогнаха и на моята любима страна Индонезия.

– Как ще живеем от тук нататък – с маски, без да контактуваме и да се виждаме, без концерти и изложби ли? Как виждате нещата от тук нататък?

Ситуацията със социалната дистанция ще продължава, докато бъде открита и одобрена ваксина или лекарство срещу този вирус. Имам вяра, че накрая учените ще могат да намерят решение.Това е моето лично усещане, като виждам напредъка на медицинската наука. Но нашето поколение, живеещо в това време на пандемия, никога няма да забрави тази изолация.

Ние сме чели историята на предишни пандемии преди сто години и е странно, че течеше също дискусия за това, че на всеки сто години в света се случва някоя пандемия. Ние станахме пример за бъдещите поколения да се поучат от нашия опит, за да бъдат готови в случай на възможна пандемия в бъдеще, която бих пожелала никога да не се случва.

Въз основа на нашия опит в това време, ние никога повече няма да считаме за даденост другите обществени събирания и ще се радваме на всички наши взаимодействия, когато положението се върне към нормалното си състояние.

– И в края на нашия разговор, който проведохме дистанционно заради карантината – Какво бихте искали да кажете на човечеството?

Има нужда да бъдем сплотени и да се грижим едни за други. Има нужда да бъдем милосърдни един към друг и да знаем, че сме в една и съща лодка, всеки на палубата трябва да помага на другия.

Необходимо е да се погрижим за нашата околна среда и нашата Планета Земя, тъй като сме истински уязвими от пандемиите, глобалното затопляне, деградацията на околната среда и природните бедствия.

Това е сигнал за събуждане към всички нас, за да бъдем с повишено внимание към околната среда, да сложим ограничение на експлоатацията на природните ресурси, дадени ни от Господа на Планетата Земя и да работим заедно за постигане на по-устойчиво развитие.

Нашето мото в Индонезия е „Единство в многообразието“. То е сентенция на най-доброто в нашето общество, което ние прилагаме в нашия ежедневен живот. Светът днес трябва да бъде единен, за да се справи със заплахите срещу човечеството с дух на сплотеност. Трябва да показваме обичта си към нашите съседи и да бъдем внимателни с по-старите поколения.

Време е да помислим за създаването на по-справедлив и хуманен свят. Да работим ръка за ръка, за да създадем по-добър свят за човешката раса, а също и да бъдем подготвени да си помагаме един на друг в трудни ситуации.

Нека от тази пандемия научим този урок, че ние ще останем в безопасност и добро здраве, ако нашите съседи са в безопасност и са здрави.

Благодаря Ви за това интервю!

Добавете коментар

Продължете с четенето
Реклама
Коментирайте

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Популярни