DRUM.bg

Новини

Речта на омразата в България се институционализира

Речта на омразата в България се институционализира
февруари 03
20:36 2015

Наскоро в социалните мрежи бе публикувана реклама на спално бельо с концентрационния лагер в Аушвиц/Освиенцим на чаршафа и пречупен нацистки кръст на възглавницата.  Нито една българска институция или политическа партия не реагира. Реагира – възмутено, полското посолство в София.

Нападения срещу бежанци – най-малко 15, публично съобщени от миналата година насам. Нападения срещу чужденци с различен цвят на кожата, живеещи или гостуващи в България – най-малко 3 публично съобщени.  Нападение срещу софийската джамия по време на молитва, предвождано от партиен лидер. Протести  срещу създаването на лагери за сирийски бежанци в няколко града – и там, където има лагери, и там, където има слухове за намерение да бъдат направени, подкрепени от кметове и народни представители. Сирийски семейства на бежанци, пропъдени от село Розово, Казанлъшко.  Скъпоструваща ограда от бодлива тел на границата с Турция срещу  бежанците.  Отказ на родители децата им да учат в едно училище с деца-бежанци или роми.

Институционализирана реч на омразата. Когато ром извърши престъпление, полицията оповестява и подчертава етническата му принадлежност, а медиите тиражират това официално институционално съобщение и го легитимират като обществено поведение. През лятото на 2012 г. на сайта на президента бе публикувана Национална стратегия за интегриране на ромите, чиито файл бе наречен „13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf“ – мангали. Президентският екип нарече дискриминационното по всякакви стандарти поведение „грешка” и не се извини. Един бивш министър на вътрешните работи излъга публично колко (скъпо) струва  издръжката на един бежанец в България. Поредица от ксенофобски  изказвания на друг висш държавен служител – директора на агенцията за бежанците, бе увенчана от твърдението му: „Известно е, че арабите имат склонност към лъжата. Това е част от техния етнос. Те просто така си живеят”. Един министър на здравеопазването, демократ, съобщи публично етническа статистика, каквато не би трябвало да съществува – от 227 нападения срещу лекари от спешна помощ, 175 са извършени от роми и обобщи по всички правила на расисткото говорене:  „Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират, когато искаш да им помогнеш и не нападат…”. Един лидер на националистическа партия продължи линията на дехуманизиране, етикетиране и фашизиране с твърдението: „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да работят, искащи болници по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“. Същият политик, коалиционен партньор във властта, в предизборната си програма е записал, че ромите трябва да бъдат изолирани в заградени лагери извън градовете и да се използват за атракция.

През последните години в София бяха проведени няколко пъти разрешени шествия на националисти, наречени „Луковмарш” – на генерал Луков, фашист от Царска България. Тази година бивш бранник (някогашна фашизирана организация в Царство България) – Дянко Марков, беше гост в Европейския парламент на български депутат от управляващата партия ГЕРБ и бе представен като демократ.

Въпреки многобройните публично известни случаи на действия и на реч на омразата, расизма, ксенофобията, дискриминацията по етнически или религиозен, фашизоидното и фашистко политическо говорене, присъдите срещу подобно поведение са прецеденти и са несъразмерно  малки в сравнение с обществената им значимост. В българския Наказателен кодекс няма състав за расовата омраза като утежняващо обстоятелство при престъплението. Българският съд най-често омаловажава расистки мотивираните престъпления до хулиганство.

На страницата на държавната Комисия за защита от дискриминация на етническа и расова основа има две решения от 2014 г. – и двете са отказ от разглеждане на случай.

За сметка на това от няколко години България е страната, срещу която има най-много заведени дела  Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и немалка част от тях за отказ от правосъдие срещу прояви на расизъм и ксенофобия и незачитане на човешките права.

Медиите (почти без изключения) методично използват расови и расистки клишета и обобщения – в някои случаи механично възпроизвеждайки новини, свързани с нарушаване на права и слово на омразата, а в други – съзнателно произвеждайки омраза. Най-малко партийни 4 медии – две телевизии и два вестника,  са изградени концептуално като медии, разпространяващи омраза.

В социалните мрежи има множество  страници, проповядващи неприкрито  расова омраза, фашизъм/неонацизъм. Епизодично групи граждани докладват някои от тези страници на операторите и в още по-редки случаи успяват да ги блокират. Няма обаче институционално действие срещу тези автори и общностите.

Расизмът е засилваща се обществена тенденция в много страни от Европа и в САЩ. Навсякъде обаче всяка проява на насилие над малцинствена общност (във всичките  разновидности на  понятието малцинство) се преследва незабавно, ефективно, бързо и с цялата сила на закона. Включително и заради ефекта на превенцията.

В България нищо такова не се случва. Неработещите институции, институционализираното расистко политическо говорене, медийно легитимирано, са пропаганда на расизма и достатъчно основание да се говори за държавна политика на расизъм, фалшива правозащитност и институционално прегазване на човешките права.

Когато държавата пренебрегва, подценява, толерира актовете на расизъм и ксенофобия, обществото бързо приема това за обществена норма и част от нормалността. Нещо повече – в продължителна икономическа криза  това е обществен отдушник, пренасяне на усещането за неудовлетвореност и на агресията от провала върху „виновник” извън себе си и извън общността – независимо дали става дума за роми, за бежанци или имигранти, или за групи в неравностойно положение.  Това е една от причините за възхода на фашизоидни партии като Атака и Патриотичен фронт и за опасното популистко  заиграване с тази тема от партии като Реформаторския блок, ГЕРБ, ДПС.

В България вече има класически битов фашизъм – от битовизираните клишета и вербалната агресия, че ромите и имигрантите са долна категория, втора ръка хора („мръсни, прости, крадат, убийци, друговерци, заплаха, няма място за тях, да умират, животни, скотове и пр.) до отказа на родители българските им деца да учат с ромски в едно училище или да живеят в един квартал и физическата агресия на безнаказаното налагане на „етническа чистота” (Розово) или доброволческите отряди за прочистване (!) на улиците от „араби и цигани”.

Обратното – маргинализираните общности, посочени за „ източника на всички проблеми, общественото зло”, което пречи на държавното и личното щастие, заради естествената защитна реакция се капсулират, страхуват, стават агресивни.  (Включително ДПС, което доскоро имаше най-цивилизованото европейско говорене по темата.)

По същата спирала се ражда фашизмът в Европа, избухват войните в бивша Югославия, племенните кланета в Африка и Азия. Със същите пропагандни инструменти расизмът се предефинира като патриотизъм.

Това е причината през последната година две международни проучвания да посочат България като една от най-расистките държави в света. Едното от тях, цитирано от „Вашингтон пост”, идентифицира именно битовия расизъм с въпроса „Съгласни ли сте да имате съсед от друга раса?“. България е в челната четворка, в която между 20 и 30 процента от анкетираните са заявили, че не желаят съседи от друга раса.

Чуждестранни организации  като „Амнести интернешънъл” не веднъж пишат за разширяващата се ксенофобия в България и настояват за мерки на българските власти.

Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и Консултативният комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства критикуваха тази година в докладите си липсата на напредък и влошаването на състоянието със защитата на човешките права в България.

Впрочем институциите оставиха без адекватен отговор/действия  всяка една от критичните публикации.

Автор: Мария Василева

1 Коментар

  1. datiebamaikata
    datiebamaikata април 23, 08:38

    Време е проституцията да престане !

Напиши коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Реклама

Хороскоп

Хороскоп за 20 ноември 2018
Хороскопи от astro5.net

Последвайте ни в Google+

Харесайте ни във Facebook