DRUM.bg

Новини

Проф. Атанас Тасев: Има опасност от газова криза

Проф. Атанас Тасев: Има опасност от газова криза
август 19
20:03 2014

[xyz-ihs snippet=“Adsense“]

Проф. Атанас Тасев даде интервю за Агенция „Фокус“, в което споменава за евентуална газова криза, която ни очаква.

Фокус: Проф. Тасев, има ли опасност от газова криза? 
Атанас Тасев: Разбира се, че има опасност от газова криза. Ние вече това през 2009 г. го изживяхме само че разликата между 2009 г. и сега е, че тогава въпросът беше чисто икономически, а в момента вече е геополитически. Така че, докато няма решение на украинския въпрос, ние винаги ще стоим във висящо положение. Разбира се, Европа доста сериозно се ангажира за разлика от 2009 г., но пак повтарям геополитическият фактор е доминиращ в момента. При по-продължителен период от време, практически, ние нямаме шансове. Ако направим елементарен баланс при едно средно потребление около 7-8 милиона на дневна база, за месец, месец и половина от Чирен можем да черпим спадащо, разбира се, от 4, 3,5 до 2 милиона на дневна база. От реверса с Гърция, доказано 2009г. около 2,5 млн. можем да получаваме на дневна база. Сега доколкото разбирам интерконекторът с Румъния е готов, но той може да функционира само в случаи, когато налягането на нашата газопреносна система спадне под 25 атмосфери. Тоест, наистина да бъде крайно авариен, защото в случай на прекъсване на газовите доставки, обикновено, наличният газ в газотранспортната система също се оползотворява,например за няколко дни може да се използва. При спадане на налягането газът от Румъния може да започне да тече към наша посока, иначе в нормални условия там трябва да бъде изградена компресорна станция, но по принцип, интерконекторът с Румъния не е предназначен за аварийни режими. Той е част от проекта Йотингер за изграждане на една паневропейска газотранспортна система, в която всяка една от страните да бъде свързана със съседните, което ще позволява да се прави реверс и използване на различните газохранилища. Тоест, както са обединени тези европейски електроенергийни системи. Възможно е да се създаде централен диспечер за управление на тази система, а иначе наистина, ако трябва да служи като аварийна в нормална ситуация би трябвало да има компресорна станция. От другаде отникъде не можем да получим газ.
Фокус: Как ще коментирате проекта „Уестингхаус”, носи ли той риск за България? 
Атанас Тасев: Аз вече го казах, така, както вървят нещата ние можем наистина да останем без ядрени блокове. Аз вече съм съгласен, не само „Уестингхаус”, ами ако ще и марсиански ядрен реактор да е на тази площадка, защото решението за „Уестингхаус” просто се потвърждава моята теза,че последните години ние в енергетиката имаме политика силно мотолирана от геополитика и почти никаква икономика. Очевидно беше, че под натиска на голяма държава „Уестингхаус” се появи като идея и пак под този натиск постепенно стигна до една фаза, която , разбира се, е обратима, защото става въпрос за подписване на акционерно споразумение, което има параметри за бъдещият реактор. Но в самото акционерно споразумение решението не е окончателно, защото ние докато стигнем до изпълнение на ал. 45 от закона за безопасно използване на ядрената енергия, трябва да извървим един много, много дълъг път, който аз оприличих с едно огромно и много дълбоко, и бурно Черно море. Така че финансовият риск, в крайна сметка, при нереализиране на проекта, е в рамките на т.нар. интелектуален рапорт на „Уестингхаус” – 40 и няколко млн. долара, който, може би, като цена си струва. Но тепърва ще трябва експертите да се произнесат, защото има още много неизвестни около този проект. По принцип ядрените технологии работят на принципа на двойката, тоест, икономически целесъобразно и технически оптимално е, когато се изграждат 2 ядрени реактора. Това в една бъдеща перспектива показва, че ако така следваме сценария, всъщност на площадката на Козлодуй ще се развие американска технология, която естествено след години ще замени 5 и 6 блок на действащите руски реактори. Хубаво би било, едновременно с това и алтернативната база като площадка „Белене” да се развива, защото, както виждате, към днешна дата цената на единия реактор на „Уестингхаус” е съизмерим или почти равен, защото говорим за ИПС,тоест овърнайт цена на ИПС контракта. Около 4 млрд. евро, ако преизчислите по днешния курс 5,3 млрд. долара, но това е цената за един реактор, докато на площадката „Белене” е малко по-малко от 4 млрд. два реактора. Разбира се, не е ясно за в бъдеще, но нормално би било да се развиват двете технологии. В оставка „Козлодуй” ясно вече е казано, че там повече руски реактори няма да има, ще бъдат американски, но в това аз не виждам рискове. Но пак повтарям, подписаното споразумение е ангажиращо дотолкова, доколкото ще понесем риска в рамките на 40 и няколко млн. долара, но след като сме поставени в такава ситуация, под натиск, обикновено в такъв случай трябва да се прояви максимална изобретателност, за да може, ако наистина започнем да строим американския реактор, това ще бъде първият такъв реактор в Европа. Тоест, ние правим пълна инверсия. Ако по-рано бяхме обвинявани, че сме троянски кон на Русия в Европа, сега сме ядрен троянски кон в Европа, поради което ние трябва да постигаме максимални облаги. Ние може да се превърнем в комън център. Очевидно, тази технология ще има своето развитие на европейска територия и тогава ние максимално трябва да получим възможност да възпроизвеждаме част от оборудването за други бъдещи централи. Ние в момента сме много силно притиснати до стената и след като сме притиснати, трябва да се напрегне интелектът на държавата, за да имаме максимални облаги от този факт. Аз вече го казах, участие в ядрени технологии и разпространението на тази ядрена технология на територията на Европа, доколкото това е възможно , но мисля, че да. 
Фокус: Можете ли да съпоставите „Уестингхаус” и „Южен поток”? 
Атанас Тасев: „Южен поток” е геополитика, ако не беше ситуацията в Украйна, отдавна щеше да го има, но в момента там се преплитат и американските интереси. Знаете че, са в напреднала фаза, не знам докъде са стигнали, тръбата да стане собственик с 49% на американски компании. Това силно променя ситуацията, защото една сравнително не голяма инвестиция в реконструирането на действащата транзитна система в Украйна би било много по-евтино, отколкото строителството на „Южен поток” , той е изключително скъп. И в момента, когато американците управляват процесите , те са заинтересовани да няма байпас, а „Южен поток” реално байпасира Украйна. Така че, тук имаме геополитика. В този смисъл, „Южен поток” е в страшно неизгодна позиция по отношение на „Уестингхаус” , защото в момента, аз и навремето казах, когато господин Борисов се отказа от проекта „Белене”, че Великите сили са решавали проблемите на България помежду си. Те си имат собствен начин на общуване, знаете какво е станало в Ялта, след това в Малта. Проблемът в енергетиката е, че предоставиха правото и задължението на българските правителства да решават и тогава моят коментар беше, че Борисов е здрав и психически, и физически, но и той душа има. При този натиск на Щатите всеки може да се пречупи. Видяхте как пречупиха Орешарски, дойдоха трима американски сенатори. Какво си казаха, за 15 минути го пречупиха, това е невероятен натиск. И понеже Русия в отстъпление, естествено, че в този вакуум веднага се намесва САЩ. Поради, което правя заключение, което е идентично с това, което е казал Щонов, че от геополитически контекст „Уестингхаус” стои по – добре, отколкото „Южен поток”. Иначе икономически те са несравними. 
Фокус: В момента в енергетиката има изключително големи дефицити. Според вас, има ли някакво решение? 
Атанас Тасев: Аз отдавна се занимавам с тази тема и проблемът не е от вчера. Проблемът дойде с кризата, поради което изведнъж се видя и, разбира се, с неправилно проведените политики при въвеждането на ВЕИ, Европа не е казала как трябва да се постигат 16% в брутно крайно енергийно потребление. Още 2010г. година аз казах, че трябва да се приложи принципът на обратния приоритет, което означава, че от гледна точка на интересите на обществото, трябва да се направи оптимален мощностно-ценови баланс, при което най-скъпата енергия – фотоволтаиците, да бъде с най-нисък дял и съответно надолу. Тоест, резултатът 16% с минимална цена за обществото, а стана точно обратното. В резултат на предварителните изчисления и разработен национален план за въвеждане на възобновяеми енергийни източници в съответния ред е записано – до 2020 година 303 мегавата фотоволтаични централи, в момента са 1086 и то при високите цени. И пирамидата беше обърната наобратно. Ето оттук възникна проблема, който поражда дефицит. Погледнете това, което е написал държавният регулатор. Има пренасищане на информация, затова аз казвам четете това, което излиза от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Последният доклад , който е на сайта показва невъзстановени разходи свързани с дейността на обществената доставка 1,5 млрд. лв., в това число 720 млн. ВЕИ. Разделете 1,5 млрд. на 32 млрд., колкото е вътрешното потребление и ще видите, че горе-долу с около 45/46 лева, за да се разреши еднократно въпроса, трябва да се вдигне цената на електроенергията, което е около 32-33 % и това е недостатъчно, защото говорим само за дефицит на НЕК, а не на системата като цяло. Сложете недофинансирането на поддръжката на високо, средно и ниско напрежение в преносните мрежи, това поражда потенциална вероятност за висока аварийност. Наистина, аз тук малко опонирах на новия вицепремиер за това, че ще имаме режим на тока, няма да имаме режим на тока, защото имаме предостатъчно ток, но при повишена аварийност ние може да нямаме централи, но ако имаме надеждна система за пренос може да си внасяме ток по някакъв начин, хипотетично. Когато започнат да аварират централите, тогава това не е режим на тока, а това е режим на авария, който е непредсказуем. Все пак режима на тока означава някакъв график, а тук в най-неподходящия момент това може да се случи. Така че, реалният дефицит е значително по-голям и затова нееднократно съм казвал, че ние сме почти в ситуацията на 2002 г., когато с новата нормативна уредба се оказа, че тока трябва да скочи шоково с 53%. От Световната банка , знаейки какво означава това в политически контекст, дадоха препоръка това да стане плавно и стана плавно за три години – 20,15 и 10%. Поради което, по новативност 53%, беше постигната траекторията и оттам нататък започна нормалното ценообразуване. Проблемът в сравнение с 2002 е, че сега сме в условия на много тежка криза и подобни препоръки не само на Световната , на която и да е банка, междодругото те също имат препоръки като казаха в техния доклад, че ако не се ликвидират тези дисбаланси, до 2020 г. ще се акумулират 20 млрд. такива дисбаланси в системата. Все пак някой трябва да плати сметката, така че наистина трябва да има политически консенсус, да се разработи една ясна програма за плавно повишаване, да се поиска дерогация от Европейската комисия за пълно освобождаване на електроенергийния пазар, защото хаоса ще бъде тотален. И разбира се, политическият консенсус трябва да означава, че политиците трябва да имат единно мнение по отношение на този план, а не взаимно да се плюят, защото който и да дойде на власт, при едно шоково вдигане на цената, си отива. Вече доказателство, знаете, че Борисов си отиде именно поради това. Така че, всеки един, който дойде ще бъде поставян в много некомфортна ситуация, а ако не се вземат мерки може да се стигне до ситуацията не на режим на тока, а на висока аварийност. Както се казва, бедата не идва сама. В най-неподходящия момент ще имаме прекъсване на енергозахранването, а ние сме цивилизована държава в 21 век, виждате колко много зависим от качествена и непрекъснато подавана електрическа енергия. Не бих искал да се върнем в 19 век, но е напълно възможно. 
Аз винаги съм бил лошия пророк, за тези неща говоря отдавна. Много политическа воля трябва, за да може да се извършат тези промени и разбира се, те трябва да бъдат безболезнени, защото обществото ни е свръх напрегнато при това състояние на икономиката. Трябва да се търсят щадящите решения и разбира се, да се засили социалният вектор. Тук вече е отговорността на държавата, макар че и на нея и се натрупаха страшно много проблеми в последно време и ако проблемът с КТБ не се реши, ние с Красен Станчев сметнахме около 12 млрд. дефицит и тежко му на този, който ще дойде да управлява. Той няма ресурс за управление. Проблемите са два – енергетиката и КТБ трябва да се решат категорично и то с пълен политически консенсус. На основите на политическите сили,защото България сме особена държава. С този шопски манталитет трябва да приключваме, иначе ни чакат много лоши дни. Моята препоръка е в предстоящите избори да не вярваме в това, което казват политиците, а да гледаме кой от тях вдига знамето на консенсуса. Това ще бъде човекът или партията, които ще ни изведат от ситуацията.

0 Коментара

Все още няма коментари!

Няма коментари в момента, искате ли да добавите един?

Напиши коментар

Напиши коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Реклама

Хороскоп

Хороскоп за 21 ноември 2017
Хороскопи от astro5.net

Последвайте ни в Google+

Харесайте ни във Facebook