DRUM.bg

Новини

Реч на Сергей Станишев пред 48-и Конгрес на БСП

Реч на Сергей Станишев пред 48-и Конгрес на БСП
юли 27
16:07 2014

Уважаеми гости на конгреса,

Другарки и другари,

Заставам пред вас със самочувствие и увереност за пътя, който изминахме заедно и за този пред нас.

В живота на всеки човек има момент за равносметка. За оценка на събития и действия, на направеното и на пропуснатото, на постиженията и грешките. Днес е моят ден за равносметка.

Спомням си 15 декември 2001 г. Бях на 35. Видимо по-слаб, с неоредели и непрошарени коси. Дадохте ми шанса, огромната привилегия и чест, да застана начело на Българската социалистическа партия. Бях повече притеснен, отколкото щастлив в онзи ден. Заради огромната отговорност пред вас, пред партията, в чиито идеи ме е възпитал моят баща. Заради огромната отговорност пред България. Тогава завърших своето слово с испанската молитва: „Господи, дай ми сили да променя това, което мога. Дай ми смирение да приема това, което не мога. И ми дай мъдрост да отлича първото от второто.“

Сега, тринадесет години по-късно, промених немалко, но и много не успях да променя. И, признавам, че ми e трудно да се примиря с последното. Има още мъдрост, на която да се уча.

Това е моят последен конгрес като лидер на БСП. И затова искам да погледнем към пътя, който извървяхме заедно. Честно. Открито. Както винаги досега. Нека за миг забравим за различията помежду ни, за споровете през годините, за отправените упреци. За горчивината и болката, които всеки от нас е изпитал, когато е бил обвиняван несправедливо. Нека си спомним днес с добро за стъпките, които извървяхме заедно. Защото всеки от вас тук, в тази зала, е отдал много време от живота си и е положил много усилия в името на успеха на БСП.

Искам с атмосферата и духа на този конгрес, с всяка дума и позиция да покажем, че сме на нивото на отговорността, която носим пред другарите ни, пред страната и пред хората.

Този конгрес е различен. Той е натоварен с много очаквания и огромна отговорност. Убеден съм, че всеки един от делегатите го осъзнава. Знаят го симпатизантите и активистите на БСП, които очакват силен знак за консолидация на партията. Нашите опоненти, надявайки се да излезем от тук с омраза в сърцата, разединени и слаби.

От тона, от работата и посланията на конгреса зависи бъдещето на БСП и бъдещето на България. Не преувеличавам.

Другари, България цяла сега нази гледа! Камерите на телевизиите, журналистите, гостите на конгреса, хората в страната ще очакват решенията, които ще вземем днес.

Ще затъне ли партията в раздори след моето оттегляне? Ще загуби ли БСП про-европейското си лице и поведение? Не бягам ли от отговорност и от следващите битки, оттегляйки се от лидерския пост? И най-вече – кой ще бъде следващият председател на БСП?

Всички тези въпроси ще получат своя отговор днес. Но са важни не само отговорите, а и как ще стигнем до тях. Затова нека с поведението и решенията си да защитим достойнството на партията и да покажем, че каузата и идеите, които ни обединяват, са в пъти по-силни от личните амбиции и битки, които ни разделят.

Поех БСП като трета политическа сила, което се случи за първи и, надявам се, за последен път в най-новата ни история.

Спечелихме заедно 3 поредни победи – местните избори през 2003, после парламентарните през 2005.

Извоювахме втори президентски мандат през 2006. И убеден съм, че ако президентските избори през 2011 г. бяха честни, то днешният президент и вицепрезидент на страната щяха да се казват Ивайло Калфин и Стефан Данаилов.

Инициирахме национална подписка. Събрахме заедно над 770 000 подписа в една открита кампания от врата на врата, от човек на човек, и спечелихме първия демократичен референдум в новата история на страната ни – този за АЕЦ Белене – с подкрепа от над 850 000 гласа.

За първи път след промените реализирахме пълен и успешен управленски мандат за БСП през периода 2005-2009 година. Нещо, с което партия ГЕРБ досега не може да се похвали. Да, после понесохме тежка изборна загуба. Но не заради липса на постижения и резултати от управлението. На причините за това ще се спра малко по-късно.

Искам да кажа нещо много важно на хората в България. За постигнатото в политиката трябва да се съди не по внушения и пропаганда, а по резултатите. През тези тринадесет години бяхме два пъти в управлението на страната. И доказвахме, че БСП е партията, която има силата на идеите. И по-важното – има волята да превръща идеите си в реалност. Днес няма друга такава партия в България.

И трябва да черпим самочувствие от този факт, да даваме увереност и перспектива на хората.

Защото ние вдигаме доходите и пенсиите. Ние се борим с монополите.  Ние увеличаваме фискалните резерви на страната. Ние водим до растеж икономиката, ние създаваме работни места. Ние сме партията, която води страната към напредък. Погледнете фактите – те са най-ясното доказателство за това:

За периода 2005-2009 г. постигнахме рекорден икономически растеж за страната – над 6%, 360 000 безработни българи намериха работа. Почти двойно увеличихме средната работна заплата и пенсия, направихме платеното майчинство 410 дни. В България се родиха близо 20 000 бебета повече в сравнение с мандата на ГЕРБ след това.

В страната ни влязоха близо 25 млрд. евро чуждестранни инвестиции. Отново рекорд за България, поставен по време на предишното ни управление! Докато през мандата на ГЕРБ инвестициите останаха под 7 млрд. евро.

Не го казвам, за да се хваля. А защото фактите са най-безспорният критерий за оценка на работата ни.

И днес всеки знае, че приказките за тежкото наследство, оставено от Тройната коалиция, са просто параван за управленска немощ и некомпетентност.

Един пример: Тройната коалиция остави фискален резерв от 8.3 млрд. лв., ГЕРБ – 2.7 млрд. лв. Само за последната година по данни на Министерството на финансите пак нашето правителство е увеличило фискалния резерв – оставяме над 8 млрд. лв. на следващия кабинет.

Така че нека спрем да вярваме на лъжата, че ГЕРБ управлява по-добре от нас и че „гради“ България. Защото това просто не е вярно. Нека не позволяваме на опонентите ни да подменят реалността. Не само заради нас самите и огромните усилия, които сме вложили през годините. Преди всичко от уважение към хората в България.

Спомням си една история от есента на 2011 г. в община Генерал Тошево, по време на кампанията за местни избори на един от най-дългогодишните и авторитетни кметове в България  – Димитър Михайлов, който е и делегат на конгреса. След срещите и събитията, другарите ми казаха: „Имаме за теб един подарък“. И ми подадоха 30 отрязани лентички с имената на обектите в общината, финансирани от нашето правителство. „30 лентички, които нямаше време да отрежеш лично“. Оттогава ги пазя като скъп спомен, че политиката не е само кавги и конфликти, а уникална възможност да работиш за хората, да променяш живота им към по-добро. Ето ги тези лентички. Всяка една е дала нещо на хората в Генерал Тошево.

Подобен е нашият принос за повечето общини в цялата страна. Реновирахме десетки болници; стотици училища и читалища в страната грейнаха, ремонтирани и обновени със средствата на европейските и национални фондове. Дори когато говорим за магистралите, които уж са най-големият успех на ГЕРБ. Дори и там сме по-добри от тях. До 2009 г. построихме 133 км магистрали, а те  – 111 км. Не пренебрегваме направеното от тях, но не бива да позволяваме да се забравя и отрича постигнатото от нас. Вярно е – на фона на 100-те хиляди фалирали фирми тогава, поне производството на лентички разцъфтя. И да – в едно са по-добри от нас – отрязаха поне толкова километри лентички, колкото километри магистрали построиха.

Когато правим равносметка и оценяваме участието ни в управлението през тези 13 години, следва и въпросът: трябваше ли да поемем отговорността за страната през 2013-та? Не беше ли по-лесно да кажем – избори до дупка и да чакаме България да се срине отвъд ръба на отчаянието и тоталната липса на перспектива за хората.

Другари, струваше ли си? Да носим цялата отговорност пред хората, без да са ни дали достатъчно подкрепа, сила и доверие за това? Да влезем отново в управлението, заедно с ДПС, след като добре знаем, че именно заради коалицията с тях платихме цената на тежката ни загуба през 2009 г.

Последната година беше най-трудната от всичките, които съм преживял в политиката. На изпитание бяха поставени доверието ми в хората, волята ми, дори способността ми да отстоявам решенията си докрай. Убеден съм, че мнозина от вас са се чувствали по същия начин. Не беше леко.

Но днес, след всички драматични моменти по време на управлението на кабинета Орешарски, съм убеден, че през май 2013 г., след като получихме доверието на близо 950 000 българи, БСП беше права в търсенето на път отвъд ГЕРБ и техния политически кошмар. Поставихме партията в услуга на хората, поемайки голям риск. Но си заслужаваше. И знаете ли защо вярвам в това? Чуйте:

През януари 2015 близо милион български граждани – най-бедните, с най-ниските доходи, ще си върнат обратно парите, платени за данъци в размер на около 400 лева, на човек. Спряхме социалния геноцид – върнахме Швейцарското правило за пенсионерите, дадохме отново коледни и за пръв път – великденски добавки. Всяка майка днес получава по 340 вместо 240 лева за отглеждане на детето си. Толкова, колкото е и размерът на минималната работна заплата.

Ние започнахме реформите в здравеопазването – имаме одобрена стратегия от ЕК, и за първи път – отпуснати 200 милиона евро от европейските фондове за реформи в болниците и за спешната помощ.

Спасихме от закриване болницата в Девин, възстановихме финансирането на общинските болници в труднодостъпни райони. Всичко това е подкрепа за хората. В края на 2013 г. правителството отпусна и още 104 млн. лв. за разплащанията на задълженията на болниците. Стартира проект по Публичната инвестиционна програма за електронно здравеопазване на стойност 12 млн. лв.

Намерихме повече пари за наука и образование. Увеличихме субсидията на БАН с близо 13 млн. лв., а с 21 млн. субсидията за висшите училища. Увеличихме и началните учителски заплати. Дадохме 50 млн. лв. повече за средно образование в сравнение с 2013 г. и още 15 млн. лв. допълнително за информационни и комуникационни технологии на средните училища. Близо 600 училища в цялата страна ще бъдат ремонтирани и оборудвани. Децата вече ще имат по един учебник по всеки предмет – огромно облекчение и за учениците, и за родителите им. Приехме Закона за професионалното образование, с който въвеждаме дуалната система на обучение.

Това постигнахме в две приоритетни сфери само за една година. С компетентна работа за хората. Да продължавам ли? Поведохме борба с монополите и енергийната мафия. Успяхме повече от година да запазим цените на електроенергията, за да не товарим домакинствата и да създадем условия за развитие на производството.

Отново за пътищата – от началото на мандата досега са завършени пътни проекти с обща дължина 1 355 км на стойност над 871 млн. лв. В процес на изпълнение са проекти за близо 900 км за 1,4 млрд лв.

Виждате ли? Това само показва, че въпреки всички трудности и обстоятелства, именно БСП е партията, която случва нещата. И това е голямата разлика между нас и ГЕРБ. Те управляват, консумирайки властта и оставеното от нас. Ние изграждаме, те разрушават. И повярвайте, това не ги прави силна, а силова партия.

Важно е днес да насочим общественото внимание към истинските, същностните политически профили на БСП и ГЕРБ като основни опоненти. Защото сме в навечерието на избори. И още преди хората да са се произнесли, ГЕРБ вече заявява, че се връща на власт и ще управлява чрез война и реваншизъм.

Хайде тогава да попитаме – за какво ще използва и за какво използваше ГЕРБ властта? За какво – ние? Трябва да кажем това на хората в страната днес преди поредната кампания.

Нека си отговорим – искаме ли кошмарът ГЕРБ да се повтори отново? Обществото още не е получило отговор на един много съществен въпрос. Как се случи така, че една партия, спечелила по-малко от половината от гласовете на българските избиратели през 2009 г., на практика заграби цялата власт в страната?

И защо стана възможно да злоупотребява с нея, с мълчаливото съгласие на всички институции, на почти всички медии и на много от гражданските организации.

Как стана така, че след 2009 г. държавността беше разградена, справедливостта беше подменена с полицейщина, с рекет над бизнеса, социален геноцид и облагодетелстване на тесни олигархични кръгове. Именно тогава разцъфтя задкулисието. Само че, когато задкулисието стоеше от дясната страна на Борисов и управляваше с него, нямаше протести и вулвузели под прозорците на Министерския съвет. Защо? Къде бяха непримиримите хора с гражданска съвест, критичните медии, борците срещу задкулисието? Нека ви припомня, че тогава единствените, които имахме куража и силата да говорим истината бяхме ние, БСП.  И мога да кажа, че лично аз изнесох най-яростната битка с Борисов и ГЕРБ. Заради нормалността, заради демократичните ценности, заради идеята за социална справедливост.

Това не е упрек към хората с гражданска съвест. Нито към онези, които протестираха миналото лято с надеждата и исканията, че политиката ще бъде по-прозрачна и по-справедлива. Изпитвам уважение към тях, защото те имаха своите основания. За съжаление и техният протест, както почти всичко в България, беше опорочен, когато под знамената на морала застанаха платени политически клакьори.

Знам, че много хора не ни вярват днес. Заради грешките, които допуснахме в последната година. И да, заради случката с Пеевски. Аз нееднократно съм отговарял на въпроса КОЙ? И на въпроса ЗАЩО беше предложен за председател на ДАНС. Без да бягам от личната си отговорност.

Правя стъпка встрани и поисках БСП да има нов лидер, защото не мога да допусна заради мои грешки моята партия да понесе негативи. Смятам, че така постъпват лидерите.

Оттеглям се, не защото бягам. Вярвам, че хората в България, могат да простят, ако вземеш грешно решение. Но няма да простят, ако не вземеш решение. Или ако избягаш от отговорност.

Така че, ако съм грешил – простете ми. Нищо, което съм правил, не е било с лоша мисъл. Нека намерим сили в себе си и заедно поискаме прошка от хората. За да застанем пред тях искрени в намеренията си, пречистени, когато поискаме доверието им след няколко седмици. За да покажем, че въпреки всичко, в политиката има морал.

Когато даваме оценката си за последната година на нашето управление, трябва да кажем и още нещо изключително важно за нас като партия. По ирония на съдбата, именно след началото на протестите миналото лято, БСП показа сила. Колективно разбрахме, че все пак сме постъпили правилно, нагърбвайки се с управлението. Консолидирахме се и преодоляхме и последния си комплекс от прехода, че винаги падаме от власт под натиска на улицата.

Неочакваните трудности през онези дни ни помогнаха да отвоюваме сами своя следващ шанс да продължим мандата на кабинета Орешарски. Трябваше така да работим, и в правителството, и в парламента, и в местната власт, че да заслужаваме доверие отново и отново. Всеки ден. С политиките в управлението си, с резултатите от него. И хората в тази зала най-добре знаем какви извънмерни усилия ни костваше това.

24 години БСП беше партията на компромисите. В зората на демокрацията взехме това решение и, въпреки огромната цена, го спазвахме. В името на народа си. В името на националната кауза, съгласие. За доброто на България. Нашите партийни другари преглътнаха НАТО, когато всички знаехме, че приоритет е членството в ЕС. В името на съгласието и стабилността на страната. Жертвахме хора, съдби и дори част от националната си сигурност с „Оня списък“ на българските разузнавачи, както и с Комисията по досиетата.

Зачеркнахме съдбата на хората от разузнаването – офицери, дипломати, български професори и учени, работили единствено и само в името на България. Преживяхме загуба на кадри, доверие, престиж при връщането на мандата на 4 февруари 1997 г. Пак в името на общонационалните интереси, за да се спре сценарият на разпад и унищожение. Не потърсихме отговорност яростно и категорично срещу разграбването на държавата чрез приватизацията, за да не разделяме обществото и да не ставаме източник на омраза и политическа дестабилизация. Приехме компромиса на коалиционното управление, за да можем да изпълним поне част от крайно необходимите – на хората – социални политики. Поехме отговорността за второ коалиционно управление в името на държавността, защитата на свободата и демокрацията, защото продължаването на управлението на Борисов и Цветанов беше пагубно за икономиката, за работата и доходите, за свободата, правата и дори не преувеличавам – за живота на всеки българин.

И точно тази година на управление с мандата на БСП доведе до прекрачване на границите на търпението, толерантността и разбирането за компромис в политиката.

Не, не искаме властта на такава цена. Отказваме и няма да правим повече компромиси в управлението. Недопустимо е да продължаваме да губим хора, да жертваме политиките и идеалите си, да отстъпваме от изконните си леви ценности.

Не можем, не искаме и не допуснахме зад мандата и отговорността на БСП за управлението на страната, то да бъде завладяно от други политически сили и интереси.

Невъзможно е някой да си въобразява, че ще завладява цели отрасли на икономиката, ще се настанява в съдебната система и сигурността на държавата, а ние ще си затваряме очите само, за да останем на власт. Няма как да се мисли дори, че БСП е толкова политически сляпа и държавнически безотговорна. На това сложихме край с решението за предсрочни избори. И нека го кажем много ясно – няма как БСП, партията мандатоносител, да приема ултиматуми и хронограми за живота на излъченото от нея правителство. Няма как да се формират приоритети в управлението, без знанието и подкрепата на мандатоносителя. И това са елементарни и общовалидни в целия свят правила и принципи. Спазването им е аксиома в политиката и който не го разбира, е загубил чувство за реалност. А това винаги подвежда.

БСП е доказала, че е коректен партньор в управлението и уважава приоритетите и легитимните интереси на тези, с които сме заедно. През изминалата година видяхме, че ДПС са силни партньори в политическите битки, които водехме съвместно. Но уважението към вижданията и интересите на другия трябва да е взаимно.

БСП никога няма да допусне прекомерното разширяване във властта, извън рамките на даденото от избирателите. Както за партньорите си, така и за себе си. Това е основно различие с ГЕРБ и ДПС. Защото за разлика от всички други претенденти за властта, ние сме единствената партия, която не преяжда с власт. Затова, дори да излезем в опозиция, ще получим доверието на хората отново. Както в медицината полезността се определя от съотношението между отровата и лекарството, така и в политиката всичко е въпрос на мярка.

Като се връщам назад през всички тези 24 години си мисля, че за всеки компромис партията имаше ясни и важни политически, партийни и държавнически аргументи. Но съм  убеден, че не може само и единствено БСП да плаща цената на политическото съгласие в името на националните приоритети и каузи. Не и с цената на разпада и унищожението на собственото й влияние, сила, хора, доверие, не и с цената на съдбата на партията.

Правителството на г-н Орешарски направи много под натиска на БСП и дори с подкрепата на коалиционния ни партньор в първите 10 месеца на управлението. Беше трудно. Но ние откровено заявихме още в предизборната кампания – няма да е лесно.

Колкото повече постигахме, толкова по-сигурни ставаха всички, че ще приемем, ще преглътнем трудности, интереси, желания и действия, за да продължим да изпълняваме обещаното пред хората. А от тук до убедеността, че могат да направят каквото си искат и то да мине – особено след резултатите от евроизборите – остана една крачка.

Крачката, създаваща ситуация, в която публично БСП е управляваща партия, а тайно, зад гърба й, властта се поема от други субекти. На нашето предложение за ясни правила, споразумение и конкретно разпределение на отговорността спрямо реалната власт на партньорите ни в коалицията беше отказано ясно и категорично и през медиите – чрез определяне на времеви хоризонт за живота на правителството.

От тук нататък ще управляваме с други партии само и единствено, ако това е необходимо в името на националните интереси, след широко допитване в партията и при ясно заявени и разбрани от обществото споразумения с партньорите.

Затова днес БСП отказва да е партията, която е длъжна и нещо трябва да се оправдава. Не ние ограбихме и унищожихме българската икономика и селско стопанство, не ние източихме българското здравеопазване.

Не ние докарахме науката и образованието до ситуацията на подчинение пред отявлената безпросветност и безхаберието на некадърни, но алчни калинки.

И нека да е ясно. Ако БСП не спечели следващите избори, промяна в България ще има. Но от ГЕРБ. В позната посока. Чрез война и реваншизъм, затягане на коланите, социален геноцид и полицейщина. Нямайте съмнение в това. Камък върху камък няма да остане от направеното през управлението ни през последната година. Не губете кураж от това. Почерпете кураж. Те нищо не могат да предложат на страната. Няма да подобрят живота на хората. Ще увеличат цените на тока, ще спрат големите енергийни проекти, ще пълнят джобовете на ЕРП-тата и монополите. Още през декември пенсионерите сигурно ще останат без коледни пенсии, ще спре увеличаването на минималната работна заплата, ще секнат увеличенията на добавките за майките и децата.

За тези много години в политиката искам да ви кажа какво е тя за мен. „В политиката съм заради конфликта между доброто и злото, но вярвам, че накрая доброто ще възтържествува“, твърди Тачър. Наречете ме мечтател, но и аз вярвам в същото.

Имам една мечта, която не успях да постигна като лидер на партията. И това е да видя самостоятелно управление на БСП. Да видя България променена и обновена след поне два мандата истински ляво, социално управление. Без коалиционни компромиси. Аз, по-добре от всеки друг, знам колко трудно постижимо е това. Но е единствено верният път не само за БСП. За България.

Докато БСП няма увереността да поиска да управлява самостоятелно, няма да имаме достатъчно подкрепа.

Затова – нека да имаме самочувствие и да си поставяме високи цели. Трябва да кажем ясно на хората – дайте ни силата да направим България справедлива и социална страна, без да се налага да правим повече компромиси.

На България й трябва силно управление, основано на силна държава, чрез силни институции.

На 5 октомври ни предстоят извънредни парламентарни избори. Важно е да кажем – БСП не влиза в следващите избори като победена партия. Ние нямаме управленски провал. Нито на политиките. Нито в икономически или социален план. Нито по времето на Тройната коалиция, нито за последната година на управлението.

Нещо повече. През изминалите седмици, именно БСП се противопостави категорично и надделя над повторението на сценария от 1996 г. в името на политически и икономически интереси страната да бъде хвърлена в цялостна финансова, икономическа и социална криза чрез въвеждането на тъй-наречената „банкова ваканция“. Само и само един човек да се върне на власт на бял кон и да обясни, че хората не бива да очакват нищо заради наследената „разруха“. Искрено да благодаря на всички наши представители и експерти, които в продължение на две седмици в десетки срещи и обсъждания с БНБ, правителството, асоциацията на банките, политически сили, не допуснаха това.

По същата причина се противопоставяме категорично на актуализация на бюджета и нови милиардни заеми! Само преди година, при изоставане в приходната част с 1 млрд. президентът Плевнелиев наложи вето на актуализацията на бюджета. Днес цяла България е свидетел, че „уйдурмата“ между него, ГЕРБ и ДПС, е новата политическа реалност. Под маската на загриженост за „национални интереси“ още преди парламентарните избори вече наднича новото управляващо мнозинство. Единственият резултат ще бъдат изчезнали милиарди от джоба на данъкоплатците, които някой ще „усвои“.

В предстоящата кампания ще сме изправени срещу силни и арогантни противници, които вече са опиянени от мириса на властта. Ще ни обвиняват във всички грехове – реални и измислени. Ще бъдем заляти от див популизъм и лъжи.

Единственото противодействие е нашето единодействие, самочувствие и разговора с хората, с всички политически и обществени сили, които разбират пред каква заплаха е изправена България. Длъжни сме да отворим очите на обществото и да изкрещим: „Събудете се! Готвят ви повече от същото, което преживяхте 4 години! Не позволявайте да опропастят страната и живота ви!“

Не сме сами! Убеден съм, че огромна част от хората в България не желаят да преживеят отново един още по- арогантен вариант на това, от което с мъчения една година обществото се лекува и плаща висока цена. Именно харата са наш основен съюзник в предстоящата кампания!

Вие знаете, че въпреки призивите на моите опоненти в партията, този конгрес и изборът на нов председател нямаше да се състоят, ако не го бях предизвикал аз. Направих го, защото прецених, че е по-доброто за нашата кауза.

Искам да кажа и моето виждане за бъдещето на „Коалиция за България“. За 14 години, откакто е създадена, тя изигра важна роля за излизането на БСП от изолация, за консолидация на левите и патриотичните сили. Но всички усещаме, че с времето и силата, и зарядът й се поизтощиха. А противоречията в местните избори нанесоха много рани в отношенията по общини. Днес коалицията се нуждае от преосмисляне, от нов прочит, от ново съдържание енергия и отваряне към гражданското общество.

Ще ви призная. Нашата партия е толкова голям и сложен организъм, политическите ни битки с опонентите са толкова много, че като лидер на БСП не ми достигаха време и сили да работя повече за привличане на нови обществени съюзници – национални, регионални и секторни – от политически партии, през движения, до неправителствени и браншови организации. И мога да ви уверя, че със същия проблем ще се сблъска всеки председател на БСП. Да не говорим за това, че ние така и не сме преодолели старото си заболяване за капсулиране, самодостатъчност и отхвърляне като досадна конкуренция на потенциала на безброй наши симпатизанти, които отблъскваме и държим извън и встрани.

Преди седмица, на заседанието на националното ръководство на Младежкото обединение ми разказаха, как в една от морските ни общини на предишните местни избори, сме загубили тежко от кандидат, който няколко години е бил отхвърлян от нас и накрая е отишъл в ГЕРБ. Ето това трябва да променим.

Затова, ако получа мандат от вас и от Националния съвет, съм готов да вложа много повече от моя опит и знания за работата в и с Коалицията за засилването на нейния обществен, експертен, управленски потенциал и за постигането на максимален резултат на изборите. Знам, че някои ще кажат: „Ето, Станишев иска да бъде началник на новия председател, да му е чадър и да го командва!“ Ръководил съм достатъчно. И партията, и държавата. И моето дълбоко разбиране е, че никой не бива и не може да бъде настойник на лидера на БСП. Партията не е резервоар на гласове за политическите амбиции на когото и да било.

Но съм напълно наясно, че в умовете на някои, съпротивата за тази идея е именно да се пази позицията за някой друг и точно с такава цел.

Няма как да подмина и болезнената за всички нас тема – АБВ. Тя е една от основните причини за загубата ни на европейските избори.

Лидерите на АБВ, които дадоха заявка за поне трима евродепутати и съобщиха, че ще бъдат феномен на евроизборите, бяха наказани за разкола като получиха едва 90 хил. гласа. Но наказани сме и ние. Много наши симпатизанти бяха разколебани, огорчени, объркани и просто не излязоха да гласуват. Хората не разбраха политическия характер на нашите различия – идейни и за ролята на БСП  – и продължават да мислят, че става дума за някаква лична разпра между Станишев и Първанов. За някакво личностно съперничество.

Днес АБВ са друга политическа партия. За мен нейният идеен профил не е ясен – хем са социалдемократи, хем казват „няма ляво, няма дясно“. Направиха заявка за „президентска република“, което в нашата политическа действителност винаги ще избие към авторитаризъм. Очертават се като наш конкурент и на престоящите избори, защото всичките им уверения как ще разширят пространството на левицата, доведоха до нейното отслабване и обслужиха нашите опоненти.

Но смятам, че ние като силна партия, в името на България, трябва да сме готови за разговор с АБВ за противопоставяне на ГЕРБ. Ако техните декларации и намерения са били искрени. Но при две ясни условия. Първо: стига са градили своя образ на гърба и за сметка на БСП – и в говоренето, и в действията.

И второ: не може друга партия да се опитва да налага дневния ред, политиките и решенията на БСП. В името на общата кауза аз лично съм готов да загърбя и личните обиди, и нападките, и раните, които бяха нанесени.

През последните три години имам уникалната възможност,  наред с лидерството на БСП, да съм начело и на семейството на европейските социалдемократи.

Да ви кажа честно, нито БСП, нито България използва достатъчно факта, че в мое лице има българин на най-висока изборна позиция в европейския политически живот. Нещо повече, балканските ни политически нрави разцъфтяха бурно и се насочиха към Европа и по мой адрес, виждайки в тази моя позиция заплаха за своите интереси. Добре знам и политиците, и институциите, и икономическите и медийни кръгове, които неуморно работят срещу мен и в Европа. Носех отговорността на двете позиции, в името на това, БСП да извлече максимален политически дивидент. Което поне засега не се случи.

Днес и Партията на европейските социалисти е изправена пред нови предизвикателства. Не постигнахме победа на европейските избори. ЕНП загуби над 50 евродепутата, но остана първа политическа сила. ПЕС запази, но не разшири позиции.

Не бяхме припознати като достатъчно ясна, категорична алтернатива на десницата и протестният вот отиде към анти-европейските, националистическите и други партии. А бяхме много близо до целта, която си поставихме.

Ако всяка партия от нашето семейство беше спечелила по 1 или 2 мандата повече, днес перспективата пред Европа щеше да е различна и нямаше да се налага да правим „голяма коалиция, начело с ЕНП“. Само тук, в България, нашият общ кандидат и президент на Европейския парламент Мартин Шулц загуби поне един мандат заради АБВ.

Днес трябва да подготвим нов дневен ред, цели и задачи пред европейските социалисти за следващите пет години. Това ще бъде основна тема на предстоящия редовен конгрес на ПЕС през следващата година. Искам да заявя първо пред вас, че имам намерението да се кандидатирам за лидер на европейските социалисти и се надявам моята партия да е първата, която ще излъчи и подкрепи кандидатурата ми.

Макар и продължила само три седмици, лидерската битка в БСП беше доста оспорвана. Гордея се, че БСП е единствената партия в България, в която има нормални, демократични процеси за избор на лидер.

Гордея се, че има толкова много достойни номинации за председател, че амбицията да ме наследят имат хора с качества и с перспектива. Това е заслуга на партията.

Но го приемам и като частична оценка за кадровата политика на ръководството,  дало възможност за развитието на тези хора. Не случайно е казано, че „функцията на лидерството е да се произвеждат повече лидери, а не повече последователи.“ Ако се съди по това, че към вчера имаше 29 кандидати за председател на БСП, с това задължение като лидер съм се справил доста добре.

Искрено вярвам, че тези, които след малко ще се изправят пред нас, гледат на тази заявка преди всичко като на отговорност – и пред партията, и пред България! Надявам се, че осъзнават, колко жертви – те лично и техните семейства, трябва да направят в името на каузата ни и на какъв безмилостен огън и очерняне ще бъдат подложени – от чужди, и за съжаление – от свои.

Не мога да скрия разочарованието си обаче от факта, че имаше опити за кампания на гърба и за сметка на авторитета на БСП. В публичното и вътрешнопартийното говорене и действия бяха преминати граници, които не бива да се преминават. Не и в БСП! Никой няма право на това!

И надявам се, няма да чуем от претендентите за лидерския пост днес и от техните поддържници думи, които не подхождат на БСП. Първото задължение на лидерите е да обединяват, а не да разделят. И спирам дотук. Убеден съм, че партията има необходимите сетива да даде своята правилна оценка и да направи своя верен избор.

Очаквам от всеки от кандидатите ясно да декларира, че ще приеме избора на конгреса и ще работи за партията, за новия лидер и за предстоящата кампания и няма да води пунически войни в очакване на 6-ти октомври.

БСП е най-сложната политическа организация в България. И признавам, че през всичките тези години съм се опитвал да запазя нейната сложност и многоликост. Дори винаги съм приемал да ме критикуват, че съм слаб или нерешителен. И знаете ли защо го правех? Защото категорично вярвам в едно: опитите БСП да бъде превърната в лидерска партияса най-краткият път да поставим точка на над 120-годишната си история.

За мен силата на един лидер не е в това да се заобикаля с клакьори. А да има самочувствие и авторитет сред силните личности, с които работи. И затова съм щастлив, че съм дал път на много хора, и че не съм казал лоша дума за никого.

Изкушението на съвременния политически процес, възможностите, които дава светлината на прожекторите, измамната илюзия за придобиването на власт и влияние вън и независимо от собствената си партия са само част от причините, пораждащи властови битки и амбиции за постове вътре в нея.

Трябва да признаем, че това силно ограничава качествата и професионализма в БСП. Защото все повече битката за самоусъвършенстване и професионално израстване се свежда до докопване до определено организационно ниво, което гарантира влизане в листи или в управленски структури.

Пресцентър БСП

0 Коментара

Все още няма коментари!

Няма коментари в момента, искате ли да добавите един?

Напиши коментар

Напиши коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Реклама

Хороскоп

Хороскоп за 22 ноември 2017
Хороскопи от astro5.net

Последвайте ни в Google+

Харесайте ни във Facebook