DRUM.bg

Новини

Речта на омразата в България се институционализира

Речта на омразата в България се институционализира
февруари 03
20:36 2015

Наскоро в социалните мрежи бе публикувана реклама на спално бельо с концентрационния лагер в Аушвиц/Освиенцим на чаршафа и пречупен нацистки кръст на възглавницата.  Нито една българска институция или политическа партия не реагира. Реагира – възмутено, полското посолство в София.

Нападения срещу бежанци – най-малко 15, публично съобщени от миналата година насам. Нападения срещу чужденци с различен цвят на кожата, живеещи или гостуващи в България – най-малко 3 публично съобщени.  Нападение срещу софийската джамия по време на молитва, предвождано от партиен лидер. Протести  срещу създаването на лагери за сирийски бежанци в няколко града – и там, където има лагери, и там, където има слухове за намерение да бъдат направени, подкрепени от кметове и народни представители. Сирийски семейства на бежанци, пропъдени от село Розово, Казанлъшко.  Скъпоструваща ограда от бодлива тел на границата с Турция срещу  бежанците.  Отказ на родители децата им да учат в едно училище с деца-бежанци или роми.

Институционализирана реч на омразата. Когато ром извърши престъпление, полицията оповестява и подчертава етническата му принадлежност, а медиите тиражират това официално институционално съобщение и го легитимират като обществено поведение. През лятото на 2012 г. на сайта на президента бе публикувана Национална стратегия за интегриране на ромите, чиито файл бе наречен „13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf“ – мангали. Президентският екип нарече дискриминационното по всякакви стандарти поведение „грешка” и не се извини. Един бивш министър на вътрешните работи излъга публично колко (скъпо) струва  издръжката на един бежанец в България. Поредица от ксенофобски  изказвания на друг висш държавен служител – директора на агенцията за бежанците, бе увенчана от твърдението му: „Известно е, че арабите имат склонност към лъжата. Това е част от техния етнос. Те просто така си живеят”. Един министър на здравеопазването, демократ, съобщи публично етническа статистика, каквато не би трябвало да съществува – от 227 нападения срещу лекари от спешна помощ, 175 са извършени от роми и обобщи по всички правила на расисткото говорене:  „Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират, когато искаш да им помогнеш и не нападат…”. Един лидер на националистическа партия продължи линията на дехуманизиране, етикетиране и фашизиране с твърдението: „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да работят, искащи болници по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“. Същият политик, коалиционен партньор във властта, в предизборната си програма е записал, че ромите трябва да бъдат изолирани в заградени лагери извън градовете и да се използват за атракция.

През последните години в София бяха проведени няколко пъти разрешени шествия на националисти, наречени „Луковмарш” – на генерал Луков, фашист от Царска България. Тази година бивш бранник (някогашна фашизирана организация в Царство България) – Дянко Марков, беше гост в Европейския парламент на български депутат от управляващата партия ГЕРБ и бе представен като демократ.

Въпреки многобройните публично известни случаи на действия и на реч на омразата, расизма, ксенофобията, дискриминацията по етнически или религиозен, фашизоидното и фашистко политическо говорене, присъдите срещу подобно поведение са прецеденти и са несъразмерно  малки в сравнение с обществената им значимост. В българския Наказателен кодекс няма състав за расовата омраза като утежняващо обстоятелство при престъплението. Българският съд най-често омаловажава расистки мотивираните престъпления до хулиганство.

На страницата на държавната Комисия за защита от дискриминация на етническа и расова основа има две решения от 2014 г. – и двете са отказ от разглеждане на случай.

За сметка на това от няколко години България е страната, срещу която има най-много заведени дела  Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и немалка част от тях за отказ от правосъдие срещу прояви на расизъм и ксенофобия и незачитане на човешките права.

Медиите (почти без изключения) методично използват расови и расистки клишета и обобщения – в някои случаи механично възпроизвеждайки новини, свързани с нарушаване на права и слово на омразата, а в други – съзнателно произвеждайки омраза. Най-малко партийни 4 медии – две телевизии и два вестника,  са изградени концептуално като медии, разпространяващи омраза.

В социалните мрежи има множество  страници, проповядващи неприкрито  расова омраза, фашизъм/неонацизъм. Епизодично групи граждани докладват някои от тези страници на операторите и в още по-редки случаи успяват да ги блокират. Няма обаче институционално действие срещу тези автори и общностите.

Расизмът е засилваща се обществена тенденция в много страни от Европа и в САЩ. Навсякъде обаче всяка проява на насилие над малцинствена общност (във всичките  разновидности на  понятието малцинство) се преследва незабавно, ефективно, бързо и с цялата сила на закона. Включително и заради ефекта на превенцията.

В България нищо такова не се случва. Неработещите институции, институционализираното расистко политическо говорене, медийно легитимирано, са пропаганда на расизма и достатъчно основание да се говори за държавна политика на расизъм, фалшива правозащитност и институционално прегазване на човешките права.

Когато държавата пренебрегва, подценява, толерира актовете на расизъм и ксенофобия, обществото бързо приема това за обществена норма и част от нормалността. Нещо повече – в продължителна икономическа криза  това е обществен отдушник, пренасяне на усещането за неудовлетвореност и на агресията от провала върху „виновник” извън себе си и извън общността – независимо дали става дума за роми, за бежанци или имигранти, или за групи в неравностойно положение.  Това е една от причините за възхода на фашизоидни партии като Атака и Патриотичен фронт и за опасното популистко  заиграване с тази тема от партии като Реформаторския блок, ГЕРБ, ДПС.

В България вече има класически битов фашизъм – от битовизираните клишета и вербалната агресия, че ромите и имигрантите са долна категория, втора ръка хора („мръсни, прости, крадат, убийци, друговерци, заплаха, няма място за тях, да умират, животни, скотове и пр.) до отказа на родители българските им деца да учат с ромски в едно училище или да живеят в един квартал и физическата агресия на безнаказаното налагане на „етническа чистота” (Розово) или доброволческите отряди за прочистване (!) на улиците от „араби и цигани”.

Обратното – маргинализираните общности, посочени за „ източника на всички проблеми, общественото зло”, което пречи на държавното и личното щастие, заради естествената защитна реакция се капсулират, страхуват, стават агресивни.  (Включително ДПС, което доскоро имаше най-цивилизованото европейско говорене по темата.)

По същата спирала се ражда фашизмът в Европа, избухват войните в бивша Югославия, племенните кланета в Африка и Азия. Със същите пропагандни инструменти расизмът се предефинира като патриотизъм.

Това е причината през последната година две международни проучвания да посочат България като една от най-расистките държави в света. Едното от тях, цитирано от „Вашингтон пост”, идентифицира именно битовия расизъм с въпроса „Съгласни ли сте да имате съсед от друга раса?“. България е в челната четворка, в която между 20 и 30 процента от анкетираните са заявили, че не желаят съседи от друга раса.

Чуждестранни организации  като „Амнести интернешънъл” не веднъж пишат за разширяващата се ксенофобия в България и настояват за мерки на българските власти.

Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и Консултативният комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства критикуваха тази година в докладите си липсата на напредък и влошаването на състоянието със защитата на човешките права в България.

Впрочем институциите оставиха без адекватен отговор/действия  всяка една от критичните публикации.

Автор: Мария Василева

1 Коментар

  1. datiebamaikata
    datiebamaikata април 23, 08:38

    Време е проституцията да престане !

Напиши коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Реклама

Хороскоп

Хороскоп за 21 ноември 2017
Хороскопи от astro5.net

Последвайте ни в Google+

Харесайте ни във Facebook