Има данни, че почти половината пациенти с Ковид-19 са със затлъстяване, като една четвърт от тях са с индекс на телесна маса над 35%, а 40% от пациентите са с наднормено тегло, споделя в интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5 диетологът д-р Йорданка Господинова, помогнала за здравословното състояние на стотици хора
Д-р Йорданка Господинова е лекар, треньор по здравословно хранене. Нейната прабаба е била прочут народен лечител в Асеновград. Майка ѝ е медицинска сестра. Ето защо лекарската професия приема като призвание. Посвещава професионалния си път на търсене и помощ към хората. Когато преди три години създава програмата за умно отслабване Smart Diet, приема като мисия помощта, която оказва на хората да отслабнат и да бъдат здрави и щастливи. Стотици са успешните истории на Smart Diet. Усмивката на лицата на хората, щастието, което звучи от думите им на благодарност към д-р Господинова са нейната най- голяма награда.
– Д-р Господинова, втората вълна на Ковид-19 вече е факт. Вие, като диетолог, какво бихте посъветвали хората да променят в начина си живот?
– Стремежът към здравословен начин на живот интегрира в себе си философията на разбирането за умереност. То е стил на поведение, в което прозира желанието за осигуряване на онези условия на организма, които ще му помогнат да функционира по начина, по който е предопределила природата това да се случва. Ако осигуряваме на тялото си качествена енергия чрез храната и напитките, които приемаме, ако го щадим от стрес и непрекъснато препускане към поредния ангажимент, ако му осигуряваме необходимия му сън и почивка, но успоредно с това и възможност за движение, тялото ни ще ни се отблагодари по начин, който ще ни донесе радост, усещане за бодрост и свежест. Постепенното развиването на добри здравословни навици ни прави по-балансирани и спокойни хора. Здравите хора са онези, които се хранят правилно, не позволяват на тялото си да се дехидратира, имат правилен цикъл на почивка и натоварване, не подлагат тялото си на крайности, като системно преяждане или гладуване и като цяло – стремят се непрекъснато да създават навици у себе си, които подобряват както физическото им, така и емоционално състояние.
– А в хранителните навици? Какви храни да добавят за подсилване на имунитета и от кои да се откажат?
– Основните насоки при формиране на правилни хранителни навици ни дават визия относно това кои точно са необходимите условия, които ще позволят на организма да функционира нормално и респективно – да се радваме на добро здраве. Както и друг път е ставало дума – важно е да не гладуваме, но и да не преяждаме, необходимо е да пием достатъчно здравословни течности и да осигуряваме разнообразна и качествена храна на организма, която приготвяме по начин, който да съхрани максимално естествения ѝ състав. Есента и зимата са времето на настинките, поради което е важно активно да укрепваме здравето си и да повишаваме имунитета си. Начинът ни на хранене играе много важна роля за активиране на резервните сили на тялото в кратки срокове, което осигурява база за ефективна борба с различни инфекции. Във време на пандемия е много важно да подсилим организма си с храни, богати на витамини, минерали, диетични фибри.
Най-важни за укрепване на имунната система витамини са:
Витамин С, който трябва да се набавя чрез храната, тъй като не се произвежда в тялото. Той повишава устойчивостта на организма към неблагоприятни фактори на околната среда, вкл. инфекции, хипотермия, стресови фактори. Увеличава производството на антитела и интерферон, които предпазват организма от вируси. Участва в образуването на пълноценни имунни клетки, укрепва кръвоносните съдове. Той е мощен антиоксидант, предпазващ клетките от свободните радикали. Сега е моментът да ядем много цитрусови плодове, боровинки, киви, шипки, ябълки, райска ябълка, брюкселско зеле и карфиол, чушки, домати, пшенични кълнове, магданоз, копър.
Витамин А, който предпазва лигавиците и кожата от изсушаване и пукнатини, предотвратявайки проникването на бактерии, и е силен антиоксидант, предпазващ имунната система от свободните радикали. Той се съдържа във всички оранжеви и червени зеленчуци и плодове – моркови, тиква, домати, чушки, манго, спанак, броколи, бобови растения, магданоз, риба, яйца, мляко, масло, извара, сирене.
Витамин Е предотвратява възпалителни процеси в клетките и тъканите на тялото и се съдържа в авокадото, ядките, черния дроб, маслото, жълтъците, овесените ядки, черен дроб, масло, яйчни жълтъци, пшенични зародиши, овесени ядки и др.
Витамините от група Б, които значително подпомагат увеличаването на производството на антитела за борба с инфекциите. Те се съдържат в кафявия ориз, елдата, яйцата, листните зеленчуци и др.
Диетичните влакна имат не по-малка роля в активирането на имунните клетки и неутрализирането на възпалителните процеси. Това са продукти, като ябълки, цитрусови плодове, зеле, нерафинирани зърнени култури.
Има редица растителни храни, богати на фитонциди, които имат свойството да убиват патогени, гъбички и бактерии, повишавайки устойчивостта на организма към инфекции. Те се съдържат най-много в продукти, като лук, чесън, хрян, репички, касис, боровинки и са най-полезни, ако се консумират сурови.
В допълнение към горните продукти, в природата има специални билки и растения, които повишават имунитета, като например ехинацея, женско биле, глухарче, жълт кантарион, алое, канела, джинджифил и др. Когато имаме за цел да подсилим имунитета си, е важно да приемаме и качествени протеини, цинк, йод и селен съдържащи продукти.
– Какво да пием през този есенен период? Как стои въпросът с чая и кафето? А алкохолът, той предпазва ли или вреди?
– През есенния период можем да се възползваме от сезонните плодове и зеленчуци, богати на калий и витамините А и С, като си правим по-често фрешове от ябълки, моркови и портокали, грейпфрут. Пиенето им увеличава по естествен път приема на витамин С в тялото ни и укрепва имунната ни система. Също така помага за намаляване на разпространението на други заболявания, като пневмония, малария, диария. Доматеният сок е пълен с витамини А и С, както и с фолиева киселина, която помага за усвояването на желязото. Също така помага и на организма да се бори с възпалителните процеси, които са чести спътници на грипа и настинката. Напитките от цвекло, морков, джинджифил, куркума осигуряват на организма комплекс от витамини А, С, Е, желязо, калций, като по този начин намаляват възпаленията, подкопаващи имунната система.
До две кафета на ден е приемливо да пием, за да сме тонизирани. Спокойно може да се възползваме и от предимствата на чая от мащерка, който спира развитието на вирусните клетки, тяхното размножаване и делене. Чаят от липа, който съдържа много мед, която е от съществено значение за образуването на кръв и помага при производството на инсулин, и хормони на хипофизата. Подобрява метаболизма на клетъчно ниво. Чаят от коприва, който облекчава интоксикацията и премахва токсините, повишавайки хемоглобина и подобрявайки състава на кръвта, облекчава възпалението. Чаят от шипка съдържа много антиоксиданти и витамин С, които повишават устойчивостта на организма към инфекции. Много полезни също са и чаят от лайка, подпомагащ стабилизирането на имунната система и успокояващ алергичните реакции, както и чаят от джинджифил, подпомагащ прочистването на червата от токсини и по този начин осигуряващ имунната защита на организма.
По отношение на алкохола мога да кажа, че не съм привърженик на теорията за неговите ползи, освен може би допустимата чаша вино понякога. Дори малко количество алкохол унищожава безвъзвратно до няколко хиляди неврона. Алкохолът провокира адхезията на червените кръвни клетки, което способства за запушване на микрокапилярите, а това подлага невроните на кислороден глад.
– Вашето мнение за зеленчуковите и плодови сокове? Цитрусови сокове или зеленчукови смутита са за предпочитане за подсилване на имунитета?
– Зеленчуците и плодовете са в основата на здравословното хранене. Те са богати на витамини и минерали и съдържат цинк, фолиева киселина и фибри. Пресни, варени, задушени, те помагат в борбата с инсултите, високото кръвно налягане, сърдечно-съдовите заболявания и дори някои видове рак. Те са най-полезни, когато се консумират директно. Когато правим сокове от плодовете и зеленчуците, много често премахваме кората, семената и сърцевината им, като успоредно с това процентът на диетичните фибри намаля. Много често, поради тази редукция на съдържимо, усещането за ситост не е еднакво, в случая, ако изядем един цял плод или зеленчук и ако изпием сока, произведен от тях. Друга важна особеност е, че липсата на фибри в соковете допринася за по-висока концентрация на захар в тях, сравнено с целия плод. Това от своя страна може да повиши кръвното налягане. Но понякога, ако е необходимо да си набавим бърза енергия, соковете са добра алтернатива, защото съдържат витамини, микроелементи, електролити, като магнезий, калий, калций, а съдържат и вода.
Смутитата са много по-здравословни от соковете, тъй като в техния състав се запазва съдържанието на диетични фибри, много витамини и минерали. Естеството на приготвянето им позволява и добавки в състава им като ядки, зърнени култури, които ги правят много по-пълноценни, сравнено със соковете. В есенно-зимния период може да подсилим имунитета си със страхотните на вкус смутита от морков и лимон, например, от тиква и моркови, от грозде и спанак и още много други.
– Да не забравяме, че освен Ковид-19, назрява и грипна вълна. Как да се справим с всички тези атаки?
– Сезонният грип се причинява най-често от грипни вируси А или В. Симптомите включват внезапна треска, кашлица (обикновено суха), главоболие, болки в мускулите и ставите, възпалено гърло и хрема. Кашлицата може да бъде силна и да продължи 2 седмици или повече. Сезонните епидемии се случват предимно през есенно-зимния период. От октомври до март в северното полукълбо и от април до септември в южното полукълбо. В тропическите и субтропическите страни грипът може да вилнее дори през цялата година.
Най-добрият начин за избягване на грип е ваксинирането срещу него.
Най-застрашени са следните групи: бременни жени на всеки етап от бременността, деца под 5 години, хора над 65 години; хора с хронични медицински състояния като астма, сърдечни или белодробни заболявания и диабет; хора с рискови професии, като здравните работници, например. Хората с грип трябва да пият много вода и да си почиват. Грипът може да се разпространи бързо, когато заразен пациент кашля или киха, разпръсквайки във въздуха капчици, съдържащи вируса. Освен това грипът може да се предава чрез ръце, замърсени с вируса. За да защитим здравето си, трябва да поддържаме добра хигиена, да не докосваме често очите, носа и устата си. Измиването на ръце не бива да е по-краткотрайно от 30 секунди. Трябва да избягваме близък контакт с хора, които са болни, тъй като когато някой с грип киха или кашля, микроскопичните частици, съдържащи вируса, летят до един метър и заразяват тези, които вдишват въздуха, който ги съдържа.
Правете редовно влажно почистване в стаята, в която се намирате. Яжте колкото се може повече храни с витамин С, повече чесън и лук. Следвайте препоръките на личния си лекар. Водете здравословен начин на живот, спете достатъчно, хранете се балансирано и спортувайте редовно. Основните хигиенни практики могат да помогнат за намаляване на вирусното натоварване. Те включват редовно миене на ръцете, поддържане на социална дистанция на обществени места и носене на защитни маски. Тези предпазни мерки намаляват вероятността от излагане не само на корона вирус, но и на грипните вируси.
– Д-р Господинова, съществува теория, че затлъстяването, т.е. наднорменото тегло, увеличава шансовете за заразяване с Ковид-19. Вярна ли е тази теория според Вас? Как бихте обяснили тази пряка зависимост?
– Затлъстяването е новата неинфекциозна пандемия. Добре известно е, че хората с наднормено тегло имат намален имунитет, повишен риск от развитие на сърдечни, ендокринни, ракови и ставни заболявания, психологически разстройства и репродуктивни нарушения. Според първите данни, получени от Китай, възрастните хора и тези с хронични заболявания бяха посочени, като най-рискови във връзка с Ковид вируса. Европейските и американските лекари, обаче, разшириха потенциалните рискови групи, като включиха в тях и хората със затлъстяване. Те не само са изложени на по-голяма вероятност да се заразят с COVID-19, но също така показват и по-тежък ход на заболяването поради нарушение в имунния отговор и поради намалена защита на сърдечно съдовата и дихателна системи. Оказа се, че при хора със затлъстяване, вирусът се размножава много по-бързо, често предизвиквайки т.нар. „цитокинова буря“ – остър възпалителен отговор. Това явление предизвиква тежка дихателна недостатъчност, тромбоцитни нарушения и полиорганна недостатъчност. Висцералната мастна тъкан, намираща се в коремната област, е силно активен орган, който влияе върху имунната, ендокринната и метаболитната хомеостаза в тялото. Хората със затлъстяване могат да останат носители и разпространители на вируса по-дълго, да се нуждаят от по-дълъг престой в болница и самоизолация и освен това са по-изложени на риск от тромбоза. Има данни, че почти половината пациенти с коронавирус са със затлъстяване, като една четвърт от тях са с индекс на телесна маса над 35%, а 40% от пациентите са с наднормено тегло. Подобна тенденция се наблюдава при пациенти с COVID-19, които са били на механична вентилация. Изследователите изчисляват, че на практика всички пациенти със силно затлъстяване (87%) в интензивното отделение се нуждаят от апаратно лечение.
– До какви заболявания може да доведе наднорменото тегло? И за кои заболявания може да избегнем, отървавайки се от излишните килограми?
– Ако човек се справи с наднорменото си тегло, автоматично подобрява кръвоснабдяването си, което насища органите с повече кислород, а това повлиява положително хипертонията. Рискът от атеросклероза на кръвоносните съдове, включително на мозъка, се понижава, ако съблюдаваме приема на по-малко животински мазнини и увеличим приема на зеленчуци и плодове. Колкото по-малко са атеросклеротични плаки, толкова по-малък е рискът от инсулт и сърдечна недостатъчност. Хранейки се правилно, можем да подобрим състоянието на черния си дроб. Честите епизоди на преяждане, приемът на вредни храни уврежда черния дроб, водейки до неговото омазняване. Колкото по-ниско е теглото, толкова по-малък е рискът от влошаване на остеохондрозата на гръбначния стълб или от развитието на артроза – износването на ставите, което понякога се свързва с метаболитни нарушения, причинявани много често от преяждане. При загуба на тегло метаболизмът на въглехидратите и мазнините се нормализира. Много често, дори безплодието зависи от дисфункция на яйчниците, провокирана от хормонален дисбаланс, като следствие на недобро хранене.
При затлъстяване рискът от развитие на диабет, хипертония, коронарна сърдечна недостатъчност, затлъстяване на черния дроб, артрит и други заболявания – значително се увеличава. Количеството вода в тялото на пациенти със затлъстяване обикновено е много по-високо от допустимата норма. Нарушението на водния метаболизъм пряко зависи от степента на затлъстяване и давността му. Нарушения на метаболизма (протеини, мазнини, въглехидрати, сол) води до нарушения в опорно-двигателния апарат, отлагане на сол, болки в ставите, горните и долните крайници, гръбначния стълб. Като цяло, при затлъстяването страдат почти всички органи и системи на тялото.
– Какво още, освен правилната храна, бихте посъветвали нашите читатели?
– Бих ги посъветвала да се стремят към добра информираност и осъзнатост при вземането на решения, които касаят доброто им физическо състояние. Нека не забравяме, че здравето зависи в голям процент от начина ни на живот. Ако спазваме балансирана и разнообразна диета, ако се откажем от някои вредни навици, ако избягваме прекомерния стрес, ако си осигурим дозирана физическа активност, както и правилна почивка с пълноценен сън, можем независимо от сезона, да се радваме на прекрасен, здравословен и спокоен живот.
интервю на Оля Ал-Ахмед, BIG5
