Така бих кръстила тази изключително красива и смайваща част от Земното кълбо, където дърветата ни посрещат целогодишно с ухаещи цветя. Да, в Индонезия наистина дърветата цъфтят и въздухът е напоен от аромата на тези прелестни създания , наречени „франджепани”. „Франджепани“ цъфтят целогодишно подсигурявайки по този начин постоянна работа на градинарите. Цветовете се използват за най-различни спа процедури, както и за богата гама козметични продукти и биват жълти, оранжеви, бели, розови и цикламени. Ухаят превъзходно и създават невероятно позитивно настроение! Събуждаш се – и си в рая заобиколен от ухаещи и пъстри „франджепани“!
Индонезия е наистина уникална страна. Съставена е от 17 509 острова и 34 провинции. За да обиколите всичките острови са ви необходими 47 години! И тъй като не разполагахме с толкова време успяхме да посетим само столицата Джакарта на остров Ява, остров Флорес със столица Лабуан Баджо – люлката на красивите острови и коралови рифове, остров Падар, остров Ринча – царството на гигантските варани / Komodo Dragons/ и божественото място остров Бали – „меката” на баланса, хармонията, медитацията и позитивизма.В Индонезия има само два сезона – dry & wet, сиреч – сух и мокър. Населението на страната е 266 357 297 души. Индонезия се нарежда на четвърто място в света по население и е най-голямата мюсюлманска страна в света. Въпреки това в Индонезия има официално 6 религии – ислам /islam/, протестанти /protestant/, католици/catholic, изповядващи индуизма / hiduism/ , будизъм / buddhism и китайскатa етична и философска система – Конфуцианството /khonghucu/. Индонезия е най-толерантната страна в света по отношение на вероизповедание. Всяка общност си има нейните храмове и никой не ги закача. На остров Бали всеки дом има свой храм в двора, в столицата Джакарта се намира голямата джамия „Истиклял“, строена от християни, и точно срещу джамията е голямата християнска катедрала построена през 1891г . Ако сте чужденец и искате поради една или друга причина да се установите в Индонезия – нямате проблем, но има едно задължително условие – трябва да сте вярващ , да изповядвате определена религия по догмите на която да живеете. Хората се уважават взаимно, живеят по правилата и никой на никого не пречи, напротив това като че ли ги обединява предвид колко са различни.
В Индонезия съществуват над 350 местни езика,
използвани от различните етнически и културни общности. Но за да се разбират помежду си те въвеждат единен общ индонезийски език – Bahasa Indonesia. Бахаса Индонезия е малайско-полинезийски език, говорен от почти цялото население на Индонезия, което наброява както вече споменах над 260 милиона. Така индонезийският език се е превърнал в един от най-говорените езици в света. Той официалният език на администрацията и търговията, което го прави широко използван. Индонезийският е млад език, официално въведен след обявяване на независимостта на Индонезия през 1945. Езикът е базиран на версия на малайския език използван на островите Риау, има латинска азбука и често приема заемки в лексиката си. Фонологичните и граматичните особености са сравнително опростени. Само за няколко месеца може да научите езика и да общувате с местните. Името на езика е Бахаса Индонезия, което буквално означава „език на Индонезия“. Аз активно си водих записки, и след пет езика мисля, че шести не ми е проблем. „Мата хари“ е слънце, „Терима касих“ е благодаря, „саламат паги“ е добро утро, делфин – е „лумба-лумба“, „оранг“ е човек, а „оранг у тан“ – е човекът от гората, „гуру“ означава просто учител, по-точно – начална учителка!
На мен лично един месец ще ми стигне за да науча Бахаса Индонезия.
Индонезия е най-голямата островна страна в света, с магически пейзажи и уникални плажове, с изключително богат подводен свят и супермодерни хотели. Предлага се отмора и спокойствие на Бали и зашеметяващо сърфиране на Ява, великолепни кристални плажове, като тези в Лабуан Баджо с прекрасна флора и тюркоазена вода, уникални разходки в национални паркове на Суматра и трекинг до вулканите, екзотична кухня и мистериозни храмови комплекси… Можете да си направите избор от най-различни хотели в Индонезия, от екзотични вили до хотели от световно известни вериги, от бутикови хотели до бюджетни апартаменти за млади хора. С една дума – в Индонезия място има за всеки вкус, зависи какво търсите. Аз лично намерих своето място и един ден обезателно ще се завърна! Мястото, в което се влюбих – е остров Бали, където хората са винаги усмихнати и приветливи, непрекъснато се покланят и ти носят франджепани според цвета на дрехата в която сте облечен!
Бали е изумително място с необикновена аура. Заради богатата си история, култура и изкуства – танци, скулптура и живопис, красивите плажове, природа и тропическия климат, Бали е смятан за едно от най-красивите места в света. С десетките си хиляди храмове и пагоди Бали е известен още като „Острова на хилядата храма“. Столицата на Бали е Денпасар. Дължината на острова е 153 km, ширината му е 112 km, а площта – 5633 km2. Най-високата точка е връх Агунг – 3031 m, активен вулкан, който последно е изригвал през март 1963 г. Основните градове на острова са пристанището Сингараджа, разположен в западната част на острова и столицата Денпасар, на южния му бряг. Град Убуд, североизточно от Денпасар, със своята архитектура, изкуства и занаят, е смятан за културният център на Бали. Едни от забележителностите там са художествената галерия за женско изкуство „Сенивати“ и музеят „Рудана“. Бали, на фона на ислямскаИндонезия, се откроява със своя етнос, култура и религия. Населението на остров Бали наброява близо 4 милиона души, 95% от които са хинди, а останалата част мюсюлмани. Важни туристически атракции са град Кута, Санур, Джимбаран, Семинийак, и ново обновения град Нуса Дуа. Най-важният селскостопански отрасъл в Бали е земеделието, като най-вече се отглеждат ориз, кафе, кокосови палми, овощни насаждения. Значителен брой от жителите на острова са рибари. И тъй като на острова преобладава индуизмът, ми направи впечатление, че всеки дом в двора си има храм. Колкото е по богат стопанинът, толкова е по-голям храмът. Улиците са обсипани с дарове за боговете и когато вървите трябва да внимавате да не ги настъпите. Три пъти дневно / в 6 ч, в 12ч и в 18ч/ звучат мантри с мистериозни звуци, с които монасите обикалят улиците и напомнят на хората да се молят . На всяка порта или пред всяка статуя на божество целодневно горят ароматни пръчици с най-различни благовонии. Целият остров ухае на тези благовонии , създаващи някакъв особен уют , спокойствие и хармония. Там, на остров Бали, станехме свидетели на една изключително интересна церемония по посрещане на Пълната Луна. Празникът се нарича Пурнама. По време на церемонията се пеят мантри, палят се ухаещи на благовонии пръчици и се носят дарове на божествата. След всяка мантра старейшината слага зрънца ориз на присъстващите на върху клепачите, слепоочията, ушите и гръкляна. Оризът е символ на благодатта. Поставя се на очите – за да виждате само хубави неща, на ушите – за да чуват те само добри вести, на слепоочията – за да имате в главата само добри и позитивни мисли, на гръкляна – душата ви да е в покой и равновесие. По време на церемонията се пият „вълшебни“ питиета от различни билки с най-различно предназначение, хапват се сладкиши от ориз повити в палмови листа. Водата и тук има свещено свойство, тя се зарежда от мантрите и с нея се поръсват всички присъстващи, за пречистване. Всички са облечени в бяло. Хората в Бали боготворят Луната, на нея отдават всички добри и лоши поличби, в Луната намират отговори на своите въпроси и за да бъде тя благосклонна към тях те подобаващо я посрещат с две церемонии – посрещане на Пълната Луна и на Новата Луна. Балийците са убедени, че Луната е посредникът им с бог Чандра и в зависимост от лунната светлина е тяхното щастие и благодат на тази Земя. На церемонията по посрещане на пълнолунието присъства цялото семейство – от най-старите членове до най-малките такива.
Младите демонстрират уважението си към по-възрастните, любовта и благодарността към тях. При настъпването на новолуние балийците отново се събират. Празникът посветен на Новата Луна се нарича Тилем и е свързан с тъмнината на безлунната нощ. Тогава хората отново се обличат в бяло и се молят на Сурия – бога на слънцето, за да им даде светлината, която да ги води в най-мрачната нощ. Церемониите свързани с циклите на Луната имат за цел да напомнят на местните да бъдат винаги в хармония със себе си и с околните, да не се откланят от правилния път на живота, да запазват винаги спокойствие и баланс. След тази церемония като че ли и аз самата станах по-спокойна и балансирана…. Остров Бали се оказа доста голям с население над 4 млн, няколко големи района : Джембрана, Булеленг, Бангли, Карангасем, Табанан, Ганяр и Бадунг и множество селца. На остров Бали има четири големи езера – Тамблинган, Батур, Буян и Бератан. Пътувахме близо три часа до това фантастично красиво място на острова – езерето Бератан и храмът Улун Данау – Ulun Danau Beratan, който е построен на брега на езерото. Поворието гласи, че това място се пази от бога на водата Деи Дану и тъй като този район е земеделски дълги години храмът е бил молитвено място на фермерите за добра реколта. На път за този храм видяхме селце, в което има паметник на ягодата, и друго село с паметник на царевицата. Там, разбира се, опитахме от местната сочна млечна царевица. Сега езерето и храмът са се превърнали повече в любимо място на туристите, отколкото на земеделците. Тяхната реколта си върви без проблем, а туристите са добър потребител.
Индонезия е уникална във всичко! Само в Индонезия можете да ядете зелен шоколад, да пиете син чай и бяло кафе или да сръбнете супа от сладолед – едно от милионите смайващи неща от индонезийската кухня. Тук можете да опитате огромния миризлив плод „дуриан“ който е с миризма на мръсни чорапи, развалени яйца и мухлясало сирене, но с великолепен вкус. Дурианът е плод, популярен из цялата Югоизточна Азия, но в Индонезия се е превърнал във философия! Местните дори правят от него питие и сладолед! И му се кефат! Миризмата на този специфичен плод не ги дразни. Те казват така за „дуриан“ – или го харесваш или не! Средно положение няма! Така са и нещата в живота, като „дуриан“, миризливи на пръв поглед, но всъщност много красиви. Затова и живота или го харесваш или не! Това е положението! Странното е, че всички се радваха и приемаха „дуриан“, дори колегите ми! Всъщност индонезийците изобщо не си губят времето. Произвеждат всичко – от копчета и гердани от истински необработени перли до подводници и хеликоптероносачи! Индонезийците изключително умело и смело използват всички дарове от природата не само за ядене. От най-различни плодове и листата на франджепани произвеждат великолепна прекрасно ухаеща козметика. Също така многофункционален е плодът „нуну-нуну“. Почерпиха ме фреш много приятен на вкус. Нямам идея на какво дърво расте, вероятно на дървото „нуну-нуну“. От него местните правят изключително полезен сапун за лице, омекотяващ кожата, предаващ свежест и прекрасно почистващ от грим. Девойката зад щанда ми сподели, че сапунът от плода „нуну-нуну“ имал и подмладяващ ефект. Споменах ли, че в Индонезия орхидеите растат по дърветата?! Корените на тези красиви хищници се залепват за стволовете и това е. Хранят се от влагата на самия ствол, тъй като на орхидеите не им трябва много влага, а повече слънце. Та тези прелестници са се присламчили към дърветата и живеят на „чужд гръб“ и за „чужда сметка“!
Освен цветята-хищници страната се слави и с други реални хищници, които вече са на изчезване – комодските варани. Какво знаем за комодските варани или т.н. Komodo Dragons? Ще се постарая кратко и много красноречиво да разкажа за най-огромните влечуги на света, които са застрашени от изчезване и аз имах възможността да ги видя на 2 м разстояние! Любезните домакини ни транспортираха с кораб до остров Ринча. Тръгнахме из острова заедно с двама рейнджери, държащи в ръцете си големи сопи с раздвоен край, за да блокират главата на варана ако рязко се влоши поведението му. Предупредиха ни, че ако вараните се активират да бягаме на зиг-заг, защото варанът бяга само в права посока и по този начин ще го объркаме. Комодският варан обитава най-вече на остров Ринча в Индонезия. Това е на-големият и опасен гущер на планетата. Яде само месо, дори и човешко! В устата му виреят 62 силно токсични бактерии, затова дори доближаване до слюнката му е крайно опасно. Езикът на гущера достига до 50 см. Варанът се храни с елените, воловете и дивите бикове, обитаващи острова. Ужасяващото е, че вараните са канибали! Те могат да се изядат един друг, майката може да си хапне варанчетата, затова когато се излюпят те бягат на далеч от родителите си и се катерът по дърветата, за да оцелеят! Комодският варан се преструва на мързелив и обичащ да лежи, в същото време е много агресивен, става и напада рязко без да подозирате. Затова, ако искате да посетите острова и да видите този гигантски гущер отблизо трябва да спазвате следните правила : не се доближавайте на по-малко от 3-4 метра, не правете резки движения, не размахвайте с чанти и апарати, тъй като това ги дразни и те рязко могат да ви ги отнемат заедно с ръката ви. Не се смейте високо, говорете тихо и не крещете – вараните са привърженици на тишината. Жените не трябва да са в цикъл и дори седмица преди цикъл, тъй като лесно могат да бъдат подушени от вараните и да им се случи случка…По-добре не рискувайте! Тази твар не блести с красота, а е толкова надарена от природата. Мъжкият комодски варан има два пениса и три очи. Единият пенис е активен, за разплод, другият бил за „камуфлаж“. Така ни обясни водачът-рейнджър. Трите очи – две от страни и едно на темето му обеспечават перфектното панорамно познаване на ситуацията около него. В любовния период, който е през юли, женската варанка се сношава с трима мъжки, от които снася тридесет яйца. От тях оцеляват в най-добрия случай 15. Ако яйцето е заровено на дълбоко и топло място – ще се излюпят мъжки варанчета, ако е заровено повърхностно и му е хладно – ще се излюпят женски влечуги. Женската е бременна само 1 месец, през август или септември снася яйцата си в една дълбока дупка, като преди това е изкопала няколко други за заблуда на врага. Варанът достига до 5 метра и тегло над 100 кг, развива скорост до 20 км в час и е отличен плувец. Мъжките живеят 50-60 години, женските, уви, само 30-35г! Вараните са защитени от ЮНЕСКО, и за момента са около 5000 на островите Комодо, Падар, Ринча и Флорес.
На връщане от тази екзотична и много опасна разходка до островите Падар и Ринча корабчето пусна котва до един малък остров заобиколен от коралови рифове, където имах възможността да се потопя в Индийския океан и да се насладя на неземната красота на индонезийските кораловите рифове и подводния свят в близост до остров Падар. Беше възхитително и трудно описуемо с думи!
Индонезия , обаче, не е само романтика, медитация и екзотика! В Джакарта нощният живот кипи! На 56 етаж на един от небостъргачите в столицата в Skye Bar купонът тече! Там освен на невероятната гледка посетителите могат да се насладят на чудесни питиета, супер модерна музика и перфектно обслужване. Всъщност столицата Джакарта е пълна противоположност на тихите, спокойни и романтични места, като остров Бали или Лабуан Баджо, на остров Флорес. Джакарта е най-големият град на Индонезия. Обособен е в самостоятелна административна единица – Специална столична територия Джакарта. Намира се на северозападното крайбрежие на остров Ява, върху площ от 664 km². Джакарта е главният стопански, културен и политически център на страната и с население над 12 милиона души и е най-големият град в Индонезия и цяла Югоизточна Азия и дванадесети по големина в света. Джакарта е глобален град и е на 17-то място по икономически растеж сред 200-те най-големи града в света, преди други големи градове в региона, като Куала Лумпур, Пекин и Банкок. Задръстванията в столицата са огромни и изнервящи за туристите, но не и за местните, които всичко възприемат като даденост и изобщо не се нервират за нищо. От единия край на града до другия може да ви отнеме два часа и половина, и „ако важната ви среща се отмени за утре, това не е проблем, ще бъдете оправдан!”, така спокойно разсъждават индонезийците. И въпреки напрежението в столицата хората и тук са усмихнати и добронамерени. Затова, ако един ден искате да смените атмосферата на 180 градуса и да се потопите в един друг свят на противоположности, райска екзотична природа, великолепна флора и фауна, фантастична кухня и релакс, посетете Индонезия – там където всички са усмихнати , спокойни и позитивни!
Оля Ал-Ахмед е известен български журналист и преводач от арабски и руски, експерт по ПР и протокол. Говори свободно английски, арабски, руски и испански. Завършила е арабска филология в СУ , с втора специалност : журналистика и ПР , и здравен мениджмънт в УНСС. Преди години само за една нощ преведе наказателният кодекс на Либия и обвинителния акт срещу българските медици , с което нашумя. Защитила е дисертация по съвременна арабска литература и език в Дамаск. Има редица научни публикации в областта на лингвистиката. Заклет преводач и хонорован лектор в НБУ.