Георги Сисаури (Роден на 10 февруари 1996 г.) е грузински художник на 21 век, калиграфски майстор, график, миниатюрист, поет и прозаик. Наричан е „Гений на модерността“. На 22 години е автор на 5 книги, 600 графични и 200 калиграфски творби.
Започва да рисува от най-ранна възраст, от две годишен. Специален интерес и талант към рисуването на четвъртото родено дете в семейството на художници забелязват неговите родители, които му помагат да развие таланта си. На 7-годишна възраст той започва да рисува библейски сцени, портрети, фигуративни и абстрактни композиции.Самостоятелно създава най-трудните геометрични композиции и серии на различни светски и религиозни теми. Същевременно активно участва в различни конкурси за изкуство, където получава множество награди. От 2008 г., на 12-годишна възраст, художествената му визия изцяло се променя и той започна да създава графични произведения и абстрактни композиции, които по-късно нарича „нереалната реалност“. Тогава наистина започна творчеството му, което е напълно уникално в съвременния свят на изкуството. През 2010 г., на 14-годишна възраст, неговите графични произведения са забелязани от арт агенти, които представят творбите му на експертите от Музея на Лувъра, пишейки в препоръчителното писмо: „Невероятно е, че авторът на тези космически работи е 14-годишен. Той е виртуоз! „Няколко месеца след това 14-годишният художник получава покана от Парижката художествена академия. През 2010 г. в галерия „Академия +” се проведе първата персонална художествена изложба на художника.
https://giorgisisauri.com/
– Георгий, толкова сте млад, едва на 24 г, а сте вече много известен художник и калиграф в Грузия. От кога се занимавате с калиграфия? Какво ви доведе до това странно, необичайно изкуство?
– От малък обичах да рисувам. Бях на 6 години, когато започнах да рисувам библейски сцени и сложни геометрични композиции. До 12-годишна възраст всичко това придоби сериозна форма, която нарекох „нереална реалност“. Що се отнася до изкуството на калиграфията, от 10 години служа на това дело. В моята родина традицията в изкуството на калиграфията е на няколкостотин години. Въпреки това, с появата на печата, а по-късно и с развитието на дигиталните медии, този вид уникално изкуство става забравен. По-рано писането на ръка се считаше за необходимост, но с промяната на времето всичко това беше заменено от технологиите. Мисля, че това е традицията, която най-много отразява националната особеност във визуалните изкуства, тъй като грузинската писменост е една от 14-те, които имаме и които преди време ЮНЕСКО внесе в списъка на нематериалните ценности на света като уникален вид писмен език.
– Разкажете на нашите читатели за себе си, за семейството в което сте израснал. Имате ли в рода други художници? Наследствен ли е таланта Ви?
– Роден съм в семейство на художници. Чичо ми и баща ми – Тариел и Амиран Сисаури, са известни художници в Грузия. Имам три сестри, най-голямата – Тинатин също е художник. В семейството съм най-младият. Мога да кажа едно за себе си – живея в изкуството, всяка мисъл и всяко чувство са изпълнени с маята на изкуството. Завършил съм Тбилиската държавна академия на изкуствата със специалност „История и теория на изкуството”, в момента правя магистратура по културология, работя в няколко области на изкуството, сред които най-значимото за мен е писането, аз съм автор на 5 книги от теософски и философски характер. По природа съм любител на музиката, истински меломан, обичам класическата музика, особено Моцарт, чрез неговата музика Вселената се разтваря за мен. Колекционирам различни музикални инструменти, хобито ми е свиренето на различни музикални инструменти, опитвам се да ги усвоя на аматьорско ниво, страстта ми е планинското катерене – алпинизмът.
– Геогрий, какво представлява грузинската калиграфия и с какво тя се отличава от останалите калиграфии по света? В какво е нейната индивидуалност и уникалност?
– Графиката на грузинската писменост се основава спрямо различните лунни и слънчеви фази, които се преплитат и свързват помежду си чрез вертикални и хоризонтални лъчевидни линии. Имаме три вида писменост, която се е видоизменяла и модифицирала и се проявява от предишните писмености, според изискванията на прилагането й , както и по отношение на времето. Най-ранната ни азбука се нарича „асомтаврули“, т.е. заоблена форма Състои се от 38 букви, уникални по изразителна естетика. Всеки символ съответства на цифров знак от 1 до 10 000. С течение на времето азбуката „асомтаврули“ се прероди в „нусхури“, запазвайки формата и значението си. В наши дни първата азбука се използва като главни букви или когато искат да се подчертаят специални места в текста. Азбуката „нусхури“, и до днес се счита за църковно писане. Формата на графемите, пропорциите напълно се промени. По-късно „нусхури“, се преражда в „мхедрули”, което е съвременната грузинска писменост. Строгите структурни пропорции са станали много по-гъвкави и омекотени, появиха се съединения помежду им. Трудно е да се опише безкрайността с две думи. За мен грузинската писменост е безкрайност, необятният мащаб на който е близък до Вселената, също толкова недостижима, с тайнствената семантика, вградена в нея, която е както видима, така и не видима.
– Къде основно се прилага тази калиграфия?
– Това изкуство предимно се прилага в оформлението на книги.
– Освен калиграфия какви други видове изобразително изкуство владеете?
Създавам картини в стил „живопис” и графични произведения, работя и върху иконографията, създавам свои собствени иконографски издания, мисля, че в това отношение канонът трябва постоянно да се подобрява и усъвършенства, да съответства на времето. Когато работя върху образа на икона или светец, в този момент творческият ми дух отваря крилата си и се съединява в едно с биенето на сърцето на Вселената. Смело мога да заявя, че съм концептуален художник, интересувам се от изпълнението, от самият пърформънс и хепининга, обичам да създавам абстрактни и сюрреалистични композиции, постоянно съм в търсене, непрекъснато се опитвам да пресъздавам, да преобразя и трансформирам това, което съм създал по-рано, резултатът от този непрекъснат процес е плод на такова ниво на създаване, което диша, пулсира , вибрира, живее, това, което позволява на Вселената да стане по-добра.
– И все пак, кое от всички споменати изкуства Ви е по-близо до сърцето? Защо?
Преди всичко съм поет!…
„В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог.“ Ако осъзнаем тази велика истина, ще почувстваме и проумеем нейното значение, ще видим многослойното проявление на безкрайността на Вселената. Думата за мен е магия, която се появява на земята като реалност. Думата е моето тяло. Когато съм поет, цветната гама е кръвта, която се движи в нея, и тогава възпроизвеждам безброй проявления на живота. Големият грузински поет Шота Руставели пише в поемата си „Рицарят в кожата на тигъра“:
„Той, който създаде небесния свод,
Той, който е с чудотворната сила,
На хората дух безтелесен дари,
И светът ни даде в наследство.
Притежаваме безкрайно, множество, в едно единно цяло…”
Опитвам се да засявам в този безкраен многообразен свят безброй цветове и да дам своя дял от радост.
– Георги, след броени дни ще пристигнете в България. Какво ще покажете на българските любители и ценители на изкуството?
– Ще покажа една експозиция, която нарекох „Докосване на Рая“. В нея ще бъдат представени художествени и графични произведения, иконография и образци от калиграфското изкуство. Зрителят ще има възможността да се запознае със заглавните букви на грузинската азбука, осветени ръкописи, тропарии и кондаки, ще бъде представен синтез на съвременния ръкопис.
– Кога и къде ще може българската публика и ценители на изкуството да видят Вашите работи?
– В столицата на вашата прекрасна страна – София, в галерията „Сан Стефано” 22, от 19 февруари до 6 март тази година.
– Какво бихте пожелали на българските приятели и ценители в навечерието на вашата изложба?
– Повече Любов, повече Светлина, повече Мир, повече Вдъхновение! Нека Светлината на Любовта се излее в поток от Радост и Мир във всяка една душа на Земята!
– Ако можехте да изразите желанието си с молив, тогава то би било: рисунка, графика, калиграфия или икона?
– Празен лист…
Едно ексклузивно интервю на Оля АЛ-АХМЕД