На 6 ноември 2020 г. отбелязваме важна годишнина в дългия спор за суверенитета над Малвинските острови: на тази дата се навършват двеста години откакто Дейвид Джюет, за първи път издигна аржентинския флаг на островите.
Към момента на Майската революция, Малвинските острови, които са били предмет на спорове между Испания, Франция и Великобритания през 18 век, са били под пълен суверенитет на испанските власти, под изключително, ефективно и непрекъснато тяхно владение, което нито Великобритания нито друга чужда власт признават. Тези права на суверенитета преминават в Аржентина, като държава наследник на Испания.
Испанското присъствие на островите се преустановява на 13 февруари 1811 г., когато последният губернатор на Вицекралството Малвинските острови се оттегля от тях, в контекста на конфликта с Първия съвет на Буенос Айрес.
Въпреки евакуацията, Малвинските острови не са изоставени, нито забравени. В архипелага се извършва постоянно движение на стоки, капитали и хора, благодарение на природните ресурси, които притежава: морски слонове, китове и кафяви говеда. Британски, американски, френски и аржентински кораби ги експлоатират и използват континенталните брегове и острови за пристанища, ловни и риболовни станции. Това привлича вниманието на органите на Буенос Айрес, които от 1813 г. започват да издават разшителни за риболов, да издават разпоредби за предотвратяване на разхищение на ресурсите и да контролират изграждането на всички постоянни съоръжения за стопанска дейност в региона.
В този контекст издигането на националния флаг на Малвинските острови през 1820 г. от Дейвид Джюет, американски моряк на служба на аржентинския флот, придобива пълнен смисъл.
С началото на процесите на независимост в Латинска Америка през 1810 г., новите патриотични правителства трябва да се изправят пред кралскатите власти, които им се противопоставят по море и по суша. Дейвид Джюет, подобно на други американски и европейски моряци, се присъединява към тази борба в полза на Обединените провинции, на моряшка длъжност до 1817 г.
През януари 1820 г. върховният управител на Обединените провинции Хосе Рондо назначава Дейвид Джюет за Полковник от армията в служба на флота с всички правомощия и прерогативи на службата. Така той отплава на 20 януари, поел командването на фрегатата Ла Ероина, обявена от аржентинските власти за държавен военен кораб, за да плава из Южния Атлантик.
Джюет управлява Ла Ероина в продължение на 10 трудни месеца и в края на октомври 1820 г. достига до Пуерто Соледад на Малвинските острови, където намира няколко кораба плаващи под различни флагове, временно акостирали там като част от ловните си и риболовните си пътувания до южния регион.
На 2 ноември Джует кани останалите капитани на среща чрез циркулярно писмо, в което ги информира, че правителството на Обединените провинции му е възложило да поеме управлението на архипелага. Той също така отбеляза, че в съответствие с правилата, наложени от властите в Буенос Айрес, ще се стреми да предотврати унищожаването на ресурсите на островите. На 6 ноември 1820 г. се провежда официалната церемония по поемането на управлението на Малвинските острови. Според разказите на очевидци – като британският капитан Джеймс Уиедъл, който пресъздава епизода в своето „Пътуване към Южния полюс (1822-1824)“ и французинът Луи дьо Фрейсин – полковник Джюет развява аржентинското знаме от името на правителството на Буенос Айрес пред екипажите, закотвени в Пуерто Соледад, след което държи реч и изстрелва 21 топовни изстрела.
Три дни по-късно той връчва на присъстващите капитани циркулярно писмо, с което обявява поемането на властта на Малвинските острови от името на Върховното правителство на Обединените провинции на Южна Америка, както и готовността му да приема справедливо и и гостоприемно чужденците; като ги моли да предоставят тази информация на други кораби.
Циркулярът бил разпространен чрез международната преса. На 3 август във Великобритания The Times публикува статия, в която го обявява за акт за обявяване на суверинитет, а през ноември го прави и El Argos de Buenos Ayres .
След като дава гласност на случващото се на Малвинските острови, Джует остава в архипелага за няколко месеца. По време на престоя си той упражнява командването си до февруари 1821 г., когато по негова молба пристанищните властите го освобождават от командването и назначават Гильермо Роберто Мейсън за нов командир на Ла Ероина.
Тържественото поемане на властта на Малвините е официална и публична проява на ефективното упражняване на аржентинския суверенитет, наследен от Испания, който е широко разпространен и не получава отговор от Великобритания (която също не го оспорва през 1825 г., когато подписва с Обединените провинции оот Рио де Ла Плата Споразумението за приятелство, търговия и корабоплаване, в което тя признава младата нация) или друга чужда власт. Този съществен акт е основна връзка в дългата верига от мерки, които от самото начало на първото патриотично правителство до експулсирането на аржентинските власти от Пуерто Соледад през януари 1833 г. демонстрират приемствеността на ефективната окупация на Малвинските острови и упражняването на суверенитета от страна на новосъздадената Аржентинска държава.
Това узурпиране, извършено в мирно време без обявяване на война, никога не е било толерирано от Аржентина. Оттогава и през следващите 187 години, различните аржентински правителства постоянно призовават за връщане на пълното упражняване на суверенитета им над островите.
В този иск подкрепата от страна на международната общност е от решаващо значение. Към единодушната ранна позиция на латиноамериканските страни в полза на Аржентина се присъедини и тази на други регионални групи, представени на различни многостранни форуми, организирани от международната общност. Тази подкрепа даде възможност за приемането на различни решения на ООН, пряко или косвено свързани с Малвинския въпрос, разбиран като суверенитет над Малвинските острови, Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови и околните морски пространства.
Оля Ал-Ахмед е известен български журналист и преводач от арабски и руски, експерт по ПР и протокол. Говори свободно английски, арабски, руски и испански. Завършила е арабска филология в СУ , с втора специалност : журналистика и ПР , и здравен мениджмънт в УНСС. Преди години само за една нощ преведе наказателният кодекс на Либия и обвинителния акт срещу българските медици , с което нашумя. Защитила е дисертация по съвременна арабска литература и език в Дамаск. Има редица научни публикации в областта на лингвистиката. Заклет преводач и хонорован лектор в НБУ.
