DRUM.bg

Новини

Нараства детската агресия върху животни

Нараства детската агресия върху животни
август 19
12:33 2014

Детската агресия върху животни нараства с всеки изминал ден. Постоянно ставаме свидетели на жестокост от страна на невръстни деца, които нараняват улични животни за забавление.

„Деца избодоха очите на котенца“ е едно от последните големи заглавия в пресата. Новината шокира обществото, но мерки скоро няма да бъдат взети. Природозащитници коментират, че случаите на подобно насилие зачестяват и само хората в социалните мрежи се обединяват срещу жестокостта над беззащитните животни. Задавали ли сме си въпроса на какво се дължи агресията от ранна детска възраст? Разбира се, на семейството. Всяко едно дете трябва да бъде възпитавано в любов към животните и хората. Липсата на нормална семейна среда причинява непоправими травми в психиката на подрастващите, които попиват като гъба поведението на родителите си. Много бащи с гордост снимат синовете си върху заклано прасе, а други държат обезглавена кокошка с усмивка на лицата си и коментират, че по този начин изграждат мъжкото в своите рожби.

Родители, ако днес вашето дете е проявило жестокост към животно, какво ще стане утре? То ще прояви същата жестокост към вас, към своя партньор, към децата си…не възпитавайте престъпници, не на детската агресия!

И за финал нека си припомним едно стихотворение на Иван Вазов, което със сигурност повечето хора не са чели:

ПРЕБИТОТО ПСЕ

Утрепано, пребито,
с пречупена нога,
то страшно, жаловито,
със кал и прах покрито,
квичеше до брега.

И вдигаше крачето
със мъка и със рев,
и сякаш на небето
показваше го, клето,
с моление и гнев.

Дълбока скръб гореше
във погледа му прост,
плачът му остър беше
и черна кръв шуртеше
из счупената кост.
II

Веднага дотърчаха
деца метежен рой.
„Удрете!“ — изкрещяха
и псето връхлетяха
пак камъни безброй.
И сред реката хладна
нещастното скочи —
от таз дружина жадна
за кръв и безпощадна
да се одалечи.

Но камъните жестоко
преследваха го пак
и кучето високо
със страх, с молебно око
ридайше кат челяк.

„В главата! Във главата!“ —
бе общият ответ
и с весел смях децата
му дупчеха месата
със удари безчет.

Те имаха надмощье,
не даваха му срок,
крещяха: „Още! Още!“ —
и гледаха как то ще
потъне в бързий ток.
III

И аз, мечтател бледен,
присъствувах тогаз
на този вик победен,
но тоя стон последен
и паднах в мисли аз:
Детето е о боже,
душа незлобна йощ —
и то е ангел тоже, —
но кой успя да вложи
за злото в него мощ?

Кой таз невинна младост
способна я стори
в плачът да чува радост,
в кръвта да сеща сладост —
да пей и да мори?

Закон на естеството,
фатален, лют закон!
Зародишът на злото
е турен под челото
като един нагон.

От първата минута,
при първите зари,
душата в мрака лута
и слаба, малка, люта,
за жертви веч гори.

При първа още крачка
детето — ангел благ —
за радост, за играчка
мравунчицата мачка
със мъничкий си крак;

ил бедната мушица
на пламъка я тлей,
ил божията птица
с безгрешна си ръчица
я дави и се смей.

Кой даде му таз жажда
за злото във светът,
та йощ кога се ражда,
веселие угажда,
че другите ще мрът?

Отде във себе има
тоз мрачния залог?
Отде примери взима?
Как може херувима
да бъде тъй жесток!

Но мъдростта немее
пред тоз въпрос проклет
и разумът не смее
тъмата да разсее,
и нямам аз ответ.

Мълчат! И само псето,
дух тъмен и злочест,
квичеше в кръв облето
и своя към небето
изпращаше протест.

То викаше: „О, спрете,
о, чакайте сега!
Над мене се смилете,
да мра ме оставете
със моята тъга.
Меса ми са раздрани.
За мене черна смрът
тук скоро ще настане,
но мойте нови рани
ужасно ме горйът!

Ох, страшно е да гина
в вълните, що бучът!
Треперя, тъна, стина!
Ох, дайте да почина
на сухо, на брегът.

Какво ви съм сторило?
За път ви виждам пръв!
В що вас съм увредило,
та леете в беснило
невинната ми кръв?

И аз, създанье клето,
обичам божий свят,
да припкам по полето,
да гледам към небето,
да дишам благодат.

И ази с радост срящам
зората, утрен час,
що е добро, угаждам,
кат вази болки сящам,
и повече от вас!

Ах, моля ви, ах, спрете,
безжалостни деца!
Така ме не мъчете,
злодеи, престанете,
злодеи без сърца!“

Тез думи псето вещо
че казваше, сфана̀х
и друго още нещо,
дълбоко и зловещо,
което не разбрах.
IV

Тогава се затекох,
смутен до глъбини,
и битката пресекох,
и кучето извлекох
из мътните вълни.

И мокро, тръпно, кално
и с кървава глава,
животното страдално
изтегна се печално
въз новата трева.

И тоз символ на вярност,
във мен като опря
взор пълен с лучезарност,
с уко̀р и благодарност,
трагически умря!

 

Очаквайте продължение!

[xyz-ihs snippet=“Adsense“]

0 Коментара

Все още няма коментари!

Няма коментари в момента, искате ли да добавите един?

Напиши коментар

Напиши коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Реклама

Хороскоп

Хороскоп за 21 ноември 2017
Хороскопи от astro5.net

Последвайте ни в Google+

Харесайте ни във Facebook