Свържете се с нас

Новини

Оперната прима Мария Гулегина в “Тоска” и “Турандот”

Публикувана

на

Мария Гулегина гостува в „Тоска“ и „Турандот“ в Софийската опера

Софийската опера и балет остава вярна на стила си и през новата година отново ще предложи на почитателите си силни заглавия в афиша си с участието на авторитетни артисти. Първата от тези срещи ще бъде на 24 януари година от 19 часа, когато публиката ще може да се докосне до таланта на прочутото вердиево сопрано Мария Гулегина и да види превъплъщението ѝ в ролята на Флория Тоска от едноименната опера на Джакомо Пучини, чиито сюжет пренася зрителя в Рим в епохата на войните на Наполеон и разказва приказка за ревност, страст и убийства.

Мария Гулегина вече е позната на българската публика от участията си в спектаклите на Софийската опера “Парсифал”, “Набуко”, ” Турандот “, “Бал с маски”. Тя е определяна от музикалната критика като един от водещите драматични сопрани в света. В биографията ѝ се вписва фактът, че тя е единствената изпълнителка с 16 главни роли в нови постановки в прочутата Миланска Скала. В репертоара си, Мария Гулегина има и редица участия по световните оперни сцени, а в „Тоска“ в Софийската опера и балет на 24 януари тя ще си партнира със солистите: Костадин Андреев, Пламен Димитров, Ангел Христов , Илия Илиев, Николай Павлов, Александър Георгиев, Петър Бучков и Йоана Кулева. На диригентския пулт ще застане маестро Григор Паликаров.

Публиката на Софийската опера и балет ще има възможност отново да види Мария Гулегина на наша сцена и на 21 февруари в ролята на Турандот в едноименната опера на Джакомо Пучини.

Участват: Цветан Цветков, Светозар Рангелов, Костадин Андреев, Силвана Пръвчева, Атанас Младенов, Николай Павлов, Хрисимир Дамянов, Николай Петров.

Гост-диригент – маестро Кери-Лин Уилсън (Канада).

Мария Гулегина Интервю на Оля АЛ-АХМЕД с оперната дива Мария ГУЛЕГИНА за БТА:
Мария Гулегина: Ролята, в която се чувствам истинска кралица, е ролята ми на майка!

Всеки може да си прави какви ли не планове, но Господ е този, който решава дали те да се осъществят.

Въпрос: Г-жо Гулегина, вие сте драматично сопрано. Какво точно ще рече това? Бихте ли пояснили?
Отговор: Драматическото сопрано е глас с неограничени възможности. Той може да покаже и страст, и ревност, и завист, и отчаяние, и злоба , и любов, и нежност. Драматическото сопрано това е глас “Ферери”. Какво имам предвид? “Ферарито” и в гаража да си стои то пак си е “Ферари”. Всъщност това сравнение ми го лепна професор Бути. Той непрекъснато ми повтаряше :” Гулегина, ти си “Ферари” – с мощен мотор!”
Така че, извън сравненията, казано по-простичко – драматическото сопрано е мощен глас с необятни възможности. Драматическото сопрано може да изпълни абсолютно всичко, стига да има правилна постановка, а не само гласовите възможности дадени от Всевишния. Бих казала, че съм късметлийка, на която и се отвориха широко вратите на драматическото сопрано.
Започнах да обработвам гласа си в много млада възраст, бидейки 15 годишна. Не бях завършила още средното си образование, но още тогава отделях изключително много време на пеенето и на правилната постановка на гласа. Посещавах редовно вокални курсове. Сложността при драматическото сопрано възниква от липсата на педагози, които биха могли от самото начало да работят с гласовите възможности и правилно да научат изпълнителя да ги използва.
Бих дала още едно сравнение, за да стане ясно на всички. Ако на улицата случайно намерите диамант, който попадне в лоши ръце, той ще се потроши, каратите ще загубят стойността си и диаманта може да се превърне в обикновен стрит пясък, който не става и за боклука. Но ако парченцето диамант попадне в добри, професионални ръце, те така ще го гравират и обработят, че диаманта ще блести в пълната си мощ и красота и високият карат ще проличи сам по себе си.

Въпрос: Имате над 165 участия в Метрополитън Опера в Ню Йорк. Какво е да се пее в Метрополитън?
Отговор: Повече са, над 200 участия имам в Метрополитън опера в Ню Йорк в главните роли в “Аида”, “Турандот”, “Тоска”, “Норма”, “Макбет”, “Набуко”, “Андре Шение”, “Дама пика”, “Селска чест” и много други.
Няма да ни стигне времето да ви ги изброя всичките. Ще кажа откровено с една единствена дума: уникално е! Обожавам да пея там. Това е едно неизмеримо ниво, класа. За последно пях в Метрополитън опера преди две години “Тоска”.

Въпрос: Обявена сте от критиката за “Кралица на операта”, в коя роля се чувствате истинска кралица?
Отговор: Ролята, в която се чувствам истинска кралица, това е ролята ми на майка! Щастието от тази роля никой не може да ми я замени с никоя друга изиграна на сцената. Аз съм майка на сина си и това ме прави най-щастлива в сравнение с целия блясък на сцената.
Ролята, в която съм в къщи, у дома при детето си. Ролята на майка, на жената в къщи. Това е моята най-главна и незаменима роля! Ролята – майка! Имам две деца, дъщеря и син. Разликата помежду им е двадесет години. Повтарям и отново ще повторя. Да съм майка – е най-главната ми роля, най-главната и съществена моя продукция, най-звездният ми миг.

Въпрос : Наричана сте “Руското сопрано с Верди във вените. Защо Верди? Имате ли определена страст към произведенията на Верди?
Отговор: Верди ме зарежда с емоционалност, с чувство, което е присъщо на мен самата и го преоткривам в неговите произведения. Има едно поверие, в Тибетското евангелие, което гласи, ” че е невъзможно човек да стане певец само за един живот”.
В Тибет твърдят, че певците са били и в предишните си животи също певци. Имах детски сънища, а може би и видения, че плувам по каналите на красивата Венеция.
От ранна възраст се отъждествявам с Консуела – слабичка, черничка, малко страшновата и с мощен разтърсващ глас. А аз наистина бях много, ама много слаба, дори малко и страшничка от слабост. Вероятно любовта ми към музиката, към определените произведения на Вреди, в случая, това цялостно притягане към музиката се е предало в мен от другите ми прераждания.

Въпрос: Да, но вие сте запалена и по Вагнер. Труден ли е прехода от Верди към Вагнер?
Отговор: За мен Вагнер не е музика, а философия! Душевната нагласа, която е необходима, за да се занимаваш с музиката на този композитор е като да рисуваш икона – първо трябва да се причестиш. За да може човек да разбере Вагнер и да го постигне трябва да има много добър опит в италианската школа, но най-важното е човек да е узрял духовно. сложното и специфичното при този композитор са големите и различни интервали.
Години наред отказвах да пея Вагнер, но когато получих предложението на акад. Пламен Карталов да участвам в “Парсифал” реших първо да се запознае не само със самата творба, а с постановката на режисьора, неговото виждане, неговия начин на изразяване. Прочетох либретото, прослушах многократно музиката. Изгледах я много внимателно и накрая се реших да направя тази крачка. Започнах да изучавам немски език в Мюнхен. Летях непрекъснато до там, за да прекарвам часове и дни с преподавателя си по немски език, който наблягаше на конкретното и прецизно произношение на всяка една дума, а немски език е много сложен от фонетична гледна точка.

Въпрос: Как се работи с колегите ви от Софийската опера и балет?
Отговор: За мен оперният театър е храм. Затова дойдох тук, в София, за да отдам своята почит към паметта на моите големи колеги и приятели – Гена Димитрова и Николай Гяуров.
С всички работя перфектно! Дори ме е страх да отбележа някого, и другите колеги да се обидят. Наистина съм искрена – с всичките си колеги от Софийската опера се разбирам прекрасно, работата ми тук е просто песен!

Въпрос: Г-жо Гулегина, вие сте носител на ордена на “Света Олга”, който се счита за най-високото отличие на руската православна църква. За какво ви връчиха този приз?
Отговор: Не е хубаво човек сам да говори за делата си, Господ ги вижда отгоре. Винаги съм се занимавала с благотворителност, и ще продължавам. Помагам на детски домове, и на други нуждаещи се, но не обичам да говоря за това. Възстанових изцяло със свои лични средства иконостаса в храма в Москва “Св. Влкм. Флора и Лавра”.

Въпрос: Вашите бъдещи творчески планове?
Отговор: Не обичам да правя дългосрочни планове, защото всички ходим по тази земя и сме подвластни на Бога. “Човек предполага, Господ разполага”.
През 2015 година сърцето ми скрои номер и ми отказа. Тогава всичките ми планове можеха да рухнат за един миг. Но в Мюнхен ме спасиха, и ето ме сега пред вас.
Два месеца след това аз вече бях на сцената в “Колонната зала” в Москва и пях. Три месеца след това, което се случи, аз вече стоях на сцената на Метрополитан опера.
Никой не знаеше и никой не разбра , че съм преживяла огромна, изключително сложна, буквално страшна операция на сърцето и на клапаните! Всички ми правиха комплименти, как прекрасно изглеждам. Знаете ли какво им казвах: имах прекрасна ваканция!
Така че, всеки може да си прави какви ли не планове, но Господ е този, който решава дали те да се осъществят.

Добавете коментар

Продължете с четенето
Реклама
1 коментар

1 коментар

  1. Pingback: Оперната прима Мария Гулегина в “Тоска” и “Турандот” – Оля Ал-Ахмед, drum.bg – Класическа музика

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Популярни