Добрин Добрев и фолклорна формация „Соватчии“ ще отбележат 25 години творческа дейност на добруджанския певец през месец октомври в град Лимасол с голям концерт-спектакъл.
Добрин Добрев е известен изпълнител на песни предимно от Добруджанския край.Роден е в гр.Добрич, израснал в крайграничното село Росица, откъдето е и репертоарът му.На 10 години постъпва в тогавашната детска студия на Добруджанскияансамбъл за народни песни и танци, в класа на Далина Енчева.Завършва Училището по Изкуствата в София.По-късно става ученик на голямата певица Верка Сидерова-и наследник на репертоарът й.Записва над 100 песни в Радио София, Радиата –Варна, Пловдив, Стара Загора, издава Компактдисковете:”Песента на колелетата”, „Добрин Добрев-Добруджански песни”, снима филми в БНТ-„Сараджански легенди”, „Фолклорна География- Добруджа.Записва дуети с Янка Рупкина, Калинка Згурова, Галина Дурмушлийска и Красимир Станев.Солист на ДА”Пазарджик”(1998), Оркестърът за народна музика на БНР, Взема участия в програмите на ДА”Загоре”, Северняшки ансамбъл-Плевен и др.Носител на Литературната награда „Владимир Башев” на в-к „Пулс” , Лауреат на конкурса „Родна стряха” на БНР (1988) и др.Работил е в служба „Звукозапис” на НАТФИЗ”Кр.Сарафов” и Народният Театър „Иван Вазов”
През седемте дни прекарани на остров Кипър, срещам Добруджанския певец Добрин Добрев с онази добра и слънчева усмивка, която винаги е огрявала лицето му, споделя ми идеите си, говори разпалено за България и Българската култура, за животът си в Република Кипър-която нарича „Моята втора родина”, за предстощото издание на книгата му със стихове „В Родината ни топли пепелта” , за предстоящият му концерт , с който ще отбележи 25 години професионална творческа дейност и пр.Благодаря му за отделеното време и за искреното интервю!
Как се става певец?
-Певецът се ражда, това се формира в най-ранна детска възраст, както се случи при мен.От малък участвах в програмите на читалището в моето село Росица, после се изявявах по естрадите на тогавашния град Толбухин, участвах в Детската асамблея „Знаме на мира” , в студиата на моя любим Добруджански ансамбъл и така напред- до днес.
И все пак кое ти повлия за да останеш при песента?
– Моята баба Станка, лека и пръст не беше певица, но много обичаше народната песен, знаеше много песни наизуст и вместо приказки ми разказваше песни, като отвреме на време запяваше.Обичаше много песните на Борис Машалов.Баба ми е най-важният човек в живота ми, тя беше свята жена, добра ,тиха и скромна.По-късно в Курорт „Албена”, където майка ми работеше в Културно-Информационния център срещнах Ева Георгиева и Янка Рупкина-имаха концерт.Слушах с отворени уста, захласнат, завладян.Това за мен беше нещо ново, интересно , зашеметяващо.В гримьорната отидох и изпях една песен.Няма да забравя Ева Георгиева колко щастлива беше, когато ме слушаше как блеснаха сините и красиви очи , и ми каза, че в София има конкурс в радиото „Родна стряха”.Явих се на този конкурс, там в комисията беше Верка Сидерова, когато ме чу-получих покана да замина за София да живея при нея и да уча пеене, което и се случи ,и съм много благодарен за този шанс.Верка Сидерова ми отвори пътя към народната песен и голямото изкуство.Голяма жена, голямо достолепие и в песента и в живота.Даде ми толкова много, научи ме да обичам да чета, да гледам театър, опера-въобще Верка е един широко скроен творец.Говори 5 езика свободно.Никога не си позволих да променя нито ред от нейна песен, тя ми каза:”Давам ти песните си от мама, от баба-и искам да ги изпееш и запазиш така, както са ги пяли „ерлиите”- старите добруджанци.Така и направих.
Един певец има ли любима песен?
-Ама разбира се, не всеки певец, всеки човек има любима песен. Не мога да си представя, че би имало Българин който да не е скътал в душата си поне 2 песни.Аз обожавам няколко песни:”Лалето”, „Даньова мама”, „Сичкине гори джанъм” и „Калиманка”- това са песенни легенди.Както и изпълненията на стария хор на ансамбъл „Филип Кутев” и Радиохорът.Филип Кутев е Гений, това което направи е гениално изведе песента от седенките на село до световните сцени-днес някой да го споменава, рядко нали- защото от нови самозванци не може да се чуе името на Кутев.Българска работа.В радиото всеки месец трябва да има предаване за първомайсторите за тези които утъпкаха пътеката- а те не се сещат, а и често редакторките не познават песните и певиците, инструменталистите- но това е друга болна тема.
Кои са любимите ти колеги?Днес младите имат ли интерес към песента?
-Ох, колко е трудно това, което питаш.На първо място слагам Бинка Добрева- за мен тя е един успял творец, успял човек с прекрасен глас и репертоар, с едно достолепие и на сцената и в живота, наричам я Учебник по народно пеене, Тя не пее -тя ти внушава песента, тя ти разказва, играе я, така че ти да усетиш сюжета, ако е тъжна да заплачеш, ако е весела да заиграеш.Това не всеки го може, после Краси Станев, вече не е между нас-голям певец на Тракиякой ще го повтори -Никой, Олга Борисова, Яна Рупкина, Калинка Згурова, Недялка Керанова, Руска Стоименова, Надежда Хвойнева , Таня Костова ,Жечка Сланинкова, Галя Дурмушлийска и много други.Обичам песните на Даниел Спасов, прекланям се пред неговият интелект и апостолкса всеотдайност в това което е направил и прави за запазване на народното изкуство в БНТ и извън нея.Обожавам „Ева Квартет”- за мен това е новото трио „Българка”- когато ги слушам, си почивам а това е важно, да си почиваш с музика, така ми въздействат, те се допълват всяка е на местото си, един ден една да си иде вече няма да е същото, както когато развалиха трио „Българка”, после направиха 10 триа но се запомниха Янка Ева и Стояна-щото са уникални, родени една за друга.В интерес на истината искам да отбележа, че харесвам старата школа изпълнители-те няма да се повторят, а ние ще се учим винаги от тях но ако искаме, защото гледам сега младите много не искат да знаят , дори не са чували за тях..Днес новото поколение пеят песни-измишльотини, правени недоправени, с сменени текстове, с преправени мелодии, облечени така както никога не трябва да бъде облечен един певец когато се явява на екрана, пеят без да вложат нищо свое, мислят си че песента почва от тях-ама нищо подобно.Те нямат познания за фолклора, често нямат и талант и нужните качества.Всичко живо вече пее в България..Из цялата ни държава се правят някакви безумни конкурси и фестивали, това хубаво ама каква е целта-никаква.В Каспичан примерно чули ,че в Иваново има конкурс –решили и те да направят-ми това е глупаво, както и на всички фестивали една и съща комисия, назначена все едно на щат.Комисия от старци, като че ли няма млади капацитети, това не ми харесва.Не ми харесва и това, че се толерират отделни области по телевизиите, ами извинете ама където включа гледам Николина Чакардъкова- ами не искам това, на всичкото отгоре тя трябва да се научи да пее в крайна сметка ако иска да е народна певица.Аз го казвам открито, тя не може и не бива да пее-не допринася с нищо за фолклора.нека се сърди ако иска, а има и още подобни такива, но не ми се отваря тази болна тема.После часовете за фолклор по националните медии са недостатъчни,и въпреки всичко Даниел Спасов се бори с нокти и зъби за повече фолклор- той е голям познавач, ние се познаваме от 30 години неговата душа е цялата песен-рядко интелигентен човек, образован и обичащ до болка песента.Незаменим за БНТ-едва ли след него ще има толкова отговорен към работата си и всеотдаен човек.Шапка му свалям!
Знам че обичаш и театъра и литературата, те имат ли общо с песента?
–Не само че обичам театърът.Обожавам го.Имах щастието да работя в Народния Театър „Иван Вазов” с едни от най-големите актьори на България- Ванча Дойчева, Наум Шопов, Мариус Донкин, Мария Сапунджиева, Мария Каварджикова, Чочо Попйорданов, Марин Янев и др..театърът е магия, която те омагьосва за винаги.Разбира се че има връзка театър , песен, литераура.Песента е слово, песента е и игра.Всяка песен има сюжет, пеейки певецът също играе, пресъздава образ, казва нещо на публиката-има послание.Както и литературата, ние сме щастливи, че имаме такива имена , като Йовков, Яворов, Вапцаров, Дебелянов ,Дора Габе, Багряна, Смирненски, Патриархът Дядо Вазов, уникалният Ботев -Това са едни имена, които докато има България –те ще греят с особена светлина.Българската култура е чуден свят, свят който трябва да опознаваме и пазим.
Кое ти липсва от България?
-Много неща ми липсват от България, най вече театърът, концертите, публиката, словото ни ако щете, но носталгия нямам.Кипър е особена страна в хубавия смисъл на думата.Тази страна прилича на България по бит, култура, нрави и традиции.Кипърецът е страшно гостоприемен и добронамерен човек, досущ като нас Българите- ще попита как си, ще те нахрани, ще ти помогне, ще ти направи комплимент, ще се усмихне добродушно, ще ти стопли душата.Ние Българите сме тук с особен статут-негласно и неписано правило.просто сме добре приети.България е първата Държава признала Независим Кипър през 1960 година след Английската колонизация.България е първата страна подала ръка на Кипър по време на зловещата Турска инвазияпрез 1974 година.Тодор Живков изпраща 37 самолета в Кипър с помощи-дрехи, храна, вода, медикаменти.Кипър помни това.Дни след инвазията Иван Гарелов е първият журналист направил интервю с президента Макариос в президентския дворец и попил сълзите на майките на безследно изчезналите и избитите.Дори БНТ има специален филм за Кипър, нарича се „Раните на Кипър”, и една нова книга „Атила срещу Афродита”, която искам да се преведе на Гръцки език и да стигне до Кипърския читател.Аз съм горд с тези постъпки, толкова хуманнаи на моята държава.Кипър е втората ми родина, тук се чувствам свободен, слънцето ме зарежда, обичам музиката, традициите на Кипър.Обичам селата и градовете, обичам планината Тродос, морето… църквите, музеите,таверните,тук е един малък рай.Където и да отида, Кипър ще го нося в душата си до последния си час.Нека Бог даде добри дни за Кипър и България.Живеем в „усилни години”, както пее Верка Сидерова в едноимената си песен, но Бог е добър!
25 години творческа дейност празнуваш тази година, как ще го отбеллежиш?
–Скромно! С Фолклорния състав „Соватчии” , с който са ми основно изявите ще направя един концерт-спектакъл, в който ще вземат участие Янка Рупкина, Галина Дурмушлийска ,Таня Костова и Мими Николова. Решил съм да изпея песни от цяла България, за да уважа публиката.Всеки би се радвал да чуе песен от неговия край.Мисля, че ще стане хубава вечер, живот и здраве-от сега започвам с подготовката, за да има време да се „изваят”песните и да се радваме на един хубав концерт.Искам да споделя това с хората , да им изпея любимите си песни, да ги върна в родината през тези 2 часа.Да им подаря песен.
Би ли искал да благодариш някому?
-На много хора бих искал да благодаря, много хора са ми помагали в живота, живял съм винаги извън Добруджа, извън близките си-с чуждите , които са ми по скъпи от своите.Искам да се поклоня на Верка Сидерова- която ми показа пътя, която ми даде песните си.На Галина Дурмушлийска и Яна Рупкина- моите най-свидни и близки от колегите.И двете ми дават много.Иизключително големи певици с много добри качества, всеотдайни и много различни като хора.С тях двете се чувствам –Аз.
Яна Рупкина ми е била винаги , като майка, пораснах и сега остарявам с нея-заедно сме вече 30 години.Тя си е давала залакът за мен.Това забравя ли се.Галина с която сме близки от 1985 година , пък ме подтиква винаги към нови проекти,на нея се изповядвам , понякога се успокояваме един друг и си ближем раните.Силна връзка имаме непоклатима, не мога без нея. Добруджа е щастлива да има такъв творец, като Галина Дурмушлийска.Тя е много дълбок човек, много верен човек, с душа на птица, която винаги е готова да литне, без значение каква е посоката-важното е да лети. А в полета – винаги има живот!!!
Тук в Кипър не бих се справил без приятелското рамо на Ади Ташева , на Теодоси Теодосиев , на Христо, на Дани Събева и Йови Тодорова от Българското училище в Пафос, както и не на последно место на г-жа Ева Иванова –Издател на сп.”БГ Фактор-Кипър”.Ако съм забравил някого, моля за извинение.
Изненадваш ни със стихосбирката „В Родината ни топли пепелта”
-Ами тя ще е първата.Нарекох я „В Родината ни топли пепелта”, защото наистина и пепел да има в Родината тя топли.От доста години пиша стихове.Поет не съм нито имам претенции за такъв,просто тези стихове са моята Болка и Обич към България, с тях искам да кажа, че където и да съм България е с мен, в мислите и сънищата ми.Добруджа и Сараджа са с мен.
Благодаря на Бог, че съм се родил Българин, няма нищо по-хубаво от Българската реч, от Българския хляб и Българската песен.
МИРОСЛАВА МАВРОДИНОВА-АВТОР
