DRUM.bg

Новини

Руслан Щукин: Братя българи, слушайте истински рок

Руслан Щукин: Братя българи, слушайте истински рок
ноември 08
22:23 2018

Интервю на Оля Ал-Ахмед със солиста на група „Земляне” Руслан Щукин за „Афиш”

Руслан Щукин (Вингелевский) е най-яркият солист на легендарната още от СССР рок-група „Земляне”. Той е убеден, че знае какво означава истинското щастие и как да се постигне. Обича да споделя своето щастие с околните, с приятели и роднини и да прави всички хора около себе си щастливи. За такъв човек като Руслан, спокойно можем да кажем : душевен, открит и светъл. От няколко години той е солист на легендарната група „Земляне” и за него се носи мълва, че е един от най-мощните и силни гласове в Русия. Група „Земляне” идеално се вписва в биографията на яркия изпълнител, предвид, че групата е известна от времената на соца, в които някои от нас са израснали и до ден днешен. С една дума „Земляне” се стандартизират за всички възрастови групи. Но с идването на младия харизматичен солист бенда се преобразява тотално приемайки още по-мощно, силно и съвременно звучене. Със стъпването на сцената на Руслан група „Земляне” многократно увеличават своите фенове. Днес, дни преди концерта на „Земляне „ в София солиста на групата Руслан Щукин разказа през „Афиш” за неговия мироглед, обичта си към музиката, и за това, че преди всичко трябва да оставаме хора и да съхраняваме в себе си човещината и добродетелите, независимо от ситуацията. Легендарната група „Земляне” ще изнесат концерт на 10 ноември в мюзик хол „Олигарх”, където очакват своите почитатели.

– Какво е за Вас рок музиката?

– Рокът е адреналин. Рокът е стил на живот. Човек трябва да е рокер по душа. И въпреки, че обичам и романтичната музика, баладите, дълбоко в душата си съм рокер. Бих казал на феновете на рока в България : Братя българи, слушайте истински рок за да имате адреналин в живота!

– Кога за пръв път музиката ви зариби?

– Още като дете. На 10 годишна възраст вече пеех в хора. Постепенно започвах солната си кариера. След завършване на училище се преместих в Санкт Петербург, където бях приет в музикалната академия и вече започнах наистина професионално да се занимавам с магията, наречена музика. Сега вече и композирам. Една от най-успешните ми композиции за група „Земляне” е баладата „Самота” /”Одиночество”/, която бе удостоена с редица награди.

– В 2002 година сте бил приет в Театралната Академия, но в последствие се отказвате. Защо не ви допадна актьорската професия?

– В интерес на истината на 17 години не бях още съвсем наясно какво искам от живота. Да, бях приет напълно заслужено. В последствие разбрах, че съм изпълнин дилемата : „Дойдох, видях, победих”. А това не ми беше крайната цел. Исках да пея все пак. Актьорската професия изисква пълна жертва и 100% от времето. Сега, когато преосмислям нещата , малко съжалявам. Много хора ми казват, че съм специфичен типаж и екрана би се радвал на такава външност. Сега бих се снимал с удоволствие в киното, ако някой ме покани. И въпреки всичко музиката за мен остава главен професионален приоритет.

– През 2003 г. сте приет в музикалната академия „М.П.Мусоргски” във факултета по естрадно-джазов вокал. Това Ваш избор ли беше или случайност на жребия?

– Не съществуваше никакъв друг избор. Факултет по рок пеене нямаше. Естрадно-джазовият отдел бе единствен по онези времена, с преобладаващо естрадно и поп направление. Никога не ме е привличал джаза. Не съм пял джаз и едва ли някога ще запея. Това е прекалено сложен за мен жанр, и той не е за всеки. Затова аз лично предимно изпълнявах рок-музика. Имах късмет все пак, случих на преподавател – Яна Леонидовна Кобина. Прекрасен човек и невероятен педагог. Тя на много неща ме научи в професионален план, правилно ми постави гласа, сценичните маниери. Бях едва трети курс студент, когато фортуната ми се усмихна и група „Земляне” ме поканиха за солист. Състудентите много ми завиждаха, гледаха ме лошо. Но лошите погледи на завистниците не ме притесниха ни най-малко. За мен главното е добронамереният ми мироглед към живота, обичта към музиката, и това, че преди всичко трябва да оставаме хора и да съхраняваме в себе си човещината и добродетелите, независимо от ситуацията.

– Вие сте най-младият в групата. Как се чувствате заобиколен от другото поколение?

– Ако става въпрос за изпълнителите в група „Земляне”, да, аз съм най-младият. Иначе техника е по-млад от мен. / Смее се!/ Това много ми харесва и ме вдъхновява – да си най-млад е готино, приятно, мотивиращо. Аз съм на 33 години, в Христовата възраст. Работя с огромно желание, пълен съм с енергия. И се чувствам прекрасно сред своите колеги които са на 50+, освен бас китариста. Колегите също ме уважават, с една дума, чувствам се като „син на полка!”. Бих искал да подчертая, че не просто сме група, а команда, едно семейство на сцената и в живота. Общуваме непрекъснато и извън сцената и репетициите. Всички сме в прекрасни отношения, помагаме си. Семействата ни дружат, ходим си на гости. Много е важно човек да общува с колегите си и извън работните отношения, това сплотява и работата спори. Като едно цяло сме! Така създаваме едно общо огнище, което го пренасяме на сцената заредено с изключително позитивна енергетика. Много съм щастлив, че попаднах в група „Земляне”, това промени живота ми. Работя с невероятни професионалисти, опитни и талантливи музиканти. Нашият пианист е работил на времето из целия Съветски Съюз. Барабанистът и китаристът на групата също са работили от време оно в СССР, дори са свирили с Григорий Лепс, с Николаев, с Пресняков. Приятно е да се работи с музиканти известни в цяла Русия.

– Имате мощен глас типичен за рока. Внесе ли това нова съвременна нотка в групата? Лесно ли се вписахте с този глас в репертоара?

– Всички тоналности си останаха както преди, не се работят песни в низките тоналности. В общи линии групата си е запазила стила от онези времена, но песните звучат по един нов по-съвременен начин и с гласа си аз определено допринасям за това. Добавям някои свои елементи, импровизации, вариации. Ето тук добавям по някоя и друга циганска нотка и начин на изпяване, при това, обаче, без да променям песента. Само я разкрасявам. Барабаните звучат много по-рокерски от преди. Все пак сме в 21 век и групата трябва да звучи подобаващо в това столетие. Пиша много нови песни, които вече звучат по един по-различен начин.

– Какво усещате когато излезете на сцената?

– Когато виждам публиката изпитвам нещо необяснимо. Това са хората, които копнеят да те чуят, да пеят с теб, да се радват, да преживяват всичко , което ще се случи точно тази вечер, на този концерт. Усещането е прекрасно. Най-силен е адреналина на концертите в малките градове, не толкова в Москва и Санкт Петербург, които буквално разглезени от звезди. В провинцията хората ти се радват истински, ти за тях си звездата кацнала „на тревата до техният дом”. Всички пеят дружно заедно с нас. Публиката в малките градове ни очаква с нетърпение и копнее да ни види на сцената. С една дума – всеки наш концерт е сто процентен адреналин. Надявам се да постигнем същия адреналин и на концерта ни в София на 10 ноември в мюзик хол „Олигарх”. 90 процента от успеха на артиста – е контакта с публиката!

– За рок-музикантите казват, че ходят несресани, с кожани дрехи, живеят хаотично по принципа „секс-наркотици и рок-ен-рол”. Вие така ли живеете?

– О, не! Това не е за мен / Смее се!/ Имам няколко абсолютно забранени за моите принципи неща и това са наркотиците, които мразя, ненавиждам и никога не съм употребявал, и нямам такива намерения. Същото се отнася и за алкохола. Бих могъл да изпия чаша хубаво руйно вино в приятна компания за да се отпусна малко, но не и да прекаля, никога. А що се касае до секса, да това е напълно нормално. Дори много добре се отнасям към него. Мисля, че любовта и секса присъстват във всяка една хубава и стойностна музика. А най-големия наркотик за един изпълнител – това е публиката. Аз лично съм добър съпруг, уважавам жена си, старая се да пазя семейното огнище. Аз съм домошар, обичам съпругата си и домашния уют.

– За пръв път ли ще посетите България?

– Лично аз ще съм за пръв път в България. Група „Земляне” вече е гостувала в страната ви през 80-те години. По думите им са предизвикали истински фурор по онези времена, надявам се този успех да се повтори и сега.

– С какъв репертоар идват „Земляне” в София?

– За българската публика ще изпълним всичките ни познати стари хитове, като «Трава у дома», «Каскадёры», «Прости, Земля», «Маленький кораблик», «Путь домой», «Красный конь», «Каратэ», «Взлётная полоса», «Поверь в мечту» и много други. Обезателно ще покажем и най-новият ни репертоар с благозвучните и много популярни песни : „Самота” / „Одиночество” /, „ Мама” и много други с които ще зарадваме българската публика.

– Вашето пожелание, пожеланието на група „Земляне” към българската публика?

– Пожелавам да има мир, да има доброта и честност, хората да се радват на открити, чисти отношения и най-важното : винаги да са в хубаво, позитивно настроение.
Нашата песен „Земля в илюминаторе” или „Трова у дома” – е любима на много поколения. Припомнете си култовите думи на песента „Трава у дома” , елате и пейте заедно с нас!

Източник: Afish.Bg

0 Коментара

Все още няма коментари!

Няма коментари в момента, искате ли да добавите един?

Напиши коментар

Напиши коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Реклама

Хороскоп

Хороскоп за 10 декември 2018
Хороскопи от astro5.net

Последвайте ни в Google+

Харесайте ни във Facebook