DRUM.bg

Новини

Банковият обир на века – политически интриги или опит отвън да се срути държавата?

Банковият обир на века – политически интриги или опит отвън да се срути държавата?
август 04
10:55 2014

Всеобщият европейски хаос не подмина и България

[countup date=2015/01/01//2014/06/20]
 [timer]

Всеки ден, час, минута и секунда пострадалите от Аферата КТБ, чиито пари са „под запор“,
губят обещаните по договор високи лихви!
[before]
[/countup]

Добрата стара Европа се пука по шевовете си от скандали. В новия европарламент новоизбраните депутати се карат като дърти цигани за постове, кой да вземе по-големия кокал и да го оглозга през следващите  управленски години. Решиха за края на август да бъде изборът на няколко важни постове на председатели на комисии, в това число и така наречения външен министър на Съюза, стегнаха си куфарите и запрашиха към световно известните курорти на заслужен отдих, напълнили джобовете си с новите си заплати.    Оставиха хаосът да се шири, без да мислят за проблемите, които именно този Европейски съюз създаде и натрупа през отминалите години.

Хаосът не подмина и България. Тя се прочу в цяла Европа  вече не само като най-бедната държава в нея, а и като страната, където е извършен най-големият банков обир на века досега. Така мислят мастити финансисти и икономисти, така се коментира и в медийното пространство не само у нас, а и в чужбина. Нещо повече – вече се заговори и за първите симптоми на анархия, които се забелязват в протестите на недоволни от своя живот българи. Закани идват отвсякъде – от  лекари, учители, земеделски стопани, животновъди, тютюнопроизводители, строители, търговци на скрап и кой ли още не. Блокират се не само магистрали, а и обходни пътища, които биха поели трафика. Правителството и неговите управленски инструменти не са в състояние да въведат ред в държавата, колкото и голямо желание да имат за това. Управленският влак на държавата навлезе в друг коловоз, но не дерайлира, както твърди големият държавник Бойко Борисов, който ни разкри една голяма тайна: ТОЙ знаел как да спаси България! И поиска немедлено оставка на кабинета Орешарски и даване на цялата власт на него, опитния държавник, и на личната му партия ГЕРБ. Ама веднага!

И като венец на това безредие дойде и големият скандал с Корпоративната търговска банка. Опозицията и най-вече нейният вожд Борисов надуха свирките и поискаха освен оставката на правителството, и оставката на цялото ръководство на БНБ и, разбира се, на нейния председател Иван Искров, оставки във вътрешното министерство и в останалите силови структури, осигуряване от правителството на Орешарски близо 7 милиарда лева, с които да се осъвремени  бюджетът. И публично признание, че всички държавни институции са се провалили през управлението си през тази 1 година и няколко месеца /от края на май 2013 до  края на август 2014 година/, през която Борисов под диктовката на една легация, напусна властта.

Още в зората на кризата старши икономистът на Института за пазарна икономика Петър Ганев коментира, че „крахът на банката не е причинен от натрупване на лоши кредити, а от координирана атака, породена от динамиката на политическата сцена”. Това негово твърдение означава, че КТБ не бе изпаднала във финансовото затруднение в такава огромна степен, колкото й преписват сега и не е била пред фалит, а е трябвало да стане жертва на битки между определени политически среди.  И досега това определение остава единственото точно за кризисната ситуация, която бе създадена в страната Въпросът кой има сметка от дестабилизация  на страната обаче остава открит и трябва сериозно да бъде разнищен и отговорът огласен пред обществото. Защото заигравката с фалити на банки (знаем за случая с Първа инвестиционна банка, която също беше нарочена за  курбан на нечии нечисти намерения), с клатенето на валутния борд, изкуствено създадената истерия, хаосът, който се шири навсякъде,  не водят до нищо добро.

В КТБ са парите на големи държавни фирми и на хиляди спестители, които – привлечени от високите лихви, се надпреварват да си дадат авоарите в тази банка. А тя през годините наистина се смяташе за бетон!

Така или иначе през втората половина на юни балонът КТБ се надуваше и заплашваше всеки миг да се спука. И той се спука.  БНБ се задейства – нареден бе одит на КТБ, за да се види състоянието на банката. Бе заявено, че при всички случаи банката ще отвори на 21 юли, за да обслужва своите клиенти. БНБ оповести, че всички вложители ще получат изцяло своите влогове, но за целта трябва да се приеме специален закон. Докато продължаваше ревизията, малки и големи експерти – корифеи във финансите и едва прохождащи в тази джунгла, се изказваха по темата. С различни нюанси, с различни предложения за изход. В някои от  изказванията ясно се чувстваше политическото оцветяване на говорещите. С малки изключения обаче експертното мнение се обедини около тезата, че  държавата не е във финансов фалит, валутният борд е стабилен и че няма нужда от Международния валутен фонд и Световната /американска/ банка  да ни оправят, както искаше собственикът на ГЕРБ при посещението си в САЩ. . Бойко по стар негов маниер ги нахока и им каза да се държат прилично.

Вместо на 21 юли, както бе оповестено в началото,  КТБ ще отвори врати на 21 септември. Защо? Няма отговор на въпроса. А през това време ще стане ясно /най-вероятно!/, какво е финансовото състояние на банката на Василев, какво има в трезорите й,  какво дължи на своите клиенти и колко са така наречените лоши кредити. И редица други неща, между които и това дали е имало ли е никаква разправия между   Пеевски и Василев.

Имаше ли реален скандал между Василев и Пеевски?

             Цветан Василев и Делян Пеевски

От това, което знаем от случилото се през първия месец на големите „корпоративни” маневри май нищо сериозно не е имало. Кризата започна с конфликта между депутата от ДПС Делян Пеевски и мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, две сродни душици, които дълго време се радваха на приятелските си отношения. Но Пеевски подаде сигнал в полицията, че има заговор срещу него. На 13 май офисите на КТБ бяха демонстративно претърсени във връзка с този сигнал, който по-късно беше определен от главния прокурор като безпочвен.

Междувременно от Булгартабак обявиха, че са прехвърлили задълженията си към КТБ към друга банка. А в медиите се появи анонимно съобщение за рисковете, свързани с КТБ и как тя била източвана от Василев чрез кредити към свързани с него фирми. Атаката започна! Крайна цел – тотално разклащане на банковата, т.е. финансовата система на страната. Оттам и политическата, която и без това не бе чак толкова стабилна и която цяла година бе атакувана от улицата, дирижирана от една партия, която всички познаваме и на която сме яли попарата.  След предварителна медийна артилерийска подготовка  целта бе постигната.

Допълнителен и твърде странен фактор беше огласяването от страна на прокуратурата на разследването срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев. Новина, която имаше ясната цел да намали доверието в централната банка. На 20 юни т. г. КТБ беше поставена под надзора на БНБ, по искане от самата търговска банка, след като вложителите масово започнаха да теглят депозитите си от нея.

Седмица по-рано, на 12 юни Международният валутен фонд обяви, че българската банкова система е „стабилна и ликвидна, с достатъчно буфери за необслужваните заеми и значителен  капитал”. В банковия океан всичко изглеждаше спокойно даже и вездесъщите метеоролози не успяха да открият макар и незначителни признаци на задаващата се буря. Данните на БНБ, публикувани в края на месеца потвърждават тези заключения. В края на май общата сума на активите на българската банкова система достигна 86.7 млрд. лв., нараствайки с 292 млн. лв. Ликвидната позиция на банковата система е висока, като делът на ликвидните активи е 25,83 %. Депозитите от  граждани и домакинства растат с 228 млн. лв., а общата печалба на банките през май 2014 г.е 57.3 млн. лева. Икономиката живна, казаха от статистиката, отбелязан е първият по-сериозен ръст на БВП и растеж на материалното производството, т.е. на индустрията, на промишлеността за първите пет месеца на годината.

Така че всичко изглеждаше наред. Само няколко дни след това обаче дойде трусът. Тогава как се стигна до събитията от последните две седмици на юни, чийто резонанс ще чуваме дълго време. Кой режисира цялата тази бутафория със срива на КТБ? Или наистина тя е опоскана по най-безумен начин.  Кой внуши на кресливия Генерал, че държавата ни е финансово фалирала и затова  предложението му да търсим помощ от МВФ и Световната банка, не търпи възражения. Всички знаем какво означава това. Последва масиран удар върху Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, същия, който се прегръщаше с Герберите и не само с тях. Той пък си взе партакежите /т.е. парите/. и се изсели в Австрия. Вече не се говори за никакъв скандал между него и Пеевски. Или ако е имало някакво напрежение на личностна основа, засега тя е туширана. Пито-платено!

Пресконференция с много въпроси без отговор

                              Иван Искров

На специално организирана пресконференцията на гуверньора на БНБ Иван Искров бяха обявени резултатите от одита, направен на бърза ръка. Тогава се разбра, че и на КТБ не е чист косъмът. Стана ясно, че някои от кредитните досиета не са били пълни и че ден преди квесторите да влязат в КТБ, са взети на ръка 206 млн. лв. и са изнесени нанякъде с чували. Темата за чувалите обаче бе подхваната от медиите, мереха се в колко куфари, чанти, сандъчета и в какво ли още не трябва да се напъхат тези пари и да се изнесат от страната. Според бившия финансов министър Стоян Александров няма нищо по-лесно от подобно изнасяне – в купюри по 500 евро сумата от 206 милиона се събира в дипломатическо куфарче. И това  по всичко изглежда се е случило. Все пак преобладава мнението, че тази сума е изнесена от страната. А вече се знае за разговорите на Василев с подчинените си служители на банката в София – от техните разговори става ясно защо някои са пътували до Виена и как е трябва да се гебцат тези 206 милиона лева, без това да остави следи.  Казват, че прехвърлянето на милионите трябвало да стане по банков път. Но тогава ще има съответни документи, които да удостоверят този факт. Такива документи обаче няма. Следователно тези пари са напуснали незаконно пределите на нашата страна и са стигнали до Виена. Разбира се, не в чували, хиперболата някои приеха за истина  и ревнаха, че пари не са изнесени. Ако не са изнесени, тогава те са някъде в България. Къде? На този въпрос никой засега не дава отговор. От тази огромна сума 90 хиляди са били в евро /това са близо180 000 лева/. Останалите 26 хиляди лева са в долари /около 18 хиляди лева/ и съвсем малко в български пари. Така, че сметката на проф.Стоян Александров е точна и дава отговор на въпроса: могат ли да се изнесат от България големи суми пари без да бъдат хванати от съответните власти. Да, могат!

Междувременно стана ясно, че КТБ е била източвана още от 2011 година. По-късно Борисов, без някой дори и да направи и намек за връзка на това деяние  с правителството на ГЕРБ, заявява че няма никаква вина за източването на КТБ. Гузен негонен бяга!  Както може да се очаква, той и правителството не са знаели за това, макар че тъкмо по това време те държаха кормилото на властта и бяха длъжни да имат пълна информация за банковото дело в България.   А не да режат лентички за щяло и нещяло… Цели две години той и неговият финансов корифей Симеон Дянков живееха в един виртуален свят, опиянени от собствения си нарцисизъм на незаменими държавници.

Много въпроси породи проблемът за сумата, която трябва да бъде изплащана на вложителите в КТБ. При президента, когато за първи път е бил поставен този въпрос, е станало разправия. В България има действащ закон, който казва, че изплащаните суми при несъстоятелност могат да бъдат до 100 000 евро. Този закон е приет от Народното събрание и не може да го променя кой както му скимне. Дори и един син шутьор, станал символ на псевдодемокрацията от едно време, а днес гост на няколко чужди телевизии, говорещи на български език. И естествено никакъв специален закон за КТБ няма да има и депозитите на клиентите ще бъдат обслужвани по законовите канони.     Депозитите до тази сума в България са гарантирани със закон и това се отнася за клиентите на всички банки, действащи на територията на страната.  В случая с депозитите над 100 000 евро в КТБ, които по закон не са гарантирани, най-вероятно ще бъдат обезпечени с добри и високо ликвидни активи на банката в размер на 2 млрд. лв. Това е и предложението на БСП като решение за справяне с кризата с банката. Идеята е да се покрие само главницата по тези депозити, не и натрупаните лихви, обясни депутатът Румен Гечев след работна среща с експерти и банкери в Народното събрание. Целта е да се спасят парите на няколкостотин български фирми, които плащат данъци и дават работа на 80 000 души. Активите от 2 млрд. лв., с които ще се покрият едрите депозити, ще бъдат прехвърлени в „Креди Агрикол“, а тя ще бъде 100% одържавена. За депозитите под 100 000 евро, които се оценяват на 3,7 млрд. лв., ще се използват натрупаните във фонда около 2 млрд. лв. и допълнително ще се пусне емисия държавен дълг от 1,6-1,7 млрд. лева.

Някой много иска да си отмъсти на България чрез КТБ. Не знам кой, но такова внушение имам от последните дни. Да разрушиш такива ключови институции като БНБ, да създадеш усещането, че валутният курс ще бъде променен, това е стрес, на който са подложени всички българи. Това е мнението на  Георги Кадиев. За съжаление банковата криза показа, че БНБ не умее да управлява и пази банковата система в кризи. Това, от което има нужда, е засилването на банковия надзор. БНБ има тази основна функция“, коментира още той.

Как е станало прехвърлянето на парите

                             Орлин Русев

На 17 юни тази година Орлин  Русев, изпълнителен директор на КТБ, се е срещнал с Бисер Лазов, който е сочен за дясна ръка на скандалния банкер Цветан Василев (той е ключов играч в обкръжението на скандалния банкер и фигурира в редица свързани с него фирми. Сред съакционерите е и в перлата на инвестиционния бизнес на Василев – „Хедж инвестмънт България”)  и е признал за липсата на близо 206 милиона лева. Пред Лазов Русев пак е позвънил на Василев и банкерът му е наредил веднага да се изчисти касовата наличност чрез осъществяването на фиктивни кредити към фирми, близки до банкера, без обаче реално да се изваждат пари от касовата наличност. По документи сумата е осчетоводена като дължима. На следващия ден, отново по разпореждане на Василев, Русев се среща с Искров и иска от БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете да се отпусне помощ от 250 милиона лева. Искров обаче отказва. Тогава Русев спешно лети до Виена с полет на австрийските авиолинии и се среща лично с Василев. Решават да поискат КТБ да бъде поставена под надзора на БНБ. На 20 юни, след като банката вече е под надзор и влизат квестори, Василев разпорежда на Русев да се направи всичко възможно, за да се укрие липсата на близо 206-те милиона лева. Парите са осчетоводени от главния счетоводител като дълг на фирма „Бромарк“ АД и други дружества, близки до Василев. Счетоводителката иска от съответния отдел да антидатират датата и часа в счетоводната информационна система, за да се впише дългът преди влизането на квесторите.

Но вече има и други версии. Коя от тях ще е истината един Господ знае.

А сега накъде?

Юнкер започва реиндустриализация  с 300 милиарда  евро

Пътят бе посочен в изказването на Жан-Клод Юнкер, председател на Еврокомисията. В своята реч при избирането му на високия пост той обеща да осигури  300 милиарда евро за съживяване на икономиката в ЕС през следващите пет години. И употреби точно думата реиндустриализация, което внесе смут в уважаваните от всички нас десни политици начело с Меглена Кунева, Радан Кънев и редица други „десняци”. Госпожа Кунева, която имаше възможност през миналата и тази година да заявява под път и над път, че никаква индустриализация, а още по-малко реиндустриализация   не е нужна на страната, вероятно е получила нервен херпес. Унесени във финансовата бъркотия около КТБ и непремерените анализи на Генерала във Вашингтон пропуснахме да чуем някои важни неща от словото на председателя на ЕК.  Голяма част от парите, каза г-н Юнкер, трябва да се инвестират за преодоляване на проблема с младежката безработица и стимулиране на растежа. От друга страна обаче той защити своите десноцентристки виждания по отношение на размера на бюджетния дефицит и политиката за намаляване на държавните дългове. Парите трябва да дойдат от съществуващите бюджетни ресурси, Европейската инвестиционна банка и частния сектор. Трябва да признаем неговата правота тук. България се нуждае от истинска реиндустриализация, а когато се насмогне финансово, както казваме ние, българите, да започне и истинска индустриализация. За жалост  правителството не успя да намери в бюджета 50 милиона лева за да подпомогне възстановяването на няколко технологически линии в „Химко” – Враца.  Тези линии са строени след 1982 година и могат още да произвеждат промишлена продукция. Същото важи и за прокатния стан 1700 за производство горещо валцуване от металургичния комбинат „Кремиковци”.    Обратния пример дойде от Мездра – в този малък град Гриша Ганчев инвестира 26 млн. лева и възстанови изцяло затрупаната с прах, камъни и пепел бирена фабрика, която тази година отбеляза своята 60-годишнина. Идете и поговорете с хората от този град и ще разберете, че тяхната благодарност е по-силна от всякаква парадност, съпроводена с рязана на ленти.  Юнкер може и трябва да изпълни обещанието си – да осигури средства и за нашата страна от Европейската инвестиционна банка, за да заработят и други предприятия в страната, с което ще намали безработицата, достигнала реално 20-процентовата граница. За България обявените приоритетни сектори  са също така много важни – това са енергетиката, транспортът, информационните технологии и други отрасли от богатата  индустриална гама. Целта е европейската икономика отново да стане конкурентоспособна, защото е изостанала, смята той. Това е и голямата цел, която стои и пред българската икономика, доколкото я има все още. Защото тя вече от много години е забравила какво означаваше понятието активен търговски баланс и положително салдо. Свикнала с трудностите, българската икономика бе ликвидирана, а онова което остана от нея, затъна в блатото на посредствеността.

Сега очакванията са новият кабинет още през идната година да включи в своите инвестиционни програми средства за възстановяване на много цехове от замрели с години предприятия, особено в леката промишленост. А българските банки, вместо да се карат и говорят високопарно, да отворят трезорите си и да подпомогнат реално възраждането на българската индустрия. Друго спасение няма!

Банковият обир на века…

автор: Симеон Янков, статия от в. „Работнически вестник“, м.юли

0 Коментара

Все още няма коментари!

Няма коментари в момента, искате ли да добавите един?

Напиши коментар

Напиши коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Реклама

Хороскоп

Хороскоп за 18 ноември 2017
Хороскопи от astro5.net

Последвайте ни в Google+

Харесайте ни във Facebook